1 А когато Авраам остаря, в напреднала възраст, и Господ го беше благословил във всичко,

А когато Авраам беше стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраама във всичко,

2 А враам каза на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на целия му имот: Сложи, моля, ръката си под бедрото ми;

рече Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Тури, моля, ръката си под бедрото ми;

3 и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;

и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;

4 а да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и оттам да вземеш жена за сина ми Исаак.

но да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и <от там> да вземеш жена за сина ми Исаака.

5 А слугата му отговори: Може жената да не иска да дойде след мене в тази земя; трябва ли да заведа сина ти в онази земя, откъдето си излязъл?

А слугата му рече: Може да не иска жената да дойде след мене в тая земя; трябва ли да заведа сина ти в оная земя, отгдето си излязъл?

6 Н о Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.

Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.

7 Г оспод, небесният Бог, Който ме изведе от бащиния ми дом и от родната ми земя и Който ми говори, и Който ми се закле, като каза: На твоето потомство ще дам тази земя, Той ще изпрати ангела Си пред теб; и ще вземеш жена за сина ми оттам.

Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя, Той ще изпрати ангела Си пред тебе; и ще вземеш жена за сина ми от там.

8 Н о ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там.

Но ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там.

9 Т огава слугата сложи ръката си под бедрото на господаря си Авраам и му се закле за това.

Тогава слугата тури ръката си под бедрото на господаря си Авраама и му се закле за това нещо.

10 И така, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.

И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.

11 Н адвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.

И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.

12 Т огава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраам, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраам.

Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраама, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраама.

13 Е то, аз стоя при извора на водата и дъщерите на града излизат да си наливат вода.

Ето, аз стоя при извора на водата, и дъщерите на града излизат да си наливат вода.

14 Н ека девойката, на която кажа: Я наведи водоноса си да пия, и тя отвърне: Пий, и ще напоя и камилите ти - нека тя е онази, която си отредил за слугата Си Исаак; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.

Нека момата, на която река: Я наведи водоноса си да пия, и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; - тя нека е оная, която си отредил за слугата Си Исаака; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.

15 Д окато той още говореше, ето, Ревека излизаше с водоноса си на рамо; тя се беше родила на Ватуил, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.

Докато той още говореше, ето Ревека излизаше с водоноса си на рамото си; тя бе се родила на Ватуила, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.

16 Д евойката беше много красива наглед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.

Момата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.

17 А слугата се завтече да я посрещне и каза: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти.

А слугата се затече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти.

18 А тя отговори: Пий, господарю; и бързо сне водоноса на ръката си и му даде да пие.

А тя рече: Пий, господарю; и бърже сне водоноса си на ръката си и му даде да пие.

19 И като му даде достатъчно да пие, каза: И за камилите ти ще налея, докато се напоят.

И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея доде се напоят.

20 И като изля бързо водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.

И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.

21 А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ беше направил пътуването му успешно или не.

А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно, или не.

22 К ато напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете ѝ, тежки десет сикъла злато, и каза:

Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, и рече:

23 Ч ия дъщеря си? Я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?

Чия си дъщеря? я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?

24 А тя му отговори: Аз съм дъщеря на Ватуил, син на Мелха, когото тя е родила на Нахор.

А тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, син на Мелха, когото тя е родила на Нахора.

25 К аза му още: Има у нас и слама, и храна достатъчно, и място за пренощуване.

Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за пренощуване.

26 Т огава човекът се наведе и се поклони на Господа.

Тогава човекът се наведе та се поклони на Господа.

27 И каза: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраам, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като Господ отправи пътя ми в дома на братята на господаря ми.

И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не лиши господаря ми от милостта Си и верността Си, като отправи Господ пътя ми в дома на братята на господаря ми.

28 А девойката се затича и разказа тези неща на майка си.

А момата се затече, та разказа тия неща на майка си.

29 Р евека имаше брат на име Лаван; и Лаван се завтече навън при човека на извора.

И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се затече вън при човека на извора.

30 З ащото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; а той стоеше при камилите до извора.

Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът, той отиде при човека; и, ето, той стоеше при камилите до извора.

31 И му каза: Влез, ти, благословен от Господа. Защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.

И рече му: Влез, ти благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.

32 И така, човекът влезе вкъщи; а Лаван разтовари камилите му и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите крака и краката на хората, които бяха с него.

И тъй, човекът влезе в къщи; а <Лаван> разтовари камилите <му> и даде слама и храна за камилите и вода за умиване неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него.

33 И сложиха пред него да яде; но той каза: Не искам да ям, докато не кажа думата си. А Лаван отвърна: Казвай.

И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям доде не кажа думата си. А <Лаван> рече: Казвай.

34 Т огава той каза: Аз съм слуга на Авраам.

Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраама.

35 Г оспод е благословил господаря ми премного и стана велик; дал му е овце и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли.

Господ е благословил господаря ми премного, та стана велик; дал му е овци и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли.

36 И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, което има.

И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко що има.

37 Г осподарят ми, като ме закле, каза: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея.

И господарят ми, като ме закле, рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея.

38 А да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и оттам да вземеш жена за сина ми.

Но да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми и <от там> да вземеш жена за сина ми.

39 А з казах на господаря си: Може жената да не иска да дойде след мене.

И рекох на господаря си: Може да не иска жената да дойде след мене.

40 Н о той ми отговори: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с теб и ще направи пътуването ти успешно, и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.

Но той ми каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела Си с тебе и ще направи пътуването ти успешно; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.

41 С амо тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.

<Само> тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.

42 И като пристигнах днес на извора, казах: Господи, Боже на господаря ми Авраам, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно,

И като пристигнах днес на извора, рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно,

43 е то, аз стоя при водния извор; девойката, която излезе да налее вода, и аз ѝ кажа: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти,

ето, аз стоя при водния извор; момата, която излезе да налее вода, и аз й река: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти,

44 и тя ми отговори: Пий и ще налея и за камилите ти, нека тя е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми.

и тя ми рече: И ти пий, и ще налея и за камилите ти, - тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми.

45 Д окато още си мислех това, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, ѝ казах: Я ми дай да пия.

Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, рекох й: Я ми дай да пия.

46 И тя бързо свали водоноса от рамото си и каза: Пий, и ще напоя и камилите ти. И така, аз пих, а тя напои и камилите.

И тя бързо сне водоноса от рамото си и рече: Пий, и ще напоя и камилите ти. И тъй, аз пих, а тя напои и камилите.

47 Т огава я попитах: Чия дъщеря си? А тя отговори: Аз съм дъщеря на Ватуил, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава сложих обицата на лицето ѝ и гривните на ръцете ѝ.

Тогава я попитах, казвайки: Чия си дъщеря? А тя рече: <Аз съм> дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава турих обицата на лицето й и гривните на ръцете й.

48 Н аведох се и се поклоних на Господа, и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраам, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.

И наведох се та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.

49 И така, сега, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, пак ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.

Сега, прочее, ако искате да постъпите любезно и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, <пак> ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.

50 А Лаван и Ватуил отговориха: От Господа стана това; ние не можем да ти кажем нито зло, нито добро.

А Лаван и Ватуил в отговор рекоха: От Господа стана това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро.

51 Е то Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.

Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.

52 К ато чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята.

Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята.

53 И слугата извади сребърни и златни накити и облекла и ги даде на Ревека; също така даде скъпи дарове на брат ѝ и на майка ѝ.

И слугата извади сребърни и златни накити и облекла та ги даде на Ревека; така също даде скъпи дарове на брат й и на майка й.

54 С лед това той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха, и пренощуваха; и като станаха сутринта, слугата каза: Изпратете ме при господаря ми.

Подир това, той и хората, които бяха с него, ядоха и пиха и пренощуваха; и като станаха сутринта, <слугата> рече: Изпратете ме при господаря ми.

55 А брат ѝ и майка ѝ казаха: Нека девойката поседи с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека отиде.

А брат й и майка й казаха: Нека поседи момата с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека иде.

56 Н о той им отвърна: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да отида при господаря си.

Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си.

57 А те казаха: Да повикаме девойката и да я попитаме какво ще каже.

А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме, какво ще каже.

58 И така, повикаха Ревека и ѝ казаха: Отиваш ли с този човек? А тя отвърна: Отивам.

И тъй, повикаха Ревека и рекоха й: Отиваш ли с тоя човек? А тя рече: Отивам.

59 И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката ѝ и Авраамовия слуга с хората му.

И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и Авраамовия слуга с хората му.

60 И благословиха Ревека, като ѝ казаха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.

И благословиха Ревека, като й рекоха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди, и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.

61 Р евека и слугите ѝ станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така слугата взе Ревека и си замина.

И Ревека и слугите й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така, слугата взе Ревека и си замина.

62 А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя.

А Исаак идеше от Вир-лахай-рои, защото живееше в южната земя.

63 И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, погледна и видя, че се приближаваха камили.

И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, подигна очи и видя, и, ето, камили се приближаваха.

64 С ъщо и Ревека погледна и видя Исаак; и слезе от камилата.

Също и Ревека повдигна очи и видя Исаака; и слезна от камилата.

65 З ащото беше попитала слугата: Кой е онзи човек, който идва през полето срещу нас? И слугата беше отговорил: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.

Защото беше рекла на слугата: Кой е оня човек, който иде през полето насреща ни? И слугата беше казал: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.

66 И слугата разказа на Исаак всичко, което беше извършил.

И слугата разказа на Исаака всичко, което бе извършил.

67 Т огава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.

Тогава Исаак въведе Ревека в шатрата на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след <смъртта> на майка си.