1 N ow after this the Lord appointed seventy others, and sent them in pairs ahead of Him to every city and place where He Himself was going to come.

След това Господ определи други седемдесет души, и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място гдето сам Той щеше да отиде.

2 A nd He was saying to them, “ The harvest is plentiful, but the laborers are few; therefore beseech the Lord of the harvest to send out laborers into His harvest.

И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.

3 G o; behold, I send you out as lambs in the midst of wolves.

Идете: ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.

4 C arry no money belt, no bag, no shoes; and greet no one on the way.

Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.

5 W hatever house you enter, first say, ‘Peace be to this house.’

И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!

6 I f a man of peace is there, your peace will rest on him; but if not, it will return to you.

И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.

7 S tay in that house, eating and drinking what they give you; for the laborer is worthy of his wages. Do not keep moving from house to house.

И в същата къща седете, и яжте и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.

8 W hatever city you enter and they receive you, eat what is set before you;

И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,

9 a nd heal those in it who are sick, and say to them, ‘ The kingdom of God has come near to you.’

и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.

10 B ut whatever city you enter and they do not receive you, go out into its streets and say,

А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:

11 ‘ Even the dust of your city which clings to our feet we wipe off in protest against you; yet be sure of this, that the kingdom of God has come near.’

И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.

12 I say to you, it will be more tolerable in that day for Sodom than for that city.

Казвам ви: По-леко ще бъде <наказанието> на Содом в оня ден отколкото на тоя град.

13 “ Woe to you, Chorazin! Woe to you, Bethsaida! For if the miracles had been performed in Tyre and Sidon which occurred in you, they would have repented long ago, sitting in sackcloth and ashes.

Горко ти Хоразине! горко ти Витсаидо! защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.

14 B ut it will be more tolerable for Tyre and Sidon in the judgment than for you.

Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.

15 A nd you, Capernaum, will not be exalted to heaven, will you? You will be brought down to Hades!

И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? до ада ще се смъкнеш.

16 “ The one who listens to you listens to Me, and the one who rejects you rejects Me; and he who rejects Me rejects the One who sent Me.” The Happy Results

Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.

17 T he seventy returned with joy, saying, “Lord, even the demons are subject to us in Your name.”

И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.

18 A nd He said to them, “I was watching Satan fall from heaven like lightning.

А Той им рече: Видях Сатана паднал от небето като светкавица.

19 B ehold, I have given you authority to tread on serpents and scorpions, and over all the power of the enemy, and nothing will injure you.

Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и <власт> над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.

20 N evertheless do not rejoice in this, that the spirits are subject to you, but rejoice that your names are recorded in heaven.”

Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.

21 A t that very time He rejoiced greatly in the Holy Spirit, and said, “I praise You, O Father, Lord of heaven and earth, that You have hidden these things from the wise and intelligent and have revealed them to infants. Yes, Father, for this way was well-pleasing in Your sight.

В същия час Исус се зарадва чрез Светия Дух, и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, за дето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.

22 A ll things have been handed over to Me by My Father, and no one knows who the Son is except the Father, and who the Father is except the Son, and anyone to whom the Son wills to reveal Him.”

Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и <никой не знае> Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.

23 T urning to the disciples, He said privately, “Blessed are the eyes which see the things you see,

И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.

24 f or I say to you, that many prophets and kings wished to see the things which you see, and did not see them, and to hear the things which you hear, and did not hear them.”

Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате: и не чуха.

25 A nd a lawyer stood up and put Him to the test, saying, “Teacher, what shall I do to inherit eternal life?”

И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя за да наследя вечен живот?

26 A nd He said to him, “What is written in the Law? How does it read to you?”

А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?

27 A nd he answered, “ You shall love the Lord your God with all your heart, and with all your soul, and with all your strength, and with all your mind; and your neighbor as yourself.”

А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".

28 A nd He said to him, “You have answered correctly; do this and you will live.”

<Исус> му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.

29 B ut wishing to justify himself, he said to Jesus, “And who is my neighbor?” The Good Samaritan

Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?

30 J esus replied and said, “A man was going down from Jerusalem to Jericho, and fell among robbers, and they stripped him and beat him, and went away leaving him half dead.

В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.

31 A nd by chance a priest was going down on that road, and when he saw him, he passed by on the other side.

А случайно някой си свещеник слизаше по път, и, като го видя, замина си от срещната страна.

32 L ikewise a Levite also, when he came to the place and saw him, passed by on the other side.

Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.

33 B ut a Samaritan, who was on a journey, came upon him; and when he saw him, he felt compassion,

Но един самарянин, като пътуваше дойде на <мястото> дето беше той, и като го видя, смили се,

34 a nd came to him and bandaged up his wounds, pouring oil and wine on them; and he put him on his own beast, and brought him to an inn and took care of him.

приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една гостилница и се погрижи за него.

35 O n the next day he took out two denarii and gave them to the innkeeper and said, ‘Take care of him; and whatever more you spend, when I return I will repay you.’

И на следния ден извади два динара и ги даде на гостилничаря и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.

36 W hich of these three do you think proved to be a neighbor to the man who fell into the robbers’ hands ?”

Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?

37 A nd he said, “The one who showed mercy toward him.” Then Jesus said to him, “Go and do the same.” Martha and Mary

Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така.

38 N ow as they were traveling along, He entered a village; and a woman named Martha welcomed Him into her home.

И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.

39 S he had a sister called Mary, who was seated at the Lord’s feet, listening to His word.

Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.

40 B ut Martha was distracted with all her preparations; and she came up to Him and said, “Lord, do You not care that my sister has left me to do all the serving alone? Then tell her to help me.”

А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не Те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи й, прочее, да ми помогне.

41 B ut the Lord answered and said to her, “ Martha, Martha, you are worried and bothered about so many things;

Но Господ в отговор й рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща;

42 b ut only one thing is necessary, for Mary has chosen the good part, which shall not be taken away from her.”

но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.