1 T hen Eliphaz the Temanite answered,

Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

2 “ If one ventures a word with you, will you become impatient? But who can refrain from speaking?

Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

3 “ Behold you have admonished many, And you have strengthened weak hands.

Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

4 “ Your words have helped the tottering to stand, And you have strengthened feeble knees.

Твоите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.

5 “ But now it has come to you, and you are impatient; It touches you, and you are dismayed.

А сега <това> дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

6 “ Is not your fear of God your confidence, And the integrity of your ways your hope?

В страха ти <от Бога> не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

7 “ Remember now, who ever perished being innocent? Or where were the upright destroyed?

Спомни си, моля, кой <някога> е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.

8 “ According to what I have seen, those who plow iniquity And those who sow trouble harvest it.

До колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

9 “ By the breath of God they perish, And by the blast of His anger they come to an end.

Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

10 “ The roaring of the lion and the voice of the fierce lion, And the teeth of the young lions are broken.

Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв <замират>, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

11 “ The lion perishes for lack of prey, And the whelps of the lioness are scattered.

Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

12 “ Now a word was brought to me stealthily, And my ear received a whisper of it.

Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

13 “ Amid disquieting thoughts from the visions of the night, When deep sleep falls on men,

Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

14 D read came upon me, and trembling, And made all my bones shake.

Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

15 “ Then a spirit passed by my face; The hair of my flesh bristled up.

Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

16 “ It stood still, but I could not discern its appearance; A form was before my eyes; There was silence, then I heard a voice:

Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак <се яви> пред очите ми; В тишината чух тоя глас:

17 ‘ Can mankind be just before God? Can a man be pure before his Maker?

Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

18 ‘ He puts no trust even in His servants; And against His angels He charges error.

Ето, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -

19 ‘ How much more those who dwell in houses of clay, Whose foundation is in the dust, Who are crushed before the moth!

Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

20 ‘ Between morning and evening they are broken in pieces; Unobserved, they perish forever.

Между заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.

21 ‘ Is not their tent-cord plucked up within them? They die, yet without wisdom.’

Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.