1 А когато Авраам остаря, в напреднала възраст, и Господ го беше благословил във всичко,

Now Abraham was old, well advanced in years, and the Lord had blessed Abraham in all things.

2 А враам каза на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на целия му имот: Сложи, моля, ръката си под бедрото ми;

And Abraham said to the eldest servant of his house, who ruled over all that he had, I beg of you, put your hand under my thigh;

3 и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;

And you shall swear by the Lord, the God of heaven and earth, that you will not take a wife for my son from the daughters of the Canaanites, among whom I have settled,

4 а да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и оттам да вземеш жена за сина ми Исаак.

But you shall go to my country and to my relatives and take a wife for my son Isaac.

5 А слугата му отговори: Може жената да не иска да дойде след мене в тази земя; трябва ли да заведа сина ти в онази земя, откъдето си излязъл?

The servant said to him, But perhaps the woman will not be willing to come along after me to this country. Must I take your son to the country from which you came?

6 Н о Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.

Abraham said to him, See to it that you do not take my son back there.

7 Г оспод, небесният Бог, Който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя и Който ми говори, и Който ми се закле, като каза: На твоето потомство ще дам тази земя, Той ще изпрати ангела Си пред теб; и ще вземеш жена за сина ми оттам.

The Lord, the God of heaven, Who took me from my father’s house, from the land of my family and my birth, Who spoke to me and swore to me, saying, To your offspring I will give this land—He will send His Angel before you, and you will take a wife from there for my son.

8 Н о ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там.

And if the woman should not be willing to go along after you, then you will be clear from this oath; only you must not take my son back there.

9 Т огава слугата сложи ръката си под бедрото на господаря си Авраам и му се закле за това.

So the servant put his hand under the thigh of Abraham his master and swore to him concerning this matter.

10 И така, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.

And the servant took ten of his master’s camels and departed, taking some of all his master’s treasures with him; thus he journeyed to Mesopotamia, to the city of Nahor.

11 Н адвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.

And he made his camels to kneel down outside the city by a well of water at the time of the evening when women go out to draw water.

12 Т огава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраам, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраам.

And he said, O Lord, God of my master Abraham, I pray You, cause me to meet with good success today, and show kindness to my master Abraham.

13 Е то, аз стоя при извора на водата и дъщерите на града излизат да си наливат вода.

See, I stand here by the well of water, and the daughters of the men of the city are coming to draw water.

14 Н ека девойката, на която кажа: Я наведи водоноса си да пия, и тя отвърне: Пий, и ще напоя и камилите ти - нека тя е онази, която си отредил за слугата Си Исаак; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.

And let it so be that the girl to whom I say, I pray you, let down your jar that I may drink, and she replies, Drink, and I will give your camels drink also—let her be the one whom You have selected and appointed and indicated for Your servant Isaac; and by it I shall know that You have shown kindness and faithfulness to my master.

15 Д окато той още говореше, ето, Ревека излизаше с водоноса си на рамо; тя се беше родила на Ватуил, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.

Before he had finished speaking, behold, out came Rebekah, who was the daughter of Bethuel son of Milcah, who was the wife of Nahor the brother of Abraham, with her water jar on her shoulder.

16 Д евойката беше много красива наглед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.

And the girl was very beautiful and attractive, chaste and modest, and unmarried. And she went down to the well, filled her water jar, and came up.

17 А слугата се завтече да я посрещне и каза: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти.

And the servant ran to meet her, and said, I pray you, let me drink a little water from your water jar.

18 А тя отговори: Пий, господарю; и бързо сне водоноса на ръката си и му даде да пие.

And she said, Drink, my lord; and she quickly let down her jar onto her hand and gave him a drink.

19 И като му даде достатъчно да пие, каза: И за камилите ти ще налея, докато се напоят.

When she had given him a drink, she said, I will draw water for your camels also, until they finish drinking.

20 И като изля бързо водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.

So she quickly emptied her jar into the trough and ran again to the well and drew water for all his camels.

21 А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ беше направил пътуването му успешно или не.

The man stood gazing at her in silence, waiting to know if the Lord had made his trip prosperous.

22 К ато напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете ѝ, тежки десет сикъла злато, и каза:

And when the camels had finished drinking, the man took a gold earring or nose ring of half a shekel in weight, and for her hands two bracelets of ten shekels in weight in gold,

23 Ч ия дъщеря си? Я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?

And said, Whose daughter are you? I pray you, tell me: Is there room in your father’s house for us to lodge there?

24 А тя му отговори: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор.

And she said to him, I am the daughter of Bethuel son of Milcah and Nahor.

25 К аза му още: Има у нас и слама, и храна достатъчно, и място за пренощуване.

She said also to him, We have both straw and provender (fodder) enough, and also room in which to lodge.

26 Т огава човекът се наведе и се поклони на Господа.

The man bowed down his head and worshiped the Lord

27 И каза: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраам, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като Господ отправи пътя ми в дома на братята на господаря ми.

And said, Blessed be the Lord, the God of my master Abraham, Who has not left my master bereft and destitute of His loving-kindness and steadfastness. As for me, going on the way the Lord led me to the house of my master’s kinsmen.

28 А девойката се затича и разказа тези неща на майка си.

The girl related to her mother’s household what had happened.

29 Р евека имаше брат на име Лаван; и Лаван се завтече навън при човека на извора.

Now Rebekah had a brother whose name was Laban, and Laban ran out to the man at the well.

30 З ащото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; а той стоеше при камилите до извора.

For when he saw the earring or nose ring, and the bracelets on his sister’s arms, and when he heard Rebekah his sister saying, The man said this to me, he went to the man and found him standing by the camels at the well.

31 И му каза: Влез, ти, благословен от Господа. Защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.

He cried, Come in, you blessed of the Lord! Why do you stand outside? For I have made the house ready and have prepared a place for the camels.

32 И така, човекът влезе вкъщи; а Лаван разтовари камилите му и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите крака и краката на хората, които бяха с него.

So the man came into the house; and ungirded his camels and gave straw and provender for the camels and water to bathe his feet and the feet of the men who were with him.

33 И сложиха пред него да яде; но той каза: Не искам да ям, докато не кажа думата си. А Лаван отвърна: Казвай.

A meal was set before him, but he said, I will not eat until I have told of my errand. And said, Speak on.

34 Т огава той каза: Аз съм слуга на Авраам.

And he said, I am Abraham’s servant.

35 Г оспод е благословил господаря ми премного и стана велик; дал му е овце и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли.

And the Lord has blessed my master mightily, and he has become great; and He has given him flocks, herds, silver, gold, menservants, maidservants, camels, and asses.

36 И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, което има.

And Sarah my master’s wife bore a son to my master when she was old, and to him he has given all that he has.

37 Г осподарят ми, като ме закле, каза: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея.

And my master made me swear, saying, You must not take a wife for my son from the daughters of the Canaanites, in whose land I dwell,

38 А да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и оттам да вземеш жена за сина ми.

But you shall go to my father’s house and to my family and take a wife for my son.

39 А з казах на господаря си: Може жената да не иска да дойде след мене.

And I said to my master, But suppose the woman will not follow me.

40 Н о той ми отговори: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с теб и ще направи пътуването ти успешно, и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.

And he said to me, The Lord, in Whose presence I walk, will send His Angel with you and prosper your way, and you will take a wife for my son from my kindred and from my father’s house.

41 С амо тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.

Then you shall be clear from my oath, when you come to my kindred; and if they do not give her to you, you shall be free and innocent of my oath.

42 И като пристигнах днес на извора, казах: Господи, Боже на господаря ми Авраам, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно,

I came today to the well and said, O Lord, God of my master Abraham, if You are now causing me to go on my way prosperously—

43 е то, аз стоя при водния извор; девойката, която излезе да налее вода, и аз ѝ кажа: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти,

See, I am standing by the well of water; now let it be that when the maiden comes out to draw water and I say to her, I pray you, give me a little water from your jar to drink,

44 и тя ми отговори: Пий и ще налея и за камилите ти, нека тя е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми.

And if she says to me, You drink, and I will draw water for your camels also, let that same woman be the one whom the Lord has selected and indicated for my master’s son.

45 Д окато още си мислех това, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, ѝ казах: Я ми дай да пия.

And before I had finished praying in my heart, behold, Rebekah came out with her jar on her shoulder, and she went down to the well and drew water. And I said to her, I pray you, let me have a drink.

46 И тя бързо свали водоноса от рамото си и каза: Пий, и ще напоя и камилите ти. И така, аз пих, а тя напои и камилите.

And she quickly let down her jar from her shoulder and said, Drink, and I will water your camels also. So I drank, and she gave the camels drink also.

47 Т огава я попитах: Чия дъщеря си? А тя отговори: Аз съм дъщеря на Ватуил, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава сложих обицата на лицето ѝ и гривните на ръцете ѝ.

I asked her, Whose daughter are you? She said, The daughter of Bethuel, Nahor’s son, whom Milcah bore to him. And I put the earring or nose ring on her face and the bracelets on her arms.

48 Н аведох се и се поклоних на Господа, и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраам, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.

And I bowed down my head and worshiped the Lord and blessed the Lord, the God of my master Abraham, Who had led me in the right way to take my master’s brother’s daughter to his son.

49 И така, сега, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, пак ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.

And now if you will deal kindly and truly with my master, tell me; and if not, tell me, that I may turn to the right or to the left.

50 А Лаван и Ватуил отговориха: От Господа стана това; ние не можем да ти кажем нито зло, нито добро.

Then Laban and Bethuel answered, The thing comes forth from the Lord; we cannot speak bad or good to you.

51 Е то Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.

Rebekah is before you; take her and go, and let her be the wife of your master’s son, as the Lord has said.

52 К ато чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята.

And when Abraham’s servant heard their words, he bowed himself to the ground before the Lord.

53 И слугата извади сребърни и златни накити и облекла и ги даде на Ревека; също така даде скъпи дарове на брат ѝ и на майка ѝ.

And the servant brought out jewels of silver, jewels of gold, and garments and gave them to Rebekah; he also gave precious things to her brother and her mother.

54 С лед това той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха, и пренощуваха; и като станаха сутринта, слугата каза: Изпратете ме при господаря ми.

Then they ate and drank, he and the men who were with him, and stayed there all night. And in the morning they arose, and he said. Send me away to my master.

55 А брат ѝ и майка ѝ казаха: Нека девойката поседи с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека отиде.

But brother and mother said, Let the girl stay with us a few days—at least ten; then she may go.

56 Н о той им отвърна: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да отида при господаря си.

But said to them, Do not hinder and delay me, seeing that the Lord has caused me to go prosperously on my way. Send me away, that I may go to my master.

57 А те казаха: Да повикаме девойката и да я попитаме какво ще каже.

And they said, We will call the girl and ask her her desire.

58 И така, повикаха Ревека и ѝ казаха: Отиваш ли с този човек? А тя отвърна: Отивам.

So they called Rebekah and said to her, Will you go with this man? And she said, I will go.

59 И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката ѝ и Авраамовия слуга с хората му.

So they sent away Rebekah their sister and her nurse and Abraham’s servant and his men.

60 И благословиха Ревека, като ѝ казаха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.

And they blessed Rebekah and said to her, You are our sister; may you become the mother of thousands of ten thousands, and let your posterity possess the gate of their enemies.

61 Р евека и слугите ѝ станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така слугата взе Ревека и си замина.

And Rebekah and her maids arose and followed the man upon their camels. Thus the servant took Rebekah and went on his way.

62 А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя.

Now Isaac had returned from going to the well Beer-lahai-roi, for he dwelt in the South country (the Negeb).

63 И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, погледна и видя, че се приближаваха камили.

And Isaac went out to meditate and bow down in the open country in the evening; and he looked up and saw that, behold, the camels were coming.

64 С ъщо и Ревека погледна и видя Исаак; и слезе от камилата.

And Rebekah looked up, and when she saw Isaac, she dismounted from the camel.

65 З ащото беше попитала слугата: Кой е онзи човек, който идва през полето срещу нас? И слугата беше отговорил: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.

For she said to the servant, Who is that man walking across the field to meet us? And the servant said, He is my master. So she took a veil and concealed herself with it.

66 И слугата разказа на Исаак всичко, което беше извършил.

And the servant told Isaac everything that he had done.

67 Т огава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.

And Isaac brought her into his mother Sarah’s tent, and he took Rebekah and she became his wife, and he loved her; thus Isaac was comforted after his mother’s death.