1 A good name is to be more desired than great wealth, Favor is better than silver and gold.

За предпочитане е <добро> име, нежели голямо богатство, И благоволение <е по-добро> от сребро и злато.

2 T he rich and the poor have a common bond, The Lord is the maker of them all.

Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.

3 T he prudent sees the evil and hides himself, But the naive go on, and are punished for it.

Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.

4 T he reward of humility and the fear of the Lord Are riches, honor and life.

Наградата на смирението <и> на страха от Господа Е богатство, слава и живот.

5 T horns and snares are in the way of the perverse; He who guards himself will be far from them.

Тръни и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.

6 T rain up a child in the way he should go, Even when he is old he will not depart from it.

Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.

7 T he rich rules over the poor, And the borrower becomes the lender’s slave.

Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.

8 H e who sows iniquity will reap vanity, And the rod of his fury will perish.

Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.

9 H e who is generous will be blessed, For he gives some of his food to the poor.

Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.

10 D rive out the scoffer, and contention will go out, Even strife and dishonor will cease.

Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.

11 H e who loves purity of heart And whose speech is gracious, the king is his friend.

Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.

12 T he eyes of the Lord preserve knowledge, But He overthrows the words of the treacherous man.

Очите на Господа пазят <онзи, който има> знание, И той осуетява думите на коварния.

13 T he sluggard says, “There is a lion outside; I will be killed in the streets!”

Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!

14 T he mouth of an adulteress is a deep pit; He who is cursed of the Lord will fall into it.

Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.

15 F oolishness is bound up in the heart of a child; The rod of discipline will remove it far from him.

Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.

16 H e who oppresses the poor to make more for himself Or who gives to the rich, will only come to poverty.

Който угнетява сиромаха, за да умножи <богатството> си, И който дава на богатия, непременно <ще изпадне> в немотия.

17 I ncline your ear and hear the words of the wise, And apply your mind to my knowledge;

Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,

18 F or it will be pleasant if you keep them within you, That they may be ready on your lips.

Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.

19 S o that your trust may be in the Lord, I have taught you today, even you.

За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на <тях> днес - да! тебе.

20 H ave I not written to you excellent things Of counsels and knowledge,

Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.

21 T o make you know the certainty of the words of truth That you may correctly answer him who sent you?

За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?

22 D o not rob the poor because he is poor, Or crush the afflicted at the gate;

Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,

23 F or the Lord will plead their case And take the life of those who rob them.

Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.

24 D o not associate with a man given to anger; Or go with a hot-tempered man,

Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.

25 O r you will learn his ways And find a snare for yourself.

Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.

26 D o not be among those who give pledges, Among those who become guarantors for debts.

Не бъди от тия, които дават ръка От тия, които стават поръчители за дългове,

27 I f you have nothing with which to pay, Why should he take your bed from under you?

Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?

28 D o not move the ancient boundary Which your fathers have set.

Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.

29 D o you see a man skilled in his work? He will stand before kings; He will not stand before obscure men.

Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.