1 G uard your steps as you go to the house of God and draw near to listen rather than to offer the sacrifice of fools; for they do not know they are doing evil.

Пази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.

2 D o not be hasty in word or impulsive in thought to bring up a matter in the presence of God. For God is in heaven and you are on the earth; therefore let your words be few.

Не прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, Затова нека бъдат думите ти малко;

3 F or the dream comes through much effort and the voice of a fool through many words.

Защото, <както> съновидението произхожда от многото занимание, <Така> и гласът на безумния от многото думи.

4 W hen you make a vow to God, do not be late in paying it; for He takes no delight in fools. Pay what you vow!

Когато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото Той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.

5 I t is better that you should not vow than that you should vow and not pay.

По-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

6 D o not let your speech cause you to sin and do not say in the presence of the messenger of God that it was a mistake. Why should God be angry on account of your voice and destroy the work of your hands?

Не позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред <Божия> служител {Еврейски: Пред ангела.}, че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?

7 F or in many dreams and in many words there is emptiness. Rather, fear God.

Защото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.

8 I f you see oppression of the poor and denial of justice and righteousness in the province, do not be shocked at the sight; for one official watches over another official, and there are higher officials over them.

Ако видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.

9 A fter all, a king who cultivates the field is an advantage to the land. The Folly of Riches

При това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.

10 H e who loves money will not be satisfied with money, nor he who loves abundance with its income. This too is vanity.

Който обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.

11 W hen good things increase, those who consume them increase. So what is the advantage to their owners except to look on?

Когато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им Освен да <ги> гледат с очите си?

12 T he sleep of the working man is pleasant, whether he eats little or much; but the full stomach of the rich man does not allow him to sleep.

Сънят на работникът е сладък, малко ли <е> ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.

13 T here is a grievous evil which I have seen under the sun: riches being hoarded by their owner to his hurt.

Има тежко зло, което видях под слънцето, <именно>, Богатство пазено от притежателя му за собствената му вреда;

14 W hen those riches were lost through a bad investment and he had fathered a son, then there was nothing to support him.

И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

15 A s he had come naked from his mother’s womb, so will he return as he came. He will take nothing from the fruit of his labor that he can carry in his hand.

Както е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.

16 T his also is a grievous evil—exactly as a man is born, thus will he die. So what is the advantage to him who toils for the wind?

Още и това е тежко зло, Че по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?

17 T hroughout his life he also eats in darkness with great vexation, sickness and anger.

Още и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.

18 H ere is what I have seen to be good and fitting: to eat, to drink and enjoy oneself in all one’s labor in which he toils under the sun during the few years of his life which God has given him; for this is his reward.

Ето какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.

19 F urthermore, as for every man to whom God has given riches and wealth, He has also empowered him to eat from them and to receive his reward and rejoice in his labor; this is the gift of God.

И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал власт да яде от тях, И да взема дяла си, и да се весели с труда си, - Това е дар от Бога.

20 F or he will not often consider the years of his life, because God keeps him occupied with the gladness of his heart.

Защото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.