1 T hen Rehoboam went to Shechem, for all Israel had come to Shechem to make him king.

И Ровоам отиде в Сихем; защото в Сихем беше се стекъл целият Израил, за да го направи цар.

2 N ow when Jeroboam the son of Nebat heard of it, he was living in Egypt (for he was yet in Egypt, where he had fled from the presence of King Solomon).

И Еровоам, Наватовият син, който бе още в Египет, гдето бе побягнал от присъствието на цар Соломона, когато чу това, остана в Египет.

3 T hen they sent and called him, and Jeroboam and all the assembly of Israel came and spoke to Rehoboam, saying,

Но пратиха та го повикаха. Тогава Еровоам и цялото Израилево общество дойдоха та говориха на Ровоама, като рекоха:

4 “ Your father made our yoke hard; now therefore lighten the hard service of your father and his heavy yoke which he put on us, and we will serve you.”

Баща ти направи непоносим хомота ни; сега, прочее, ти олекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас, и ще ти работим.

5 T hen he said to them, “ Depart for three days, then return to me.” So the people departed.

А той им рече: Идете си, <чакайте> за три дена; после се върнете при мене. И людете си отидоха.

6 K ing Rehoboam consulted with the elders who had served his father Solomon while he was still alive, saying, “How do you counsel me to answer this people?”

Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили пред баща му Соломона, когато беше още жив, и им каза: Как ме съветвате да отговоря на тия люде?

7 T hen they spoke to him, saying, “ If you will be a servant to this people today, and will serve them and grant them their petition, and speak good words to them, then they will be your servants forever.”

Те му говориха казвайки: Ако станеш днес слуга на тия люде, да им слугуваш, и им отговориш като им продумаш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги за винаги.

8 B ut he forsook the counsel of the elders which they had given him, and consulted with the young men who grew up with him and served him.

Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, та се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.

9 S o he said to them, “What counsel do you give that we may answer this people who have spoken to me, saying, ‘Lighten the yoke which your father put on us’?”

Рече им: Как ме съветвате вие да отговорим на тия люде, които ми говориха, казвайки: Олекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?

10 T he young men who grew up with him spoke to him, saying, “Thus you shall say to this people who spoke to you, saying, ‘Your father made our yoke heavy, now you make it lighter for us!’ But you shall speak to them, ‘My little finger is thicker than my father’s loins!

И младежите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха, казвайки: Така да кажеш на тия люде, които ти говориха, казвайки: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го олекчиш, - така да им речеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.

11 W hereas my father loaded you with a heavy yoke, I will add to your yoke; my father disciplined you with whips, but I will discipline you with scorpions.’”

Сега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз ще ви наказвам със скорпии.

12 T hen Jeroboam and all the people came to Rehoboam on the third day as the king had directed, saying, “ Return to me on the third day.”

Тогава Еровоам и всичките люде дойдоха при Ровоама на третия ден, според както царят бе говорил, казвайки: Върнете се при мене на третия ден.

13 T he king answered the people harshly, for he forsook the advice of the elders which they had given him,

И царят отговори на людете остро, като остави съвета, който старейшините му дадоха,

14 a nd he spoke to them according to the advice of the young men, saying, “ My father made your yoke heavy, but I will add to your yoke; my father disciplined you with whips, but I will discipline you with scorpions.”

и говори им по съвета на младежите та каза: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще приложа на хомота ви; баща ми ви наказа с бичове, но аз ще ви накажа със скорпии.

15 S o the king did not listen to the people; for it was a turn of events from the Lord, that He might establish His word, which the Lord spoke through Ahijah the Shilonite to Jeroboam the son of Nebat. The Kingdom Divided; Jeroboam Rules Israel

Така царят не послуша людете; защото това нещо стана от Господа, за да изпълни словото, което Господ бе говорил чрез силонеца Ахия на Еровоама Наватовия син.

16 W hen all Israel saw that the king did not listen to them, the people answered the king, saying, “What portion do we have in David? We have no inheritance in the son of Jesse; To your tents, O Israel! Now look after your own house, David!” So Israel departed to their tents.

А като видя целият Израил, че царят не ги послуша, людете в отговор на царя рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! В шатрите си Израилю! Промишлявай сега, Давиде, за дома си.

17 B ut as for the sons of Israel who lived in the cities of Judah, Rehoboam reigned over them.

А колкото за израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.

18 T hen King Rehoboam sent Adoram, who was over the forced labor, and all Israel stoned him to death. And King Rehoboam made haste to mount his chariot to flee to Jerusalem.

Тогава цар Ровоам прати <при израилтяните> Адорама, който бе над набора; но целият Израил го биха с камъни, та умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си, за да побегне в Ерусалим.

19 S o Israel has been in rebellion against the house of David to this day.

Така Израил въстана против Давидовия дом <и остава въстанал> до днес.

20 I t came about when all Israel heard that Jeroboam had returned, that they sent and called him to the assembly and made him king over all Israel. None but the tribe of Judah followed the house of David.

А когато чу целият Израил, че Еровоам се завърнал, пратиха да го повикат пред обществото, и го направиха цар над целия Израил; никое друго племе освен Юдовото не последва Давидовия дом.

21 N ow when Rehoboam had come to Jerusalem, he assembled all the house of Judah and the tribe of Benjamin, 180, 000 chosen men who were warriors, to fight against the house of Israel to restore the kingdom to Rehoboam the son of Solomon.

Тогава Ровоам, като дойде в Ерусалим, събра целия Юдов дом и Вениаминовото племе, сто и осемдесет хиляди отборни войници, за да се бият против Израилевия дом та дано възвърнат царството пак на Ровоама Соломоновия син.

22 B ut the word of God came to Shemaiah the man of God, saying,

Но Божието слово дойде към Божия човек Семаия, и рече:

23 “ Speak to Rehoboam the son of Solomon, king of Judah, and to all the house of Judah and Benjamin and to the rest of the people, saying,

Говори на Ровоама Соломоновия син, Юдовия цар и на целия Юдов и Вениаминов дом, и на останалите от людете, като речеш:

24 ‘ Thus says the Lord, “You must not go up and fight against your relatives the sons of Israel; return every man to his house, for this thing has come from Me.”’” So they listened to the word of the Lord, and returned and went their way according to the word of the Lord. Jeroboam’s Idolatry

Така казва Господ: Не излизайте, нито се бийте против братята си израилтяните; върнете се всеки у дома си; защото от Мене стана това нещо. И те послушаха Господното слово та се върнаха и си отидоха, според Господното слово.

25 T hen Jeroboam built Shechem in the hill country of Ephraim, and lived there. And he went out from there and built Penuel.

Тогава Еровоам съгради Сихем в хълмистата земя на Ефрема и се засели в него; после излезе от там та съгради Фануил.

26 J eroboam said in his heart, “Now the kingdom will return to the house of David.

А Еровоам рече в сърцето си: Сега ще се повърне царството в Давидовия дом;

27 I f this people go up to offer sacrifices in the house of the Lord at Jerusalem, then the heart of this people will return to their lord, even to Rehoboam king of Judah; and they will kill me and return to Rehoboam king of Judah.”

<защото>, ако тия люде отиват да принасят жертви на Господния дом в Ерусалим, тогава сърцето на тия люде ще се обърне пак към господаря им Юдовия цар Ровоама, а мене ще убият; и ще се върнат при Юдовия цар Ровоама.

28 S o the king consulted, and made two golden calves, and he said to them, “It is too much for you to go up to Jerusalem; behold your gods, O Israel, that brought you up from the land of Egypt.”

Затова, царят като се посъветва, направи две златни телета: и рече на <людете>: Трудно ви е да възлизате в Ерусалим; ето, боговете ти, Израилю, които те изведоха от Египетската земя;

29 H e set one in Bethel, and the other he put in Dan.

И единия <идол> постави във Ветил, а другия постави в Дан.

30 N ow this thing became a sin, for the people went to worship before the one as far as Dan.

А това нещо беше грях; защото людете, <за да се кланят> пред всеки от тях, отиваха дори до Дан.

31 A nd he made houses on high places, and made priests from among all the people who were not of the sons of Levi.

<Царят> направи и капища на високите места, и постави жреци от всякакви люде, които не бяха от Левиевите потомци.

32 J eroboam instituted a feast in the eighth month on the fifteenth day of the month, like the feast which is in Judah, and he went up to the altar; thus he did in Bethel, sacrificing to the calves which he had made. And he stationed in Bethel the priests of the high places which he had made.

Тогава Еровоам установи празник в осмия месец, на петнадесетия ден от месеца, подобен на празника, който става в Юда, и принесе жертва на жертвеника. Така направи и във Ветил, като пожертвува на телетата, които бе направил; и настани във Ветил жреците на високите места, които бе направил.

33 T hen he went up to the altar which he had made in Bethel on the fifteenth day in the eighth month, even in the month which he had devised in his own heart; and he instituted a feast for the sons of Israel and went up to the altar to burn incense.

И на петнадесетия ден от осмия месец, в месеца, който бе измислил от сърцето си, принесе жертва на жертвеника, който бе издигнал във Ветил; и установи празник за израилтяните, и възкачи се на жертвеника за да покади.