1 A fter these things Jesus went away to the other side of the Sea of Galilee (or Tiberias).

След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, то ест, тивериадското езеро {Гръцки: Море; <и всякъде другаде в това евангелие.>}.

2 A large crowd followed Him, because they saw the signs which He was performing on those who were sick.

И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледаха знаменията, които вършеше над болните.

3 T hen Jesus went up on the mountain, and there He sat down with His disciples.

И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.

4 N ow the Passover, the feast of the Jews, was near.

А наближаваше юдейският празник пасхата.

5 T herefore Jesus, lifting up His eyes and seeing that a large crowd was coming to Him, said to Philip, “Where are we to buy bread, so that these may eat?”

Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?

6 T his He was saying to test him, for He Himself knew what He was intending to do.

(А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).

7 P hilip answered Him, “ Two hundred denarii worth of bread is not sufficient for them, for everyone to receive a little.”

Филип Му отговори: За двеста динария хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.

8 O ne of His disciples, Andrew, Simon Peter’s brother, said to Him,

Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:

9 “ There is a lad here who has five barley loaves and two fish, but what are these for so many people?”

Тук има едно момченце, у което се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.

10 J esus said, “Have the people sit down.” Now there was much grass in the place. So the men sat down, in number about five thousand.

Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.

11 J esus then took the loaves, and having given thanks, He distributed to those who were seated; likewise also of the fish as much as they wanted.

Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и от рибите колкото искаха.

12 W hen they were filled, He said to His disciples, “Gather up the leftover fragments so that nothing will be lost.”

И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи за да не се изгуби нищо.

13 S o they gathered them up, and filled twelve baskets with fragments from the five barley loaves which were left over by those who had eaten.

И тъй, от петте ечемичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.

14 T herefore when the people saw the sign which He had performed, they said, “This is truly the Prophet who is to come into the world.” Jesus Walks on the Water

Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.

15 S o Jesus, perceiving that they were intending to come and take Him by force to make Him king, withdrew again to the mountain by Himself alone.

И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.

16 N ow when evening came, His disciples went down to the sea,

А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,

17 a nd after getting into a boat, they started to cross the sea to Capernaum. It had already become dark, and Jesus had not yet come to them.

и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;

18 T he sea began to be stirred up because a strong wind was blowing.

и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.

19 T hen, when they had rowed about three or four miles, they saw Jesus walking on the sea and drawing near to the boat; and they were frightened.

И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.

20 B ut He said to them, “It is I; do not be afraid.”

Но той им каза: Аз съм; не бойте се!

21 S o they were willing to receive Him into the boat, and immediately the boat was at the land to which they were going.

Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.

22 T he next day the crowd that stood on the other side of the sea saw that there was no other small boat there, except one, and that Jesus had not entered with His disciples into the boat, but that His disciples had gone away alone.

На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,

23 T here came other small boats from Tiberias near to the place where they ate the bread after the Lord had given thanks.

(обаче <други> ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),

24 S o when the crowd saw that Jesus was not there, nor His disciples, they themselves got into the small boats, and came to Capernaum seeking Jesus.

и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсеха Исуса.

25 W hen they found Him on the other side of the sea, they said to Him, “ Rabbi, when did You get here?” Words to the People

И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?

26 J esus answered them and said, “Truly, truly, I say to you, you seek Me, not because you saw signs, but because you ate of the loaves and were filled.

В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.

27 D o not work for the food which perishes, but for the food which endures to eternal life, which the Son of Man will give to you, for on Him the Father, God, has set His seal.”

Работете, не за храна, която се разваля, а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си.

28 T herefore they said to Him, “What shall we do, so that we may work the works of God?”

Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?

29 J esus answered and said to them, “This is the work of God, that you believe in Him whom He has sent.”

Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.

30 S o they said to Him, “ What then do You do for a sign, so that we may see, and believe You? What work do You perform?

Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?

31 O ur fathers ate the manna in the wilderness; as it is written, ‘ He gave them bread out of heaven to eat.’”

Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: "Хляб от небето им даде да ядат".

32 J esus then said to them, “Truly, truly, I say to you, it is not Moses who has given you the bread out of heaven, but it is My Father who gives you the true bread out of heaven.

На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.

33 F or the bread of God is that which comes down out of heaven, and gives life to the world.”

Защото Божият хляб е <хлябът>, който слиза от небето и дава живот на света.

34 T hen they said to Him, “Lord, always give us this bread.”

Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.

35 J esus said to them, “ I am the bread of life; he who comes to Me will not hunger, and he who believes in Me will never thirst.

Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.

36 B ut I said to you that you have seen Me, and yet do not believe.

Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.

37 A ll that the Father gives Me will come to Me, and the one who comes to Me I will certainly not cast out.

Всичко което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;

38 F or I have come down from heaven, not to do My own will, but the will of Him who sent Me.

защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.

39 T his is the will of Him who sent Me, that of all that He has given Me I lose nothing, but raise it up on the last day.

И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.

40 F or this is the will of My Father, that everyone who beholds the Son and believes in Him will have eternal life, and I Myself will raise him up on the last day.” Words to the Jews

Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден.

41 T herefore the Jews were grumbling about Him, because He said, “I am the bread that came down out of heaven.”

Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.

42 T hey were saying, “ Is not this Jesus, the son of Joseph, whose father and mother we know? How does He now say, ‘ I have come down out of heaven’ ?”

И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?

43 J esus answered and said to them, “Do not grumble among yourselves.

Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.

44 N o one can come to Me unless the Father who sent Me draws him; and I will raise him up on the last day.

Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.

45 I t is written in the prophets, ‘ And they shall all be taught of God.’ Everyone who has heard and learned from the Father, comes to Me.

Писано е в пророците: "Всички ще бъдат научени от Бога". Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.

46 N ot that anyone has seen the Father, except the One who is from God; He has seen the Father.

Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.

47 T ruly, truly, I say to you, he who believes has eternal life.

Истина, истина ви казвам, Който вярва има вечен живот.

48 I am the bread of life.

Аз съм хлябът на живота.

49 Y our fathers ate the manna in the wilderness, and they died.

Бащите ви ядоха манната в пустинята и <все пак> измряха.

50 T his is the bread which comes down out of heaven, so that one may eat of it and not die.

Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.

51 I am the living bread that came down out of heaven; if anyone eats of this bread, he will live forever; and the bread also which I will give for the life of the world is My flesh.”

Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът за живота на света.

52 T hen the Jews began to argue with one another, saying, “How can this man give us His flesh to eat?”

Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем плътта Му?

53 S o Jesus said to them, “Truly, truly, I say to you, unless you eat the flesh of the Son of Man and drink His blood, you have no life in yourselves.

Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.

54 H e who eats My flesh and drinks My blood has eternal life, and I will raise him up on the last day.

Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден.

55 F or My flesh is true food, and My blood is true drink.

Защото Моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.

56 H e who eats My flesh and drinks My blood abides in Me, and I in him.

Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.

57 A s the living Father sent Me, and I live because of the Father, so he who eats Me, he also will live because of Me.

Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.

58 T his is the bread which came down out of heaven; not as the fathers ate and died; he who eats this bread will live forever.” Words to the Disciples

Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха.

59 T hese things He said in the synagogue as He taught in Capernaum.

Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.

60 T herefore many of His disciples, when they heard this said, “ This is a difficult statement; who can listen to it?”

И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха <това>, рекоха: Тежко е това учение; кой може да го слуша?

61 B ut Jesus, conscious that His disciples grumbled at this, said to them, “Does this cause you to stumble?

Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?

62 W hat then if you see the Son of Man ascending to where He was before?

Тогава, <какво ще кажете>, ако видите Човешкият Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?

63 I t is the Spirit who gives life; the flesh profits nothing; the words that I have spoken to you are spirit and are life.

Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.

64 B ut there are some of you who do not believe.” For Jesus knew from the beginning who they were who did not believe, and who it was that would betray Him.

Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.

65 A nd He was saying, “For this reason I have said to you, that no one can come to Me unless it has been granted him from the Father.” Peter’s Confession of Faith

И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.

66 A s a result of this many of His disciples withdrew and were not walking with Him anymore.

Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.

67 S o Jesus said to the twelve, “You do not want to go away also, do you?”

За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?

68 S imon Peter answered Him, “Lord, to whom shall we go? You have words of eternal life.

Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот,

69 W e have believed and have come to know that You are the Holy One of God.”

и ние вярваме и знаем, че Ти си Светият Божий.

70 J esus answered them, “ Did I Myself not choose you, the twelve, and yet one of you is a devil?”

Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесетте, и един от вас е дявол?

71 N ow He meant Judas the son of Simon Iscariot, for he, one of the twelve, was going to betray Him.

А Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.