1 N ow Jehoram the son of Ahab became king over Israel at Samaria in the eighteenth year of Jehoshaphat king of Judah, and reigned twelve years.

А в осемнадесетата година на Юдовия цар Иосафат, Иорам Ахаавовият син се възцари над Израиля в Самария; и царува дванадесет години.

2 H e did evil in the sight of the Lord, though not like his father and his mother; for he put away the sacred pillar of Baal which his father had made.

Той върши зло пред Господа, но не както баща му и майка му, защото дигна Вааловия кумир, който бе направил баща му.

3 N evertheless, he clung to the sins of Jeroboam the son of Nebat, which he made Israel sin; he did not depart from them.

Обаче беше привързан за греховете на Еровоама Наватовия син, който направи Израиля да греши; не се остави от тях.

4 N ow Mesha king of Moab was a sheep breeder, and used to pay the king of Israel 100, 000 lambs and the wool of 100, 000 rams.

А моавският цар Миса имаше стада, и даваше <данък> на Израилевия цар вълната от сто хиляди агнета и от сто хиляди овни.

5 B ut when Ahab died, the king of Moab rebelled against the king of Israel.

Но когато умря Ахаав моавският цар въстана против Израилевия цар.

6 A nd King Jehoram went out of Samaria at that time and mustered all Israel.

Затова, цар Иорам излезе в онова време от Самария та събра целия Израил.

7 T hen he went and sent word to Jehoshaphat the king of Judah, saying, “The king of Moab has rebelled against me. Will you go with me to fight against Moab?” And he said, “I will go up; I am as you are, my people as your people, my horses as your horses.”

И отивайки той прати до Юдовия цар Иосафата да кажат: Моавският цар въстана против мене; ще дойдеш ли с мене на бой против Моава? И той каза: Ще възляза; аз съм както си ти, моите люде както твоите люде, моите коне както твоите коне.

8 H e said, “Which way shall we go up?” And he answered, “The way of the wilderness of Edom.”

Попита още: През кой път да възлезем? А той отговори: През пътя за едомската пустиня.

9 S o the king of Israel went with the king of Judah and the king of Edom; and they made a circuit of seven days’ journey, and there was no water for the army or for the cattle that followed them.

И така, Израилевият цар, и Юдовият цар, и едомският цар отидоха и направиха седем дневна обиколка; но нямаше вода за войската и за животните, които бяха с тях.

10 T hen the king of Israel said, “Alas! For the Lord has called these three kings to give them into the hand of Moab.”

Тогава рече Израилевият цар: Уви! наистина Господ свика тия трима царе, за да ги предаде в ръката на Моава!

11 B ut Jehoshaphat said, “ Is there not a prophet of the Lord here, that we may inquire of the Lord by him?” And one of the king of Israel’s servants answered and said, “ Elisha the son of Shaphat is here, who used to pour water on the hands of Elijah.”

А Иосафат рече: Няма ли тука Господен пророк, за да се допитаме до Господа чрез него? И един от слугите на Израилевия цар в отговор рече: Тук е Елисей, Сафатовият син, който поливаше вода на Илиевите ръце.

12 J ehoshaphat said, “The word of the Lord is with him.” So the king of Israel and Jehoshaphat and the king of Edom went down to him.

И Иосафат рече: Господното слово е у него. И тъй, Израилевият цар и Иосафат, и едомският цар слязоха при него.

13 N ow Elisha said to the king of Israel, “What do I have to do with you? Go to the prophets of your father and to the prophets of your mother.” And the king of Israel said to him, “No, for the Lord has called these three kings together to give them into the hand of Moab.”

А Елисей рече на Израилевия цар: Какво има между мене и тебе? Иди при пророците на баща си и при пророците на майка си. А Израилевият цар му каза: Не, защото Господ свика тия трима царе за да ги предаде в ръката на Моава.

14 E lisha said, “ As the Lord of hosts lives, before whom I stand, were it not that I regard the presence of Jehoshaphat the king of Judah, I would not look at you nor see you.

А рече Елисей: <Заклевам се в> живота на Господа на Силите, Комуто слугувам, наистина, ако не почитах присъствието на Юдовия цар Иосафата, не бих погледнал на тебе, нито бих те видял;

15 B ut now bring me a minstrel.” And it came about, when the minstrel played, that the hand of the Lord came upon him.

но сега, доведете ми един свирач. И като свиреше свирачът, Господната ръка дойде върху него.

16 H e said, “Thus says the Lord, ‘Make this valley full of trenches.’

И той рече: Така казва Господ: Направи цялата тая долина на трапове;

17 F or thus says the Lord, ‘You shall not see wind nor shall you see rain; yet that valley shall be filled with water, so that you shall drink, both you and your cattle and your beasts.

защото така казва Господ: Без да видите вятър и без да видите дъжд, пак тая долина ще се напълни с вода; и ще пиете вие, добитъкът ви и животните ви.

18 T his is but a slight thing in the sight of the Lord; He will also give the Moabites into your hand.

Но това е малко нещо пред очите на Господа; Той, при това, ще предаде и Моава в ръката ви;

19 T hen you shall strike every fortified city and every choice city, and fell every good tree and stop all springs of water, and mar every good piece of land with stones.’”

и ще поразите всеки укрепен град и всеки отборен град, ще повалите всяко добро дърво, ще запушите всичките водни извори, и ще запустите с камъни всяка добра площ земя.

20 I t happened in the morning about the time of offering the sacrifice, that behold, water came by the way of Edom, and the country was filled with water.

И на сутринта, когато се принасяше приносът, ето, дойдоха води от едомския път, и земята се напълни с вода.

21 N ow all the Moabites heard that the kings had come up to fight against them. And all who were able to put on armor and older were summoned and stood on the border.

А като чуха всичките моавци, че царете са дошли да се бият с тях, събраха се всички, които можеха да опасват нож и нагоре, та застанаха на границата.

22 T hey rose early in the morning, and the sun shone on the water, and the Moabites saw the water opposite them as red as blood.

И като станаха на сутринта и изгря слънцето върху водите и моавците видяха водите отсреща червени като кръв, рекоха:

23 T hen they said, “This is blood; the kings have surely fought together, and they have slain one another. Now therefore, Moab, to the spoil!”

Това е кръв; непременно царете са се били помежду си и са поразили едни други; сега, прочее, на користите, Моаве!

24 B ut when they came to the camp of Israel, the Israelites arose and struck the Moabites, so that they fled before them; and they went forward into the land, slaughtering the Moabites.

А когато дойдоха в Израилевия стан, израилтяните станаха та поразиха моавците, тъй щото побягнаха пред тях; и като поразяваха моавците влязоха в земята им.

25 T hus they destroyed the cities; and each one threw a stone on every piece of good land and filled it. So they stopped all the springs of water and felled all the good trees, until in Kir-hareseth only they left its stones; however, the slingers went about it and struck it.

И събориха градовете, и на всяка добра площ земя хвърлиха всеки камъка си та я напълниха, запушиха всичките водни извори, и отсякоха всяко добро дърво; само на Кир-арасет оставиха камъните му, но пращниците го заобиколиха та го поразиха.

26 W hen the king of Moab saw that the battle was too fierce for him, he took with him 700 men who drew swords, to break through to the king of Edom; but they could not.

И моавският цар, когато видя, че сражението се засилваше против него, взе си седемстотин сабленици, за да пробият път до едомския цар; но не можаха.

27 T hen he took his oldest son who was to reign in his place, and offered him as a burnt offering on the wall. And there came great wrath against Israel, and they departed from him and returned to their own land.

Тогава той взе първородния си син, който щеше да се възцари вместо него, та го принесе всеизгаряне на стената. Затова стана голямо възмущение между Израиля; и оттеглиха се от него и се върнаха в земята си.