1 Т огава теманецът Елифаз каза:

Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

2 А ко започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може да се въздържи да не говори?

Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

3 Е то, ти си научил мнозина и немощни ръце си укрепил.

Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

4 Т воите думи са привдигнали колебаещия се и отслабнали колене си укрепил.

Твоите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.

5 А сега това те сполетя и ти е дотегнало; допира те и си се смутил.

А сега <това> дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

6 В страха ти от Бога не е ли твоето упование и в правотата на пътищата ти - твоята надежда?

В страха ти <от Бога> не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

7 С помни си, моля, кой някога е погинал невинен или къде са били изтребени правдивите.

Спомни си, моля, кой <някога> е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.

8 Д околкото аз съм видял, онези, които орат беззаконие и сеят нечестие, това и жънат.

До колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

9 И зтребват се от дишането на Бога и от диханието на ноздрите Му погиват.

Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

10 Р евът на лъва и гласът на свирепия лъв замират и зъбите на младите лъвове се изкъртват.

Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв <замират>, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

11 Л ъвът загива от нямане лов и малките на лъвицата се разпръсват.

Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

12 Т айно достига до мен едно нещо и ухото ми долови един шепот от него;

Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

13 с ред мислите от нощните видения, когато дълбок сън наляга хората,

Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

14 о бзеха ме ужас и трепет и разтърсиха всичките ми кости.

Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

15 Т огава дух премина пред мене; космите на тялото ми настръхнаха;

Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

16 т ой застана, но не можах да позная образа му; призрак се яви пред очите ми; в тишината чух този глас:

Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак <се яви> пред очите ми; В тишината чух тоя глас:

17 Щ е бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

18 Е то, Той не се доверява на слугите Си и в ангелите Си намира недостатък -

Ето, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -

19 к олко повече в онези, които живеят в къщи от кал, чиято основа е в пръстта и които се смазват, като че ли са молци!

Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

20 М ежду сутринта и вечерта се събарят, без да усети някой, изгубват се завинаги.

Между заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.

21 В еличието, което е в тях, не се ли премахва? Умират, и то без мъдрост.

Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.