1 В ооз се изкачи на портата и седна там. И, ето, мина близкият сродник, за когото Вооз беше говорил. Вооз му каза: Господине, свърни, седни тук. И той свърна и седна.

И Вооз възлезе на портата и седна там; и, ето, минаваше близкият сродник, за когото беше говорил Вооз. И рече: Господине, свърни, седни тук. И той свърна и седна.

2 Т огава Вооз събра десет мъже от градските старейшини и им каза: Седнете тук. И те седнаха.

Тогава Вооз събра десет мъже от градските старейшини и рече: Седнете тук. И те седнаха.

3 С лед това каза на сродника: Ноемин, която се върна от Моавската земя, продава нивата, дела, който принадлежеше на брат ни Елимелех,

После рече на сродника: Ноемин, която се върна от Моавската земя, продава нивата, дела, който принадлежеше на брата ни Елимелеха;

4 и аз реших да ти известя и да ти предложа: Купи го в присъствието на седящите тук, пред старейшините на народа ми. Ако искаш да го откупиш като сродник, откупи го. Но ако не искаш да го откупиш, кажи ми, за да зная, защото освен тебе няма друг, който да го откупи като сродник; и аз съм следващият. И той отговори: Аз ще го откупя.

а аз рекох да ти известя и да ти кажа: Купи го пред седящите тука, пред старейшините на людете ми. Ако щеш да го откупиш като сродник, откупи го; но, ако не щеш да го откупиш, кажи ми, за да зная; защото освен тебе, няма друг да го откупи, като сродник; и аз съм подир тебе. И той рече: Аз ще го откупя.

5 И Вооз каза: В деня, когато купиш нивата от Ноемин, трябва да я купиш и от моавката Рут, жена на починалия, за да възстановиш името му над наследството му.

И рече Вооз: В деня, когато купиш нивата от ръката на Ноемин, трябва да я купиш и от моавката Рут, жена на умрелия, за да възстановиш името на умрелия над наследството му.

6 Т огава сродникът каза: Не мога да изпълня длъжността на сродник, да не би да навредя на собственото си наследство; ти приеми върху себе си моето право да откупя, защото не мога да откупя нивата.

Тогава сродникът рече: Не мога да изпълня длъжността на сродник, да не би да напакостя на своето си наследство; ти приеми върху себе си моето право да откупя, защото не мога да откупя <нивата>.

7 А по онова време, за да се потвърди всяко дело по откупуване и размяна в Израел, ето какъв беше обичаят: човекът събуваше обувката си и я даваше на другия; и това служеше за свидетелство в Израел.

А в старо време, за да се утвърди всяко дело по откупване и размяна в Израиля, ето що беше <обичаят>: човекът изуваше обувката си, та я даваше на ближния си; и така се свидетелствуваше в Израиля.

8 З атова сродникът, като каза на Вооз: Купи го ти за себе си, си събу обувката.

За това, сродникът като каза на Вооза: Купи го ти за себе си, изу си обувката.

9 Т огава Вооз каза на старейшините и на целия народ: Днес сте свидетели, че купувам от Ноемин всичко, което беше на Елимелех, и всичко, което беше на Хелеон и Маалон.

Тогава Вооз каза на старейшините и на всичките люде: Днес сте свидетели, че купувам от ръката на Ноемин всичко, що беше Елимелехово и всичко що беше Хелеоново и Маалоново.

10 А също и моавката Рут, жената на Маалон, получих за жена, за да възстановя името на починалия над наследството му, за да не се изличи името на починалия изсред братята му и в града, в който е живял. Вие сте свидетели днес.

А още и моавката Рут Маалоновата жена, придобих за жена, за да възстановя името на умрелия над наследството му, за да се не изличи името на умрелия измежду братята му и из града на обитаването му; вие сте свидетели днес.

11 И целият народ, който беше при портата, заедно със старейшините казаха: Свидетели сме. Господ да даде на жената, която влиза в дома ти, да е като Рахил и като Лия, двете, които са съградили Израелевия дом. Да станеш силен в Ефрат и да бъдеш известен във Витлеем;

И всичките люде, които бяха в портата, и старейшините рекоха: Свидетели сме. Господ да направи жената, която влиза в дома ти, като Рахил и като Лия, двете, които са съградили Израилевия дом; и да станеш силен в Ефрата, и да бъдеш знаменит във Витлеем;

12 о т потомството, което Господ ще ти даде от тази млада жена, нека домът ти бъде като дома на Фарес, когото Тамар роди на Юда. Вооз и неговото потомство

и от потомството, което Господ ще ти даде от тая млада жена, нека бъде домът ти като дома на Фареса, когото Тамар роди на Юда.

13 И така, Вооз взе Рут и тя му стана жена. Като влезе при нея, Господ ѝ даде да зачене и тя роди син.

И така, Вооз взе Рут, и тя му стана жена; и като влезе при нея, Господ й даде зачатие, и тя роди син.

14 А жените казаха на Ноемин: Благословен Господ, Който днес не те остави без наследник; нека бъде прославено Името Му в Израел.

И жените казаха на Ноемин: Благословен Господ, Който днес не те остави без сродник; нека бъде прочуто Името Му в Израиля.

15 Т ози син ще ти бъде обновление в живота и прехрана в старините ти; защото го роди снаха ти, която те обича, която е по-желана за теб от седем сина.

Тоя <син> ще ти бъде обнова на живота и прехрана в старините ти; защото го роди снаха ти, която те обича, която е за тебе по-желателна от седем сина.

16 И Ноемин взе детето и го сложи в скута си, и се грижеше за него.

И Ноемин взе детето и тури го в пазухата си, и стана му кърмилница.

17 И съседките му дадоха име, като казаха: Син се роди на Ноемин. И го нарекоха Овид. Той е баща на Есей, бащата на Давид.

И съседките му дадоха име казвайки: Син се роди на Ноемин. И нарекоха го Овид; той е баща на Есея, Давидовия баща.

18 Е то родословието на Фарес: На Фарес се роди Есрон,

И ето, Фаресовото родословие: Фарес роди Есрона,

19 н а Есрон се роди Арам, на Арам се роди Аминадав,

Есрон роди Арама, Арам роди Аминадава,

20 н а Аминадав се роди Наасон, на Наасон се роди Салмон,

Аминадав роди Наасона, Наасон роди Салмона,

21 н а Салмон се роди Вооз, на Вооз се роди Овид,

Салмон роди Вооза, Вооз роди Овида,

22 н а Овид се роди Есей, а на Есей се роди Давид.

Овид роди Есея, а Есей роди Давида.