1 T he vision of Isaiah the son of Amoz concerning Judah and Jerusalem, which he saw during the reigns of Uzziah, Jotham, Ahaz and Hezekiah, kings of Judah.

Видението на Амосовия син Исаия, което видя за Юда и Ерусалим в дните на Юдовите царе Озия, Иотам, Ахаз и Езекия:-

2 L isten, O heavens, and hear, O earth; For the Lord speaks, “ Sons I have reared and brought up, But they have revolted against Me.

Чуйте, небеса, и дай ухо, земьо. Защото Господ е говорил<, казвайки:> Чада отхраних и възпитах; Но те се разбунтуваха против Мене.

3 “ An ox knows its owner, And a donkey its master’s manger, But Israel does not know, My people do not understand.”

Волът познава стопанина си, И оселът яслите на господаря си; <Но> Израил не знае. Людете Ми не разсъждават.

4 A las, sinful nation, People weighed down with iniquity, Offspring of evildoers, Sons who act corruptly! They have abandoned the Lord, They have despised the Holy One of Israel, They have turned away from Him.

Уви, грешни народе, люде натоварени с беззаконие, Роде на злодейци, чада, които постъпвате разтлено! Оставиха Господа, Презряха Светия Израилев, Отделиха се <и се върнаха> назад.

5 W here will you be stricken again, As you continue in your rebellion? The whole head is sick And the whole heart is faint.

Защо да бъдете още бити, че се бунтувате повече и повече? <Вече> всяка глава е болна и всяко сърце изнемощяло;

6 F rom the sole of the foot even to the head There is nothing sound in it, Only bruises, welts and raw wounds, Not pressed out or bandaged, Nor softened with oil.

От стъпалото на ногата дори до главата няма в някое <тяло> здраво място. <Но> струпеи, и посинения, и гноясали рани. Които не са изстискани, нито превързани, Нито омекчени с масло.

7 Y our land is desolate, Your cities are burned with fire, Your fields—strangers are devouring them in your presence; It is desolation, as overthrown by strangers.

Страната ви е пуста, градовете ви изгорени с огън; Земята ви - чужденци я пояждат пред очите ви, И тя е пуста като разорена от чужденци.

8 T he daughter of Zion is left like a shelter in a vineyard, Like a watchman’s hut in a cucumber field, like a besieged city.

И сионовата дъщеря е оставена като колиба в лозе, Като пъдарница в градина с краставици, Като обсаден град.

9 U nless the Lord of hosts Had left us a few survivors, We would be like Sodom, We would be like Gomorrah. God Has Had Enough

Ако Господ на Силите не бе ни оставил малък остатък, Като Содом бихме станали, на Гомор бихме се оприличили.

10 H ear the word of the Lord, You rulers of Sodom; Give ear to the instruction of our God, You people of Gomorrah.

Чуйте словото Господно, князе содомски; Слушайте поуката на нашия Бог, люде гоморски.

11 “ What are your multiplied sacrifices to Me?” Says the Lord. “I have had enough of burnt offerings of rams And the fat of fed cattle; And I take no pleasure in the blood of bulls, lambs or goats.

Защо Ми е множеството на жертвите ви? Казва Господ; Сит съм от всеизгаряне на овни И от тлъстина на угоени; И не Ми е угодна кръв от юнци, Или от агнета, или от едри козли.

12 “ When you come to appear before Me, Who requires of you this trampling of My courts?

Когато дохождате да се явявате пред Мене, Кой е поискал от вас {Еврейски: Ръцете ви.} това, да тъпчете дворовете Ми?

13 “ Bring your worthless offerings no longer, Incense is an abomination to Me. New moon and sabbath, the calling of assemblies— I cannot endure iniquity and the solemn assembly.

Не принасяйте вече суетни приноси; Темянът е мерзост за Мене, <Тоже> и новолунията, и съботите, и свикването на събранията; Не мога да търпя беззаконието заедно с {Еврейски: И.} тържественото събрание.

14 “ I hate your new moon festivals and your appointed feasts, They have become a burden to Me; I am weary of bearing them.

Душата Ми мрази новолунията ви и празниците ви; Досада са на Мене; дотегна Ми да ги търпя.

15 “ So when you spread out your hands in prayer, I will hide My eyes from you; Yes, even though you multiply prayers, I will not listen. Your hands are covered with blood.

И когато простирате ръцете си, Ще крия очите Си от вас; Даже когато принасяте много молитви не ща да слушам; Ръцете ви са пълни с кръв.

16 “ Wash yourselves, make yourselves clean; Remove the evil of your deeds from My sight. Cease to do evil,

Измийте се, очистете се, Отмахнете от очите Ми злото на делата си, Престанете да вършите зло,

17 L earn to do good; Seek justice, Reprove the ruthless, Defend the orphan, Plead for the widow. “Let Us Reason”

Научете се да струвате добро, Настоявайте за правосъдие, поправяйте угнетителя, Отсъждайте право на сирачето, застъпвайте се за вдовицата.

18 “ Come now, and let us reason together,” Says the Lord, “ Though your sins are as scarlet, They will be as white as snow; Though they are red like crimson, They will be like wool.

Дойдете сега та да разискаме, казва Господ; Ако са греховете ви като мораво, Ще станат бели като сняг; Ако са румени като червено, Ще станат като <бяла> вълна.

19 “ If you consent and obey, You will eat the best of the land;

Ако слушате драговолно, Ще ядете благото на земята;

20 “ But if you refuse and rebel, You will be devoured by the sword.” Truly, the mouth of the Lord has spoken. Zion Corrupted, to Be Redeemed

Но ако откажете и се разбунтувате, Ще бъдете изпоядени от нож, Защото устата Господни изговориха това.

21 H ow the faithful city has become a harlot, She who was full of justice! Righteousness once lodged in her, But now murderers.

Как стана блудница верният град, Който беше пълен с правосъдие! Правда обитаваше в него, а сега - убийци.

22 Y our silver has become dross, Your drink diluted with water.

Среброто ти стана шлак; Виното ти се смеси с вода.

23 Y our rulers are rebels And companions of thieves; Everyone loves a bribe And chases after rewards. They do not defend the orphan, Nor does the widow’s plea come before them.

Твоите князе са бунтовници и съучастници на крадци; Всеки от тях обича подаръци и тича след възнаграждения; Те не осъждат право сирачето, Нито дохожда при тях делото на вдовицата.

24 T herefore the Lord God of hosts, The Mighty One of Israel, declares, “Ah, I will be relieved of My adversaries And avenge Myself on My foes.

Затова, казва Господ, Иеова на Силите, Всемогъщият Израилев: Ах! ще се облекча от противниците Си, И ще отдам възмездие на враговете Си;

25 “ I will also turn My hand against you, And will smelt away your dross as with lye And will remove all your alloy.

И пак ще туря ръката Си върху тебе, И ще очистя шлака ти като с луга, И ще отделя от тебе всеки примес;

26 “ Then I will restore your judges as at the first, And your counselors as at the beginning; After that you will be called the city of righteousness, A faithful city.”

И ще възстановя съдиите ти както по-преди, И съветниците ти както отначало; Подир което ще се наречеш Град на правда, Верен град,

27 Z ion will be redeemed with justice And her repentant ones with righteousness.

Сион ще се изкупи чрез правосъдие, И тия, които се върнат в него, чрез правда.

28 B ut transgressors and sinners will be crushed together, And those who forsake the Lord will come to an end.

А беззаконниците и грешниците ще се съкрушат заедно, И тия, които са оставили Господа, ще загинат.

29 S urely you will be ashamed of the oaks which you have desired, And you will be embarrassed at the gardens which you have chosen.

Защото ще се посрамят поради дъбовете, които пожелахте; И ще се смутите поради градините, които избрахте,

30 F or you will be like an oak whose leaf fades away Or as a garden that has no water.

Понеже ще стана като дъб, чиито листа вехнат, И като градина, която няма вода.

31 T he strong man will become tinder, His work also a spark. Thus they shall both burn together And there will be none to quench them.

И силният ще бъде като кълчища, И делото му като искра; И то ще изгори заедно с него, Без да има кой да ги гаси.