1 N ow there was a great outcry of the people and of their wives against their Jewish brothers.

По това време се дигна голям вик от людете и от жените им против братята им юдеите.

2 F or there were those who said, “We, our sons and our daughters are many; therefore let us get grain that we may eat and live.”

Защото имаше едни, които казваха: Ние, синовете ни и дъщерите ни сме мнозина; затова, нека ни се даде жито та да ядем и да живеем.

3 T here were others who said, “We are mortgaging our fields, our vineyards and our houses that we might get grain because of the famine.”

А и други имаше, които казваха: Ние заложихме нивите си, лозята си и къщите си, за да вземем жито, по причина на глада.

4 A lso there were those who said, “We have borrowed money for the king’s tax on our fields and our vineyards.

Имаше пък още други, които казваха: Срещу нивите и срещу лозята си ние заехме пари за царските данъци.

5 N ow our flesh is like the flesh of our brothers, our children like their children. Yet behold, we are forcing our sons and our daughters to be slaves, and some of our daughters are forced into bondage already, and we are helpless because our fields and vineyards belong to others.”

Но пак нашите тела са като телата на братята ни, нашите чада като техните чада; и, ето, ние ще трябва да даваме синовете си и дъщерите си на работа като роби, и някои от дъщерите ни са <вече> заведени в робство; нито е в силата ни да правим друго яче, защото други имат нивите и лозята ни.

6 T hen I was very angry when I had heard their outcry and these words.

И оскърбих се твърде много, като чух вика им и тия думи.

7 I consulted with myself and contended with the nobles and the rulers and said to them, “ You are exacting usury, each from his brother!” Therefore, I held a great assembly against them.

Тогава, като размислих в себе си, изобличих благородните и по-първите човеци, като им рекох: Вие вземате лихва всеки от брата си. И свиках против тях голямо събрание, та им рекох:

8 I said to them, “We according to our ability have redeemed our Jewish brothers who were sold to the nations; now would you even sell your brothers that they may be sold to us?” Then they were silent and could not find a word to say.

Ние според силата си изкупихме братята си юдеите, които бяха продадени на народите; а сами вие ще продадете ли братята си? трябва ли да се продадат нам? А те мълчаха и не намериха какво <да отговорят>.

9 A gain I said, “The thing which you are doing is not good; should you not walk in the fear of our God because of the reproach of the nations, our enemies?

Пак рекох: Не е добро това, което правите. Не трябва ли да ходите в страха на нашия Бог, за да не ни укоряват езичниците, нашите неприятели?

10 A nd likewise I, my brothers and my servants are lending them money and grain. Please, let us leave off this usury.

Също и аз - братята ми и слугите ми - сме им заели пари и жито под лихва, но нека оставим, моля, това лихвоимство.

11 P lease, give back to them this very day their fields, their vineyards, their olive groves and their houses, also the hundredth part of the money and of the grain, the new wine and the oil that you are exacting from them.”

Върнете им, прочее, още днес, нивите им, лозята им, маслините им и къщите им, тоже стотната част от парите, от житото, от виното и от дървеното масло, които изисквате от тях.

12 T hen they said, “We will give it back and will require nothing from them; we will do exactly as you say.” So I called the priests and took an oath from them that they would do according to this promise.

Тогава рекоха: Ще ги повърнем и нищо не ще искаме от тях; както казваш, така ще направим. Тогава повиках свещениците, <чрез които> ги заклех, че ще направят според това обещание.

13 I also shook out the front of my garment and said, “Thus may God shake out every man from his house and from his possessions who does not fulfill this promise; even thus may he be shaken out and emptied.” And all the assembly said, “Amen!” And they praised the Lord. Then the people did according to this promise. Nehemiah’s Example

Отърсих още и пазухата си, и рекох: Така да отърси Бог от къщата му и от труда му всеки, който не би изпълнил това обещание; да! така да бъде отърсен и изпразнен. И цялото събрание рече: Амин! и прославиха Господа. И людете постъпиха според това обещание.

14 M oreover, from the day that I was appointed to be their governor in the land of Judah, from the twentieth year to the thirty-second year of King Artaxerxes, for twelve years, neither I nor my kinsmen have eaten the governor’s food allowance.

А от времето, когато бях назначен за областен управител над тях в Юдовата земя, от двадесетата година до тридесет и втората година на цар Артаксеркса, дванадесет години, аз и братята ми не сме вземали заплатата {Еврейски: Яли хляба,} на областен управител.

15 B ut the former governors who were before me laid burdens on the people and took from them bread and wine besides forty shekels of silver; even their servants domineered the people. But I did not do so because of the fear of God.

А по-раншните областни управители, които бяха преди мене, бяха товар на людете, и, освен четиридесет сикли сребро, вземаха от тях хляб и вино; при това, и слугите им господаруваха над людете. Но аз не правех така, понеже се боях от Бога.

16 I also applied myself to the work on this wall; we did not buy any land, and all my servants were gathered there for the work.

Още и залягах върху работата на тая стена, и нива не купихме; и всичките ми слуги бяха събрани там за тая работа.

17 M oreover, there were at my table one hundred and fifty Jews and officials, besides those who came to us from the nations that were around us.

При това, на трапезата ми имаше сто и петдесет мъже от юдеите и по-видните човеци, освен ония, които идеха при нас от околните нам народи.

18 N ow that which was prepared for each day was one ox and six choice sheep, also birds were prepared for me; and once in ten days all sorts of wine were furnished in abundance. Yet for all this I did not demand the governor’s food allowance, because the servitude was heavy on this people.

А това що се готвеше <за мене> всеки ден бе едно говедо и шест отборни овци; и птици се готвеха за мене, а веднъж в десет дни <имахме> изобилно вино от всякакъв вид; а при всичко това аз не поисках заплатата на областен управител, защото робството тежеше силно върху тия люде.

19 R emember me, O my God, for good, according to all that I have done for this people.

Помни ме, Боже мой, за добро поради всичко, което съм сторил за тия люде.