1 С ега ще пея на любимия си, песен на обичния си за лозето Му. Любимият ми имаше лозе на много плодородно бърдо.

Сега ще пея на любезния си, Песен на обичния си за лозето Му. Любезният ми имаше лозе На много тлъсто бърдо.

2 О копа го и го очисти от камъните, и го насади с отбрана лоза, съгради кула сред него, изкопа още и лин в него; и очакваше сладко грозде, но то роди диво.

Окопа го, и очисти го от камъните, И насади го с отбрана лоза, Съгради кула всред него, Изкопа още и лин в него; И очакваше <сладко> грозде, Но то роди диво.

3 И сега, йерусалимски жители и Юдейски мъже, отсъдете, моля, между Мен и лозето Ми.

И сега, ерусалимски жители и Юдови мъже, Съдете, моля, между Мене и лозето Ми.

4 К акво повече беше възможно да се направи за лозето Ми, което не му направих? Защо тогава, когато очаквах да роди сладко грозде, то роди диво?

Що повече бе възможно да се направи за лозето Ми, Което не му направих? Защо, <тогава>, докато очаквах да роди <сладко> грозде, То роди диво?

5 И сега ще ви кажа какво ще направя с лозето Си: ще махна плета му и то ще се похаби; ще разбия оградата му и то ще бъде потъпкано;

И сега, ето, ще ви кажа какво ще направя на лозето Си; Ще махна плета му, и то ще се похаби; Ще разбия оградата му, и то ще се потъпче;

6 и ще го запустя; няма да бъде подрязано, нито прекопано, а ще роди глогове и шипки; ще заповядам още на облаците да не изливат дъжд над него.

И ще го запустя; не ще да се подреже нито прекопае, Но ще произведе глогове и шипки; Ще заповядам още на облаците да не валят дъжд на него.

7 З ащото лозето на Господа на Силите е Израелевият дом и Юдейските мъже са градината, която Го зарадва; и Той очакваше от тях правосъдие, но ето кръвопролитие, правда, но ето вопъл.

Защото лозето на Господа на Силите е Израилевият дом И Юдовите мъже са садът, който Го зарадва; И Той очакваше <от тях> правосъдие, но ето кръвопролитие, - Правда, но ето вопъл.

8 Г орко на онези, които прибавят къща към къща и събират нива с нива, докато не остане място и вие си направите да живеете сами сред земята! Присъдата за греха на Юдея

Горко на ония, които прибавят къща на къща, И събират нива с нива, докато не остане място, И вие си направите да живеете сами всред земята!

9 Г оспод на Силите ми казва в ушите: Наистина много къщи ще запустеят без жители, даже големи и хубави къщи;

Господ на Силите ми <казва> в ушите: Наистина много къщи ще запустеят без жители, Даже големи и хубави <къщи>;

10 з ащото десет уврата лозе ще дадат само един бат вино, а един кор семе ще даде само една ефа плод.

Защото десет уврата лозе ще дадат <само> един ват {Виж. таблиците на края на Библията. Виж. и Езек. 45: 11.} <вино>, И един кор семе ще даде <само> една ефа <плод>,

11 Г орко на онези, които подраняват сутрин, за да търсят спиртно питие, които продължават до вечер, докато ги разпали виното!

Горко на ония, които подраняват сутрин, за да търсят спиртно питие, Които продължават до вечер, догдето ги разпали виното!

12 И с арфа и псалтир, с тъпанче и свирка, и с вино са техните угощения; а не се взират в делото Господне, нито са внимавали в действието на ръцете Му.

И с арфа и псалтир, с тъпанче и свирка, И с вино са техните угощения; Но не се взират в делото Господно, Нито са внимавали на действието на ръцете Му.

13 З атова Моят народ е закаран в плен - защото няма знание; а и почтените им мъже умират от глад и множеството им съхне от жажда;

Затова Моите люде са закарани в плен, - Защото нямат знание; Па и почтените им мъже умират от глад, И множеството им съхне от жажда,

14 з атова става по-лакома преизподнята и отваря безмерно устата си; и в нея слизат славата им и множеството им, и великолепието им, и онези, които се веселят между тях.

Затова става преизподнята по-лакома, И отвори чрезмерно устата си; И <в нея> слизат славата им, И множеството им, и великолепието им, И ония, които се веселят между тях.

15 И долният човек се навежда и големецът се унижава, и очите на високоумните се свеждат;

И навежда се долният човек, И унижава се големецът, И очите на високоумните се навеждат;

16 а Господ на Силите се възвисява чрез правосъдие и святият Бог се освещава чрез правда.

А Господ на Силите се възвишава чрез правосъдие, И светият Бог се освещава чрез правда.

17 Т огава агнетата ще пасат, както в пасбищата си; и чужденци ще изядат запустелите пасбища на богатите.

Тогава агнетата ще пасат както в пасбищата си; И чужденци ще изядат запустелите места на тлъстите.

18 Г орко на онези, които теглят беззаконието с въжета от лъжи и греха - като с ремъци от товарна кола,

Горко на ония, които теглят беззаконието с въжета от лъжи {Еврейски: На суета.}, И грехът като с ремъци от товарна кола, -

19 к оито казват: Нека бърза, нека ускори делото Си, за да го видим; и нека приближи и дойде намерението на Святия Израелев, за да го разберем!

Които казват: Нека бърза, Нека ускори делото Си, за да го видим; И нека приближи и дойде Възнамеряването от Светия Израилев, за да го разберем!

20 Г орко на онези, които наричат злото добро, а доброто - зло; които заменят тъмнина за светлина, а светлина за тъмнина; които заменят горчиво за сладко, а сладко за горчиво!

Горко на ония, които наричат злото добро, а доброто зло; Които турят тъмнина за виделина, а виделина за тъмнина; Които турят горчиво за сладко, а сладко за горчиво!

21 Г орко на онези, които са мъдри в своите очи и които са разумни пред себе си!

Горко на ония, които са мъдри в своите очи, И които са разумни пред себе си!

22 Г орко на онези, които са герои в пиенето на вино и силни да приготвят спиртно питие,

Горко на ония, които са юнаци да пият вино, И силни да подправят спиртно питие, -

23 к оито за дарове оправдават беззаконника и отнемат от праведника правото му!

Които за дарове оправдават беззаконника - И отнемат от праведника правото му!

24 З атова както огнен пламък поглъща плявата и както сламата се губи в пламъка, така и техният корен ще изгние и цветът им ще се разпръсне като прах. Защото отхвърлиха поуката на Господа на Силите и презряха думата на Святия Израелев.

Затова, както огнен пламък пояжда плявата, И както сламата се губи в пламъка, Така и техният корен ще стане като гнилота, И цветът им ще възлезе като прах. Защото отхвърлиха поуката на Господа на Силите, И презряха думата на Светия Израилев.

25 З атова гневът на Господа пламна против народа Му и Той протегна ръката Си против тях и ги порази; и потрепериха хълмовете и техните трупове станаха като смет сред улиците. При все това гневът Му не се отвърна, а ръката Му е още протегната.

За туй, гневът на Господа пламна против людете Му, И Той простря ръката Си против тях та ги порази; Та потреперяха хълмовете, И техните трупове станаха като смет всред улиците. При все това, гневът Му не се отвърна, Но ръката Му е още простряна.

26 И Той ще издигне знаме за народите отдалеч и ще засвири за всеки от тях от края на земята; и, ето, те скоро ще дойдат набързо.

И Той ще издигне знаме за народите от далеч, И ще засвири за всеки <от тях> от края на земята; И, ето, те скоро ще дойдат набързо.

27 Н икой от тях няма да се умори, нито ще се спъне, никой няма да задреме, нито ще заспи; нито ще се разпаше поясът от кръста им, нито ще се скъса ремъкът на обувките им.

Никой измежду тях не ще се умори нито ще се спъне. Никой не ще задреме нито ще заспи; Нито ще се разпаше поясът от кръста им, Нито ще се скъса ремъкът на обущата им.

28 С трелите им са остри и всичките им лъкове - опънати; копитата на конете им ще се смятат за кремък и колелата им - за вихрушка.

Стрелите им са остри, и всичките им лъкове запънати; Копитата на конете им ще се считат за кремък, И колелата им за вихрушка.

29 Р евът им ще бъде като на лъв; те ще реват като млади лъвове. Да! Ще реват и ще сграбчат лова, и ще го завлекат, и няма да има кой да го отърве.

Ревът им ще бъде като на лъв; Те ще реват като млади лъвове; Да! ще реват, и ще сграбчат лова, и ще го завлекат, И не ще има кой да го отърве.

30 И в същия ден ще реват против тях като морското бучене; и ако погледне някой към земята - ето, тъмнина и неволя, и светлината, помрачена през облаците ѝ.

И в същия ден ще реват против тях като морското бучение; И ако погледне някой на земята, ето тъмнина <и> неволя, И виделината помрачена през облаците й.