1 N ow the Lord appeared to him by the oaks of Mamre, while he was sitting at the tent door in the heat of the day.

След това Господ се яви на <Авраама> при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата <си> в горещината на деня.

2 W hen he lifted up his eyes and looked, behold, three men were standing opposite him; and when he saw them, he ran from the tent door to meet them and bowed himself to the earth,

Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:

3 a nd said, “ My Lord, if now I have found favor in Your sight, please do not pass Your servant by.

Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си.

4 P lease let a little water be brought and wash your feet, and rest yourselves under the tree;

Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото.

5 a nd I will bring a piece of bread, that you may refresh yourselves; after that you may go on, since you have visited your servant.” And they said, “So do, as you have said.”

И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал.

6 S o Abraham hurried into the tent to Sarah, and said, “ Quickly, prepare three measures of fine flour, knead it and make bread cakes.”

Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.

7 A braham also ran to the herd, and took a tender and choice calf and gave it to the servant, and he hurried to prepare it.

А Авраам се затече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.

8 H e took curds and milk and the calf which he had prepared, and placed it before them; and he was standing by them under the tree as they ate.

После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха.

9 T hen they said to him, “Where is Sarah your wife?” And he said, “There, in the tent.”

Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е.

10 H e said, “ I will surely return to you at this time next year; and behold, Sarah your wife will have a son.” And Sarah was listening at the tent door, which was behind him.

И рече <Господ>: До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.

11 N ow Abraham and Sarah were old, advanced in age; Sarah was past childbearing.

А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.

12 S arah laughed to herself, saying, “ After I have become old, shall I have pleasure, my lord being old also?”

И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?

13 A nd the Lord said to Abraham, “Why did Sarah laugh, saying, ‘Shall I indeed bear a child, when I am so old?’

А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?

14 I s anything too difficult for the Lord ? At the appointed time I will return to you, at this time next year, and Sarah will have a son.”

Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син.

15 S arah denied it however, saying, “I did not laugh”; for she was afraid. And He said, “No, but you did laugh.”

Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не <е тъй>; ти се засмя.

16 T hen the men rose up from there, and looked down toward Sodom; and Abraham was walking with them to send them off.

Като станаха от там, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.

17 T he Lord said, “Shall I hide from Abraham what I am about to do,

И Господ рече: Да скрия ли от Авраама това, което ще сторя,

18 s ince Abraham will surely become a great and mighty nation, and in him all the nations of the earth will be blessed?

тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята?

19 F or I have chosen him, so that he may command his children and his household after him to keep the way of the Lord by doing righteousness and justice, so that the Lord may bring upon Abraham what He has spoken about him.”

Защото съм го избрал {Еврейски: познал. Вж. Амос 3: 2}, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.

20 A nd the Lord said, “ The outcry of Sodom and Gomorrah is indeed great, and their sin is exceedingly grave.

И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък,

21 I will go down now, and see if they have done entirely according to its outcry, which has come to Me; and if not, I will know.”

ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная.

22 T hen the men turned away from there and went toward Sodom, while Abraham was still standing before the Lord.

Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.

23 A braham came near and said, “ Will You indeed sweep away the righteous with the wicked?

И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?

24 S uppose there are fifty righteous within the city; will You indeed sweep it away and not spare the place for the sake of the fifty righteous who are in it?

Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, не ще ли го пощадиш, заради петдесетте праведника, които са в него?

25 F ar be it from You to do such a thing, to slay the righteous with the wicked, so that the righteous and the wicked are treated alike. Far be it from You! Shall not the Judge of all the earth deal justly?”

Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия, така щото праведният да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?

26 S o the Lord said, “ If I find in Sodom fifty righteous within the city, then I will spare the whole place on their account.”

И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях.

27 A nd Abraham replied, “Now behold, I have ventured to speak to the Lord, although I am but dust and ashes.

А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;

28 S uppose the fifty righteous are lacking five, will You destroy the whole city because of five?” And He said, “I will not destroy it if I find forty-five there.”

може би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.

29 H e spoke to Him yet again and said, “Suppose forty are found there?” And He said, “I will not do it on account of the forty.”

А <Авраам> пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това.

30 T hen he said, “Oh may the Lord not be angry, and I shall speak; suppose thirty are found there?” And He said, “I will not do it if I find thirty there.”

А <Авраам> рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.

31 A nd he said, “Now behold, I have ventured to speak to the Lord; suppose twenty are found there?” And He said, “I will not destroy it on account of the twenty.”

А <Авраам> рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя <града>.

32 T hen he said, “ Oh may the Lord not be angry, and I shall speak only this once; suppose ten are found there?” And He said, “I will not destroy it on account of the ten.”

Тогава <Авраам> рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десетте няма да го погубя.

33 A s soon as He had finished speaking to Abraham the Lord departed, and Abraham returned to his place.

А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.