1 A nd Abimelech the son of Jerubbaal went to Shechem to his mother’s relatives, and spoke to them and to the whole clan of the household of his mother’s father, saying,

След това, Авимелех, Еровааловият син, отиде в Сихем при братята на майка си, та говори на тях и на цялото семейство на бащиния дом на майка си, като рече:

2 “ Speak, now, in the hearing of all the leaders of Shechem, ‘Which is better for you, that seventy men, all the sons of Jerubbaal, rule over you, or that one man rule over you?’ Also, remember that I am your bone and your flesh.”

Кажете, моля, на всеослушание пред всичките сихемски мъже; Кое е по-добре за вас, да владеят над вас всичките Ероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете още, че аз съм ваша кост и ваша плът.

3 A nd his mother’s relatives spoke all these words on his behalf in the hearing of all the leaders of Shechem; and they were inclined to follow Abimelech, for they said, “He is our relative.”

Братята, прочее, на майка му изказаха всички тия думи за него на всеослушание пред всичките сихемски мъже; и сърцата им склониха към Авимелеха, защото рекоха: Той ни е брат.

4 T hey gave him seventy pieces of silver from the house of Baal-berith with which Abimelech hired worthless and reckless fellows, and they followed him.

И дадоха му седемдесет сребърници от капището на Ваалверита; и с тях Авимелех нае едни никакви и развалени мъже, които вървяха подир него.

5 T hen he went to his father’s house at Ophrah and killed his brothers the sons of Jerubbaal, seventy men, on one stone. But Jotham the youngest son of Jerubbaal was left, for he hid himself.

И, като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си Еровааловите синове, седемдесет души; само че най-младият Ероваалов син, Иотам, оцеля, защото се скри.

6 A ll the men of Shechem and all Beth-millo assembled together, and they went and made Abimelech king, by the oak of the pillar which was in Shechem.

Тогава всичките сихемски мъже и целият дом Милов се събраха, и отивайки, поставиха Авимелеха цар, близо при дъба на гарнизона, който бе в Сихем.

7 N ow when they told Jotham, he went and stood on the top of Mount Gerizim, and lifted his voice and called out. Thus he said to them, “Listen to me, O men of Shechem, that God may listen to you.

А когато се извести това на Иотама, той отиде и застана на върха на хълма Гаризин, и като издигна гласа си, извика и каза им: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог:

8 O nce the trees went forth to anoint a king over them, and they said to the olive tree, ‘Reign over us!’

еднъж дърветата отишли да помажат цар, който да ги владее, и рекли на маслината: Царувай над нас.

9 B ut the olive tree said to them, ‘Shall I leave my fatness with which God and men are honored, and go to wave over the trees?’

Но маслината им отговорила: Да оставя ли аз тлъстината си, чрез която отдавам почит на Бога и на човека, та да ида да се развявам {Т.е., да началствувам.} над дърветата?

10 T hen the trees said to the fig tree, ‘You come, reign over us!’

Тогава дърветата рекли на смокинята: Дойди ти и царувай над нас.

11 B ut the fig tree said to them, ‘Shall I leave my sweetness and my good fruit, and go to wave over the trees?’

Но смокинята им отговорила: Да оставя ли сладостта си и добрия си плод, та да ида да се развявам над дърветата?

12 T hen the trees said to the vine, ‘You come, reign over us!’

После дърветата рекли на лозата: Дойди ти та царувай над нас.

13 B ut the vine said to them, ‘Shall I leave my new wine, which cheers God and men, and go to wave over the trees?’

Но лозата им отговорила: Да оставя ли виното, което весели Бога и човеците, та да ида да се развявам над дърветата?

14 F inally all the trees said to the bramble, ‘You come, reign over us!’

Сетне всичките дървета рекли на тръна: Дойди ти, та царувай над нас.

15 T he bramble said to the trees, ‘If in truth you are anointing me as king over you, come and take refuge in my shade; but if not, may fire come out from the bramble and consume the cedars of Lebanon.’

А трънът рекъл на дърветата: Ако наистина ме помазвате цар над вас, дойдете, прибегнете под сянката ми; но ако не, нека излезе огън из тръна и изпояде ливанските кедри.

16 “ Now therefore, if you have dealt in truth and integrity in making Abimelech king, and if you have dealt well with Jerubbaal and his house, and have dealt with him as he deserved—

Сега, прочее, ако сте постъпили вярно и справедливо, като сте поставили Авимелеха цар, и ако сте се обходили добре с Ероваала и с дома му, и ако сте му сторили, според както <извършеното от> ръцете му заслужава, -

17 f or my father fought for you and risked his life and delivered you from the hand of Midian;

(защото баща ми воюва за вас и тури в опасност живота си та ви избави от ръката на Мадиама;

18 b ut you have risen against my father’s house today and have killed his sons, seventy men, on one stone, and have made Abimelech, the son of his maidservant, king over the men of Shechem, because he is your relative—

а днес сте въстанали против бащиния ми дом, и сте изклали върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и сте поставили Авимелеха, син на слугинята му, цар на сихемските мъже, защото ви е брат), -

19 i f then you have dealt in truth and integrity with Jerubbaal and his house this day, rejoice in Abimelech, and let him also rejoice in you.

ако, прочее, днес сте постъпили вярно и справедливо с Ероваала и дома му, то радвайте се на Авимелеха, па нека се радва и той на вас!

20 B ut if not, let fire come out from Abimelech and consume the men of Shechem and Beth-millo; and let fire come out from the men of Shechem and from Beth-millo, and consume Abimelech.”

Но ако не, нека излезе огън из Авимелеха и изпояде сихемските мъже и Миловия дом; и нека излезе огън из сихемските мъже и из Миловия дом и изпояде Авимелеха!

21 T hen Jotham escaped and fled, and went to Beer and remained there because of Abimelech his brother. Shechem and Abimelech Fall

Тогава Иотам се спусна и побягна, и като отиде във Вир, живееше там, поради страха от брата си Авимелеха.

22 N ow Abimelech ruled over Israel three years.

И Авимелех началствува над Израиля три години.

23 T hen God sent an evil spirit between Abimelech and the men of Shechem; and the men of Shechem dealt treacherously with Abimelech,

А Бог прати злобен дух между Авимелеха и сихемските мъже, та сихемските мъже измениха на Авимелеха,

24 s o that the violence done to the seventy sons of Jerubbaal might come, and their blood might be laid on Abimelech their brother, who killed them, and on the men of Shechem, who strengthened his hands to kill his brothers.

за да дойде <наказание> за насилието, извършено над седемдесетте Ероваалови синове, върху Авимелеха брата им, който ги изкла, за да се наложи кръвта им <върху него> и върху сихемските мъже, които подкрепиха ръцете му, за да изколи братята си.

25 T he men of Shechem set men in ambush against him on the tops of the mountains, and they robbed all who might pass by them along the road; and it was told to Abimelech.

Сихемските мъже, прочее, поставиха засади против него по върховете на хълмовете, та обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това се извести на Авимелеха.

26 N ow Gaal the son of Ebed came with his relatives, and crossed over into Shechem; and the men of Shechem put their trust in him.

В това време дойде Гаал, Еведовият син и братята му, та заминаха в Сихем; и сихемските мъже се довериха на него.

27 T hey went out into the field and gathered the grapes of their vineyards and trod them, and held a festival; and they went into the house of their god, and ate and drank and cursed Abimelech.

И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха <гроздето> и се развеселиха, и отидоха в капището на бога си, ядоха и пиха, и проклеха Авимелеха.

28 T hen Gaal the son of Ebed said, “Who is Abimelech, and who is Shechem, that we should serve him? Is he not the son of Jerubbaal, and is Zebul not his lieutenant? Serve the men of Hamor the father of Shechem; but why should we serve him?

Тогава Гаал, Еведовият син, каза: Кой е Авимелех, и кой е Сихем, та да му слугуваме? Не е ли той Ероваалов син? и не е ли Зевул настойника му? Слугувайте на мъжете на Сихемовия баща Емора; а нему защо да слугуваме ние?

29 W ould, therefore, that this people were under my authority! Then I would remove Abimelech.” And he said to Abimelech, “Increase your army and come out.”

Дано бяха тия люде под моята ръка! тогава аз бих изгонил Авимелеха. И рече на Авимелеха: Увеличи войската си и излез!

30 W hen Zebul the ruler of the city heard the words of Gaal the son of Ebed, his anger burned.

И когато чу Зевул, управителят на града, думите на Гаала, Еведовия син, гневът му пламна.

31 H e sent messengers to Abimelech deceitfully, saying, “Behold, Gaal the son of Ebed and his relatives have come to Shechem; and behold, they are stirring up the city against you.

И прати тайно вестители до Авимелеха да кажат: Ето, Гаал Еведовият син и братята му са дошли в Сихем; и, ето, те подигат града против тебе.

32 N ow therefore, arise by night, you and the people who are with you, and lie in wait in the field.

Затова, стани през нощта, ти и людете, които са с тебе, та постави засади по полето.

33 I n the morning, as soon as the sun is up, you shall rise early and rush upon the city; and behold, when he and the people who are with him come out against you, you shall do to them whatever you can.”

И на утринта, щом изгрее слънцето, стани рано и спусни се върху града; и, ето, когато <Гаал> и людете, които са с него, излязат против тебе, тогава ти му направи каквото ти дойде отръка.

34 S o Abimelech and all the people who were with him arose by night and lay in wait against Shechem in four companies.

И тъй, през нощта Авимелех стана и всичките люде, които бяха с него, и поставиха четири дружини в засада против Сихем.

35 N ow Gaal the son of Ebed went out and stood in the entrance of the city gate; and Abimelech and the people who were with him arose from the ambush.

И Гаал, Еведовият син, излезе та застана във входа на градската порта; и Авимелех и людете, които бяха с него, станаха от засадата.

36 W hen Gaal saw the people, he said to Zebul, “ Look, people are coming down from the tops of the mountains.” But Zebul said to him, “You are seeing the shadow of the mountains as if they were men.”

А когато видя людете, Гаал рече на Зевула: Ето, люде слизат от върховете на хълмовете. А Зевул му каза: Сянката на хълмовете ти се вижда като човеци.

37 G aal spoke again and said, “Behold, people are coming down from the highest part of the land, and one company comes by the way of the diviners’ oak.”

Пак Гаал проговори, казвайки: Виж, люде слизат посред местността и една дружина иде покрай дъба Маоненим.

38 T hen Zebul said to him, “Where is your boasting now with which you said, ‘Who is Abimelech that we should serve him?’ Is this not the people whom you despised? Go out now and fight with them!”

Тогава Зевул му каза: Где е сега хвалението {Еврейски: Где са сега устата ти.} ти, Гдето рече: Кой е Авимелех та да му слугуваме? Не са ли тия людете, които ти презираше? Излез, прочее, сега, та се бий с тях.

39 S o Gaal went out before the leaders of Shechem and fought with Abimelech.

Тогава Гаал излезе на чело на сихемските мъже, та се би с Авимелеха.

40 A bimelech chased him, and he fled before him; and many fell wounded up to the entrance of the gate.

И Авимелех го погна; и той побягна пред него, и мнозина падаха мъртви чак до върха на портата.

41 T hen Abimelech remained at Arumah, but Zebul drove out Gaal and his relatives so that they could not remain in Shechem.

И Авимелех остана в Арума; а Зевул изпъди Гаала и братята му, за да не живеят в Сихем.

42 N ow it came about the next day, that the people went out to the field, and it was told to Abimelech.

А на утринта людете излязоха на полето; и това се извести на Авимелеха.

43 S o he took his people and divided them into three companies, and lay in wait in the field; when he looked and saw the people coming out from the city, he arose against them and slew them.

Тогава той взе людете <си> та ги раздели на три дружини, и постави засади на полето; и когато видя, че, ето, людете излизаха из града, стана против тях та ги порази.

44 T hen Abimelech and the company who was with him dashed forward and stood in the entrance of the city gate; the other two companies then dashed against all who were in the field and slew them.

И Авимелех и дружината, която беше с него, се спуснаха и застанаха във входа на градската порта, а двете дружини се хвърляха върху всичките, които бяха по полето та ги порази.

45 A bimelech fought against the city all that day, and he captured the city and killed the people who were in it; then he razed the city and sowed it with salt.

И Авимелех, като се биеше против града през целия ден, превзе града и изби людете, които бяха в него, разори града и посея го със сол.

46 W hen all the leaders of the tower of Shechem heard of it, they entered the inner chamber of the temple of El-berith.

А всичките мъже на сихемската кула, като чуха това, влязоха в укреплението на капището на бога си Верита.

47 I t was told Abimelech that all the leaders of the tower of Shechem were gathered together.

И извести се на Авимелеха, че всичките мъже от сихемската кула се били събрали.

48 S o Abimelech went up to Mount Zalmon, he and all the people who were with him; and Abimelech took an axe in his hand and cut down a branch from the trees, and lifted it and laid it on his shoulder. Then he said to the people who were with him, “What you have seen me do, hurry and do likewise.”

Тогава Авимелех се качи на гората Салмон, той и всичките люде, които бяха с него; и Авимелех взе брадвата в ръка та отсече клон от едно дърво, дигна го, и като го тури на рамото си, каза на людете, които бяха с него: Каквото видяхте, че направих аз, побързайте да направите и вие като мене.

49 A ll the people also cut down each one his branch and followed Abimelech, and put them on the inner chamber and set the inner chamber on fire over those inside, so that all the men of the tower of Shechem also died, about a thousand men and women.

И така, всичките люде отсякоха, всеки клона си, и като отидоха подир Авимелеха натрупаха ги на укреплението, и, като бяха човеците вътре, запалиха укреплението, тъй щото и всичките мъже от сихемската кула умряха, около хиляда мъже и жени.

50 T hen Abimelech went to Thebez, and he camped against Thebez and captured it.

След това Авимелех отиде в Тевес та разположи стан против Тевес и го превзе.

51 B ut there was a strong tower in the center of the city, and all the men and women with all the leaders of the city fled there and shut themselves in; and they went up on the roof of the tower.

Но всред града имаше яка кула, гдето прибягнаха всичките мъже и жени, и всичките градски жители, та се затвориха, и качиха се на покрива на кулата.

52 S o Abimelech came to the tower and fought against it, and approached the entrance of the tower to burn it with fire.

Но Авимелех, като стигна до кулата, би се против нея, и се приближи до вратата на кулата, за да я изгори с огън.

53 B ut a certain woman threw an upper millstone on Abimelech’s head, crushing his skull.

Тогава една жена хвърли един горен воденичен камък на Авимелеховата глава та му строши черепа.

54 T hen he called quickly to the young man, his armor bearer, and said to him, “Draw your sword and kill me, so that it will not be said of me, ‘A woman slew him.’” So the young man pierced him through, and he died.

И той бърже извика към момъка, оръженосеца си, и му каза: Изтегли меча си та ме убий, за да не рекат за мене: Жена го уби. И момъкът му го прободе, та умря.

55 W hen the men of Israel saw that Abimelech was dead, each departed to his home.

И Израилевите мъже, като видяха, че Авимелех умря, разотидоха се, всеки на мястото си.

56 T hus God repaid the wickedness of Abimelech, which he had done to his father in killing his seventy brothers.

Така Бог въздаде на Авимелеха злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя.

57 A lso God returned all the wickedness of the men of Shechem on their heads, and the curse of Jotham the son of Jerubbaal came upon them.

Тоже Бог въздаде на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и дойде на тях проклетията, <произнесена> от Иотама Еровааловия син.