1 A fter five days the high priest Ananias came down with some elders, with an attorney named Tertullus, and they brought charges to the governor against Paul.

След пет дни първосвещеникът Анания слезе с някои старейшини и с един ритор <на име> Тертил, които подадоха на управителя жалба против Павла.

2 A fter Paul had been summoned, Tertullus began to accuse him, saying to the governor, “Since we have through you attained much peace, and since by your providence reforms are being carried out for this nation,

И като го повикаха, Тертил почна да го обвинява, като казваше: Понеже чрез тебе, честити Феликсе, се радваме на голямо спокойствие, и понеже чрез твоята предвидливост се поправят злини в тоя <наш> народ,

3 w e acknowledge this in every way and everywhere, most excellent Felix, with all thankfulness.

то ние с пълна благодарност по всякакъв начин и всякъде посрещаме това.

4 B ut, that I may not weary you any further, I beg you to grant us, by your kindness, a brief hearing.

Но за да те не отегчаваме повече, моля те да имаш снизхождение и ни изслушаш накратко;

5 F or we have found this man a real pest and a fellow who stirs up dissension among all the Jews throughout the world, and a ringleader of the sect of the Nazarenes.

понеже намерихме, че тоя човек е заразител и размирник между всичките юдеи по вселената, още и водач на назарейската ерес;

6 A nd he even tried to desecrate the temple; and then we arrested him. '> We wanted to judge him according to our own Law.

който се опита и храма да оскверни; но ние го уловихме, [и поискахме да го съдим по нашия закон;

7 B ut Lysias the commander came along, and with much violence took him out of our hands,

но хилядникът Лисий дойде и с голямо насилство го изтръгна от ръцете ни, и заповяда на обвинителите му да дойдат при тебе].

8 o rdering his accusers to come before you.] By examining him yourself concerning all these matters you will be able to ascertain the things of which we accuse him.”

А ти, като сам го изпиташ, ще можеш да узнаеш от него всичко това, за което го обвиняваме.

9 T he Jews also joined in the attack, asserting that these things were so.

И юдеите потвърдиха, казвайки, че това е вярно.

10 W hen the governor had nodded for him to speak, Paul responded: “Knowing that for many years you have been a judge to this nation, I cheerfully make my defense,

А когато управителят кимна на Павла да вземе думата, той отговори: Понеже зная, че от много години ти си бил съдия на тоя народ, аз на драго сърце говоря в своя защита,

11 s ince you can take note of the fact that no more than twelve days ago I went up to Jerusalem to worship.

защото можеш да се научиш, че няма, повече от дванадесет дни откак възлязох на поклонение в Ерусалим.

12 N either in the temple, nor in the synagogues, nor in the city itself did they find me carrying on a discussion with anyone or causing a riot.

И не са ме намирали нито в храма, нито в синагогите, нито в града, да се препирам с някого или да размирявам народа.

13 N or can they prove to you the charges of which they now accuse me.

И те не могат да докажат пред тебе това, за което ме обвиняват сега.

14 B ut this I admit to you, that according to the Way which they call a sect I do serve the God of our fathers, believing everything that is in accordance with the Law and that is written in the Prophets;

Но това ти изповядвам, че, според учението {Гръцки: Пътя.}, което те наричат ерес, така служа на бащиния ни Бог, като вярвам всичко що е по закона и е писано в пророците,

15 h aving a hope in God, which these men cherish themselves, that there shall certainly be a resurrection of both the righteous and the wicked.

и че се надявам на Бога, че ще има възкресение на праведни и неправедни, което и те сами приемат.

16 I n view of this, I also do my best to maintain always a blameless conscience both before God and before men.

Затова и аз се старая да имам всякога непорочна съвест, и спрямо Бога, и спрямо човеците.

17 N ow after several years I came to bring alms to my nation and to present offerings;

А след <изтичането на> много години, дойдох да донеса милостини на народа си и приноси.

18 i n which they found me occupied in the temple, having been purified, without any crowd or uproar. But there were some Jews from Asia—

А когато ги <принасях>, те ме намериха в храма очистен, без да има навалица или размирие;

19 w ho ought to have been present before you and to make accusation, if they should have anything against me.

но <имаше> някои юдеи от Азия, които трябваше да се представят пред тебе и да <ме> обвинят, ако имаха нещо против мене.

20 O r else let these men themselves tell what misdeed they found when I stood before the Council,

Или тия сами нека кажат каква неправда са намерили <в мене>, когато застанах пред синедриона,

21 o ther than for this one statement which I shouted out while standing among them, ‘For the resurrection of the dead I am on trial before you today.’”

освен, ако е само в тоя вик, който издадох като стоях между тях: <Поради учението> за възкресението на мъртвите ме съдите днес.

22 B ut Felix, having a more exact knowledge about the Way, put them off, saying, “When Lysias the commander comes down, I will decide your case.”

А Феликс, като познаваше доста добре това учение {Гръцки: Пътя.}, ги отложи, казвайки: Когато слезе хилядникът Лисий ще разреша делото ви.

23 T hen he gave orders to the centurion for him to be kept in custody and yet have some freedom, and not to prevent any of his friends from ministering to him.

И заповяда на стотника да вардят <Павла>, но да му дават известна свобода, и да не възпират никого от приятелите му да му прислужва.

24 B ut some days later Felix arrived with Drusilla, his wife who was a Jewess, and sent for Paul and heard him speak about faith in Christ Jesus.

След няколко дни Феликс дойде с жена си Друсилия, която беше юдейка и прати да <повикат> Павла, от когото слуша за вярата в Христа Исуса.

25 B ut as he was discussing righteousness, self-control and the judgment to come, Felix became frightened and said, “Go away for the present, and when I find time I will summon you.”

И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за бъдещия съд, Феликс уплашен отговори: За сега си иди; и когато намеря време, ще те повикам.

26 A t the same time too, he was hoping that money would be given him by Paul; therefore he also used to send for him quite often and converse with him.

Между това той се надяваше, че ще получи пари от Павла, затова и по-честичко го викаше та приказваше с него.

27 B ut after two years had passed, Felix was succeeded by Porcius Festus, and wishing to do the Jews a favor, Felix left Paul imprisoned.

Но като се навършиха две години, Феликс биде заместен от Порций Фест; а понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, Феликс остави Павла в окови.