1 Т огава Исус повика Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе и им каза:

Тогава Исус повика рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе та им каза:

2 В ие изпълнихте всичко, което ви заповяда Господният слуга Моисей. Послушахте и мене за всичко, което ви заповядах.

Вие изпълнихте всичко що ви заповяда Господният слуга Моисей; послушахте и моя глас във всичко, що съм ви заповядал.

3 П рез дългото време до днес не оставихте братята си, но изпълнихте своя дълг според заповедта на Господа, вашия Бог.

През това дълго време до днес не оставихте братята си, но изпълнихте поръчката, която Господ вашият Бог ви заповяда.

4 И сега Господ, вашият Бог, успокои братята ви, както им беше обещал; затова, върнете се сега и идете по шатрите си в земята, която притежавате, която Господният слуга Моисей ви даде отвъд Йордан.

И сега Господ вашият Бог успокои братята ви, според както им се бе обещал; за това, върнете се сега та идете по шатрите си в земята, която е притежанието ви, която Господният слуга Моисей ви даде оттатък Иордан.

5 Н о внимавайте добре и изпълнявайте заповедите и закона, който Господният слуга Моисей ви заповяда. Да обичате Господа, вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища, да пазите заповедите Му, да се привържете към Него и Му служите с цялото си сърце и цялата си душа.

Но внимавайте добре да изпълнявате заповедите и закона, който Господният слуга Моисей ви заповяда, да любите Господа вашия Бог, да ходите във всичките Му пътища, да пазите заповедите Му, да се прилепяте за Него, и да Му слугувате с цялото си сърце и с цялата си душа.

6 И така, Исус ги благослови и ги разпусна; и те си отидоха по шатрите.

И тъй, Исус ги благослови и ги разпусна; и те си отидоха по шатрите.

7 ( На половината от Манасиевото племе Моисей беше дал наследство във Васан; а на другата му половина Исус даде наследство между братята им отвъд Йордан, на запад). И така, Исус, когато ги разпускаше да си вървят по шатрите, ги благослови,

(На половината от Манасиевото племе Моисей беше дал <наследство> във Васан; а на <другата> му половина Исус даде <наследство> между братята им оттатък Иордан, на запад). Исус, прочее, когато ги разпускаше по шатрите им, благослови ги

8 к ато им каза: Върнете се с много богатство по шатрите си, с много добитък, със сребро и злато, с мед и желязо и с много дрехи; и разделете с братята си плячката, взета от неприятелите ви.

като им говори казвайки: Върнете се с много богатство по шатрите си, с твърде много добитък, със сребро и злато, с мед и желязо, и с твърде много дрехи; и разделете с братята си користите взети от неприятелите ви.

9 И така, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе се отделиха от израелтяните от Сило, което е в Ханаанската земя, и тръгнаха, за да отидат в Галаадската земя - в земята, която беше тяхно притежание, придобито според Господнето слово чрез Моисей.

И тъй, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе се върнаха и заминаха от израилтяните от Сило, което е в Ханаанската земя, за да отидат в Галаадската земя, в земята, която бе притежанието им, която придобиха според Господното слово чрез Моисея.

10 И когато дойдоха в Йорданската околност, която е в Ханаанската земя, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе издигнаха там жертвеник при Йордан, жертвеник с внушителни размери.

И когато дойдоха в Иорданската околност, която е в Ханаанската земя, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе издигнаха там олтар при Иордан, олтар забележително голям.

11 А израелтяните чуха да се говори: Ето, Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе издигнали жертвеник в предната част на Ханаанската земя, в околността на Йордан, на страната, която принадлежи на израелтяните.

А израилтяните чуха да се говори: Ето, рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе издигнали олтар в преднината на Ханаанската земя, в околността на Иордан, на страната, която принадлежи на израилтяните.

12 И когато израелтяните чуха това, цялото общество израелтяни се събра в Сило, за да отидат да воюват против тях.

И когато израилтяните чуха това, цялото общество израилтяни се събра в Сило, за да отидат да воюват против тях.

13 И зраелтяните пратиха до Рувимовите синове, до Гадовите синове и до половината от Манасиевото племе, в Галаадската земя, Финеес, син на свещеника Елеазар,

И израилтяните пратиха до рувимците, до гадците и до половината от Манасиевото племе, в Галаадската земя, Финееса син на свещеника Елеазара,

14 и с него десет началници, по един началник на бащиния дом за всяко Израелево племе, всеки от които беше глава на бащиния си дом между Израелевите хиляди.

и с него десет първенци, по един първенец на бащиния дом за всяко Израилево племе, всеки от които беше глава на бащиния си дом между израилевите хиляди.

15 Т е дойдоха при Рувимовите синове, при Гадовите синове и при половината от Манасиевото племе в Галаадската земя и им казаха:

И те дойдоха при рувимците, при гадците и при половината от Манасиевото племе в Галаадската земя, та им говориха, казвайки:

16 Т ака казва цялото Господне общество: Какво е това престъпление, което извършихте против Израелевия Бог, и се отклонихте днес да следвате Господа, като сте си издигнали жертвеник, за да отстъпите днес от Него?

Така говори цялото Господно общество: Какво е това престъпление, което извършихте против Израилевия Бог, та се отвърнахте днес от да следвате Господа, като сте си издигнали олтар, за да отстъпите днес от Господа?

17 М алко ли ни беше грехът спрямо Фегор, от който и до днес не сме се очистили, макар че заради него напаст сполетя Господнето общество,

Малко ли беше за нас съгрешението относно Фегора, от което и до днес не сме се очистили, макар че, <поради него>, стана язва в Господното общество,

18 а вие днес искате да се отклоните от следване на Господа? Понеже днес отстъпвате от Господа, утре Той ще се разгневи против цялото Израелево общество.

та вие днес искате да се отвърнете от да следвате Господа? Значи, че понеже отстъпвате днес от Господа, то утре Той ще се разгневи против цялото Израилево общество.

19 Н о ако земята, която е ваше притежание, е нечиста, тогава се преместете в земята, която е притежание на Господа, където стои Господнята скиния, и получете дял заедно с нас; само не отстъпвайте от Господа, нито се отделяйте от нас, като си издигнете друг жертвеник освен жертвеника на Господа, нашия Бог.

Но ако земята, която е притежанието ви, е нечиста, тогава минете в земята, която е Господното притежание, гдето стои Господната скиния, и вземете притежание между нас; само не отстъпвайте от Господа, нито от нас отстъпвайте, като си издигнете олтар освен олтара на Господа нашия Бог.

20 А хан, Зараевият син, не извърши ли престъпление с обречените неща и не падна ли гняв върху цялото Израелево общество? Този човек не погина единствен поради беззаконието си.

Ахан Зараевият син не извърши ли престъпление относно обречените неща, и гняв падна върху цялото Израилево общество? И този човек не погина сам в беззаконието си.

21 Т огава Рувимовите синове, Гадовите синове и половината от Манасиевото племе отговориха на Израелевите хилядоначалници:

Тогава рувимците, гадците и половината от Манасиевото племе в отговор рекоха на Израилевите хилядоначалници:

22 М огъщият Бог Йехова, могъщият Бог Йехова, Той знае - и Израел сам ще узнае! Ако сме сторили това, за да отстъпим или за да извършим престъпление против Господа, то нека Господ да не ни избави днес!

Могъщият Бог Иеова, могъщият Бог Иеова, Той знае, и Израил сам ще узнае; ако <сме сторили това> за отстъпление, или за престъпление против Господа, то не ни избавяй, <Господи>, днес.

23 Д али сме си издигнали жертвеник, за да не следваме Господа или за да принасяме върху него всеизгаряне и мирни жертви, нека сам Господ да отсъди.

Ако сме си издигнали олтар, за да се отвърнем от да следваме Господа, или за да принасяме върху него всеизгаряне или, за да принасяме върху него примирителни жертви, то сам Господ нека издири това,

24 Н ека Той сам види дали не е вярно точно обратното - не направихме ли това от предпазливост и нарочно, като си казвахме: Утре е възможно вашите синове да попитат нашите синове: Какво общо имате вие с Господа, Израелевия Бог?

<и види> дали, <напротив>, не сторихме това от предпазливост и нарочно, като си думахме: Утре е възможно вашите чада да говорят на нашите чада, казвайки: Каква работа имате вие с Господа Израилевия Бог?

25 П онеже Господ е установил Йордан за граница между нас и вас, Рувимови синове и Гадови синове; вие нямате дял в Господа. Така вашите синове щяха да станат причина нашите синове да престанат да се боят от Господа.

Защото Господ е положил Иордан за граница между нас и вас, рувимци и гадци; вие нямате дял в Господа. Така щяха вашите чада да направят нашите чада да престанат да се боят от Господа.

26 З атова си казахме: Нека се заемем да си издигнем жертвеник, не за всеизгаряне, нито за жертва,

Затова рекохме: Нека се заемем да си издигнем олтар, не за всеизгаряне, нито за жертва,

27 а за да бъде свидетелство между нас и вас и между поколенията ни след нас, че ние имаме право да извършваме пред Господа служение на Него с всеизгарянията си, с жертвите си и с мирните си приноси, за да не могат утре вашите синове да кажат на нашите синове: Вие нямате дял в Господа.

но за да бъде свидетелство между нас и вас, и между поколенията ни подир нас, че ние имаме право да вършим пред Господа службата му с всеизгарянията си, с жертвите си и с примирителните си приноси, та да не могат утре вашите чада да кажат на нашите чада: Вие нямате дял в Господа.

28 З атова си казахме: Ако се случи утре да говорят така на нас или на потомците ни, тогава ще отговорим: Вижте подобието на Господния жертвеник, който бащите ни издигнаха не за всеизгаряне, нито за жертва, а за да бъде свидетелство между нас и вас.

Затова рекохме, ако се случи утре да говорят <така> нам или на поколенията ни, тогава ще речем: Ето подобието на Господния олтар, който бащите ни издигнаха, не за всеизгаряне, нито за жертва, но за да бъде свидетелство между нас и вас.

29 Г оспод да не дава да отстъпим ние от Него и да престанем да Го следваме днес, като издигнем друг жертвеник за всеизгаряне, за принос и за жертва, освен жертвеника на Господа, нашия Бог, който е пред скинията Му.

Не дай, Боже, да отстъпим ние от Господа и да се отвърнем днес от да следваме Господа като издигнем олтар за всеизгаряне, за принос и за жертва, освен олтара на Господа нашия Бог, който е пред скинията Му.

30 А свещеникът Финеес, началниците на обществото и Израелевите хилядоначалници, които бяха с него, като чуха думите, които говориха Рувимовите синове, Гадовите синове и Манасиевите синове, останаха много доволни.

А свещеникът Финеес, първенците на обществото и Израилевите хилядоначалници, които бяха с него, като чуха думите, които говориха рувимците, гадците и манасийците, останаха твърде доволни.

31 И Финеес, син на свещеника Елеазар, каза на Рувимовите синове, на Гадовите синове и на Манасиевите синове: Днес познахме, че Господ е сред нас, защото не извършихте това престъпление против Него. Чрез това избавихме израелтяните от Господнята ръка.

И Финеес, син на свещеника Елеазара, каза на рувимците, на гадците и на манасийците: Днес познахме, че Господ е всред нас, защото не извършихте това престъпление против Господа; чрез това избавихме израилтяните от Господната ръка.

32 Т огава Финеес, син на свещеника Елеазар, и началниците се върнаха от Рувимовите синове и от Гадовите синове, от Галаадската земя в Ханаанската земя при израелтяните и им донесоха известие.

Тогава Финеес, син на свещеника Елеазара и първенците се върнаха от рувимците и от гадците, из Галаадската земя, в Ханаанската земя при израилтяните, и донесоха им известие.

33 И това нещо се видя добро на израелтяните; и те благословиха Бога и не говореха вече за отиване на бой против тях, за да разорят земята, където живееха Рувимовите синове и Гадовите синове.

И това нещо стана угодно на израилтяните; и израилтяните благословиха Бога, и не говореха вече за отиване против тях на бой; за да разорят земята, гдето живееха рувимците и гадците.

34 А Рувимовите синове и Гадовите синове нарекоха жертвеника така: Това е свидетелство помежду ни, че Йехова е Бог.

И рувимците и гадците наименуваха олтара така: Той е свидетелство помежду ни, че Иеова е Бог.