1 ( По слав. 43.) За първия певец. Поучение за Кореевите синове. Боже, с ушите си сме чули, нашите бащи са ни разказвали какво дело си извършил в техните дни, в древните времена.

We have heard with our ears, O God; our fathers have told us work You did in their days, in the days of old.

2 Т и си изгонил с ръката Си народи, а тях си насадил; съкрушил си племена, а тях си разпространил.

You drove out the nations with Your hand and it was Your power that gave a home by rooting out the peoples, but You spread out.

3 З ащото не завладяха земята със своя меч, нито тяхната мишца ги спаси, а Твоята десница и Твоята мишца, и светлостта на Твоето лице, защото Твоето благоволение беше към тях.

For they got not the land in possession by their own sword, neither did their own arm save them; but Your right hand and Your arm and the light of Your countenance, because You were favorable toward and did delight in them.

4 Т и си Цар мой, Боже; заповядай да стават победи за Яков.

You are my King, O God; command victories and deliverance for Jacob (Israel).

5 Ч рез Тебе ще повалим неприятелите си; чрез Твоето име ще стъпчем онези, които се повдигат против нас.

Through You shall we push down our enemies; through Your name shall we tread them under who rise up against us.

6 З ащото няма да уповавам на лъка си, нито ще ме избави мечът ми.

For I will not trust in and lean on my bow, neither shall my sword save me.

7 З ащото Ти си ни избавил от противниците ни и си посрамил онези, които ни мразят.

But You have saved us from our foes and have put them to shame who hate us.

8 С Бога ще се хвалим всеки ден и името Ти ще славословим довека. (Села.)

In God we have made our boast all the day long, and we will give thanks to Your name forever. Selah!

9 Н о сега Ти си ни отхвърлил и посрамил и не излизаш вече с нашите войски.

But now You have cast us off and brought us to dishonor, and You go not out with our armies.

10 П равиш ни да се върнем назад пред противника; и мразещите ни ни обират за себе си.

You make us to turn back from the enemy, and they who hate us take spoil for themselves.

11 П редал си ни като овце за ядене и си ни разпръснал между народите.

You have made us like sheep intended for mutton and have scattered us in exile among the nations.

12 П родал си Своя народ за нищо и не си спечелил от цената им.

You sell Your people for nothing, and have not increased Your wealth by their price.

13 П равиш ни за укор на съседите ни, за присмех и поругание на онези, които са около нас.

You have made us the taunt of our neighbors, a scoffing and a derision to those who are round about us.

14 П равиш ни за поговорка между народите, за кимване с глава между племената.

You make us a byword among the nations, a shaking of the heads among the people.

15 В секи ден позорът ми е пред мен и срамът на лицето ми ме покрива

My dishonor is before me all day long, and shame has covered my face

16 п оради гласа на онзи, който укорява и хули, поради неприятеля и отмъстителя.

At the words of the taunter and reviler, by reason of the enemy and the revengeful.

17 В сичко това дойде върху нас; обаче ние не Те забравихме, нито станахме неверни на Твоя завет.

All this is come upon us, yet have we not forgotten You, neither have we been false to Your covenant.

18 С ърцето ни не се върна назад, нито стъпките ни се отклониха от Твоя път,

Our hearts are not turned back, neither have our steps declined from Your path,

19 м акар Ти да си ни съкрушил в пусто място и да си ни покрил с мрачна сянка.

Though You have distressingly broken us in the place of jackals and covered us with deep darkness, even with the shadow of death.

20 А ко сме забравили името на нашия Бог или сме прострели ръцете си към чужд бог,

If we had forgotten the name of our God or stretched out our hands to a strange god,

21 т о няма ли Бог да издири това? Защото Той знае тайните на сърцето.

Would not God discover this? For He knows the secrets of the heart.

22 Н е! Ние сме убивани заради Тебе цял ден, смятани сме като овце за клане.

No, but for Your sake we are killed all the day long; we are accounted as sheep for the slaughter.

23 С ъбуди се, Господи, защо спиш? Стани, не ни отхвърляй завинаги.

Awake! Why do You sleep, O Lord? Arouse Yourself, cast us not off forever!

24 З ащо криеш лицето Си и забравяш неволята ни и угнетението ни?

Why do You hide Your face and forget our affliction and our oppression?

25 З ащото душата ни е снишена до пръстта; коремът ни е прилепнал до земята.

For our lives are bowed down to the dust; our bodies cleave to the ground.

26 С тани да ни помогнеш и ни избави заради милосърдието Си.

Rise up! Come to our help, and deliver us for Your mercy’s sake and because of Your steadfast love!