1 N ow the people became like those who complain of adversity in the hearing of the Lord; and when the Lord heard it, His anger was kindled, and the fire of the Lord burned among them and consumed some of the outskirts of the camp.

И людете зле роптаеха в ушите на Господа; и Господ чу, и гневът Му пламна; и огън от Господа се запали между тях та пояждаше <неколцина> в края на стана.

2 T he people therefore cried out to Moses, and Moses prayed to the Lord and the fire died out.

Тогава людете извикаха към Моисея; и Моисей се помоли Господу, и огънят престана.

3 S o the name of that place was called Taberah, because the fire of the Lord burned among them.

И нарече се онова място Тавера {Т.е.: Горене.}, защото огън от Господа гореше между тях.

4 T he rabble who were among them had greedy desires; and also the sons of Israel wept again and said, “ Who will give us meat to eat?

И разноплеменното множество, което беше между тях, показа голямо лакомство; също и израилтяните пак плакаха и рекоха: Кой ще ни даде месо да ядем?

5 W e remember the fish which we used to eat free in Egypt, the cucumbers and the melons and the leeks and the onions and the garlic,

Ние помним рибата, която ядохме даром в Египет, краставиците, дините, праза и червения и чесновия лук;

6 b ut now our appetite is gone. There is nothing at all to look at except this manna.”

а сега душата ни е изсъхнала; нищо няма; няма на какво да гледаме освен тая манна.

7 N ow the manna was like coriander seed, and its appearance like that of bdellium.

(А манната приличаше на кориандрово семе и беше на вид като бделий.

8 T he people would go about and gather it and grind it between two millstones or beat it in the mortar, and boil it in the pot and make cakes with it; and its taste was as the taste of cakes baked with oil.

И людете се пръскаха наоколо та я събираха, мелеха я в мелници, или я чукаха в кутли, и варяха я в гърнета, и правеха пити от нея; а вкусът й беше като вкус на пити пържени в масло.

9 W hen the dew fell on the camp at night, the manna would fall with it. The Complaint of Moses

Когато падаше росата в стана нощем, падаше с нея и манна).

10 N ow Moses heard the people weeping throughout their families, each man at the doorway of his tent; and the anger of the Lord was kindled greatly, and Moses was displeased.

И Моисей чу как людете плачеха в семействата си, всеки при входа на шатъра си; и Господният гняв пламна силно; стана мъчно и на Моисея.

11 S o Moses said to the Lord, “Why have You been so hard on Your servant? And why have I not found favor in Your sight, that You have laid the burden of all this people on me?

Моисей рече на Господа: Защо си оскърбил слугата Си? и защо не съм придобил Твоето благоволение, та си турил върху мене товара на всички тия люде?

12 W as it I who conceived all this people? Was it I who brought them forth, that You should say to me, ‘Carry them in your bosom as a nurse carries a nursing infant, to the land which You swore to their fathers’?

Аз ли съм зачнал всички тия люде? или аз съм ги родил, та ми казваш: Носи ги в лоното си, както гледач-баща носи бозайничето, до земята, за която Си се клел на бащите им?

13 W here am I to get meat to give to all this people? For they weep before me, saying, ‘Give us meat that we may eat!’

От где у мене месо да дам на всички тия люде? защото плачат пред мене и казват: Дай ни месо да ядем.

14 I alone am not able to carry all this people, because it is too burdensome for me.

Аз сам не мога да нося всички тия люде, защото са много тежки за мене.

15 S o if You are going to deal thus with me, please kill me at once, if I have found favor in Your sight, and do not let me see my wretchedness.” Seventy Elders to Assist

Ако постъпяш Ти така с мене, то убий ме още сега, моля, ако съм придобил Твоето благоволение, за да не видя злочестината си.

16 T he Lord therefore said to Moses, “Gather for Me seventy men from the elders of Israel, whom you know to be the elders of the people and their officers and bring them to the tent of meeting, and let them take their stand there with you.

Тогава Господ рече на Моисея: Събери ми седемдесет мъже измежду Израилевите старейшини, които познаваш, като старейшини на людете и техни надзиратели, и доведи ги при шатъра за срещане, за да застанат там с тебе.

17 T hen I will come down and speak with you there, and I will take of the Spirit who is upon you, and will put Him upon them; and they shall bear the burden of the people with you, so that you will not bear it all alone.

И Аз като сляза ще говоря там с тебе; и ще взема от духа, който е на тебе, и ще го туря на тях; и те ще носят товара на людете заедно с тебе, за да не го носиш ти сам.

18 S ay to the people, ‘ Consecrate yourselves for tomorrow, and you shall eat meat; for you have wept in the ears of the Lord, saying, “Oh that someone would give us meat to eat! For we were well-off in Egypt.” Therefore the Lord will give you meat and you shall eat.

И кажи на людете: Очистете се за утре, и ще ядете месо; защото плачехте в ушите на Господа и казвахте: Кой ще ни даде месо да ядем? защото добре ни беше в Египет. Затова Господ ще ви даде месо, и ще ядете.

19 Y ou shall eat, not one day, nor two days, nor five days, nor ten days, nor twenty days,

Няма да ядете един ден, ни два дена, ни пет дена, ни десет дена, ни двадесет дена,

20 b ut a whole month, until it comes out of your nostrils and becomes loathsome to you; because you have rejected the Lord who is among you and have wept before Him, saying, “Why did we ever leave Egypt?”’”

но цял месец, догде ви излезе из ноздрите и ви омръзне; защото отхвърлихте Господа, Който е между вас, и плакахте пред Него, думайки: Защо излязохме из Египет?

21 B ut Moses said, “The people, among whom I am, are 600, 000 on foot; yet You have said, ‘I will give them meat, so that they may eat for a whole month.’

И Моисей рече: Людете, всред които съм, са шестстотин хиляди пешаци; и Ти рече: Ще им дам да ядат месо цял месец.

22 S hould flocks and herds be slaughtered for them, to be sufficient for them? Or should all the fish of the sea be gathered together for them, to be sufficient for them?”

Да се изколят ли за тях овците и говедата, за да им бъдат достатъчни? или да им се съберат всичките морски риби, за да им бъдат достатъчни?

23 T he Lord said to Moses, “Is the Lord’s power limited? Now you shall see whether My word will come true for you or not.”

А Господ каза на Моисея: Скъсила ли се е Господната ръка? Сега ще видиш, ще се сбъдне ли с тебе думата Ми, или не.

24 S o Moses went out and told the people the words of the Lord. Also, he gathered seventy men of the elders of the people, and stationed them around the tent.

И тъй, Моисей излезе та каза на людете Господните думи; и събра седемдесет мъже от старейшините на людете, и постави ги около шатъра.

25 T hen the Lord came down in the cloud and spoke to him; and He took of the Spirit who was upon him and placed Him upon the seventy elders. And when the Spirit rested upon them, they prophesied. But they did not do it again.

Тогава Господ слезе в облака и говори с него, и като взе от духа, който беше на него, тури го на седемдесетте старейшини; и като застана на тях духът, пророкуваха, но не повториха.

26 B ut two men had remained in the camp; the name of one was Eldad and the name of the other Medad. And the Spirit rested upon them (now they were among those who had been registered, but had not gone out to the tent), and they prophesied in the camp.

Обаче двама <от> мъжете бяха останали в стана, името на единия от тях беше Елдад, а името на другия Модад, та и на тях застана духът; те бяха от записаните, но не бяха отишли до шатъра; и пророкуваха в стана.

27 S o a young man ran and told Moses and said, “Eldad and Medad are prophesying in the camp.”

И завтече се едно момче та извести на Моисея, казвайки; Елдад и Модад пророкуват в стана.

28 T hen Joshua the son of Nun, the attendant of Moses from his youth, said, “ Moses, my lord, restrain them.”

И Исус Навиевият син, слугата на Моисея, един от неговите избрани, проговори и рече: Господарю мой, Моисее, запрети им.

29 B ut Moses said to him, “Are you jealous for my sake? Would that all the Lord’s people were prophets, that the Lord would put His Spirit upon them!”

А Моисей му рече: Завиждаш ли за мене? Дано всичките Господни люде бъдат пророци, та да тури Господ Духа Си на тях!

30 T hen Moses returned to the camp, both he and the elders of Israel. The Quail and the Plague

И Моисей отиде в стана, той и Израилевите старейшини.

31 N ow there went forth a wind from the Lord and it brought quail from the sea, and let them fall beside the camp, about a day’s journey on this side and a day’s journey on the other side, all around the camp and about two cubits deep on the surface of the ground.

Тогава излезе вятър от Господа и докара от морето пъдпъдъци, и остави ги да слитат долу над стана, до един ден път от едната страна, и до един ден път от другата страна, около стана; а те <летяха> до два лакътя над повърхността на земята.

32 T he people spent all day and all night and all the next day, and gathered the quail (he who gathered least gathered ten homers) and they spread them out for themselves all around the camp.

Тогава людете станаха та събираха пъдпъдъците целия онзи ден и цялата нощ и целия следен ден; оня, който събра най-малко, събра десет кора; и те си ги простираха около стана.

33 W hile the meat was still between their teeth, before it was chewed, the anger of the Lord was kindled against the people, and the Lord struck the people with a very severe plague.

А като беше месото още в зъбите им, и не беше още сдъвкано, Господният гняв пламна против людете, и Господ порази людете с много голяма язва.

34 S o the name of that place was called Kibroth-hattaavah, because there they buried the people who had been greedy.

И нарекоха това място Киврот-атаава {Т.е., Гробище на лакомството.}, защото там бяха погребани лакомите люде.

35 F rom Kibroth-hattaavah the people set out for Hazeroth, and they remained at Hazeroth.

А от Киврот-атаава людете се дигнаха за Асирот, и останаха в Асирот.