1 D o not be envious of evil men, Nor desire to be with them;

Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,

2 F or their minds devise violence, And their lips talk of trouble.

Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост

3 B y wisdom a house is built, And by understanding it is established;

С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,

4 A nd by knowledge the rooms are filled With all precious and pleasant riches.

И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.

5 A wise man is strong, And a man of knowledge increases power.

Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,

6 F or by wise guidance you will wage war, And in abundance of counselors there is victory.

Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.

7 W isdom is too exalted for a fool, He does not open his mouth in the gate.

Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.

8 O ne who plans to do evil, Men will call a schemer.

Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;

9 T he devising of folly is sin, And the scoffer is an abomination to men.

Помислянето на <такова> безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.

10 I f you are slack in the day of distress, Your strength is limited.

<Ако> покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.

11 D eliver those who are being taken away to death, And those who are staggering to slaughter, Oh hold them back.

Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържаш ония, които политат към клане.

12 I f you say, “See, we did not know this,” Does He not consider it who weighs the hearts? And does He not know it who keeps your soul? And will He not render to man according to his work?

Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, не знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?

13 M y son, eat honey, for it is good, Yes, the honey from the comb is sweet to your taste;

Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, <защото> е сладка на вкуса ти.

14 K now that wisdom is thus for your soul; If you find it, then there will be a future, And your hope will not be cut off.

И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

15 D o not lie in wait, O wicked man, against the dwelling of the righteous; Do not destroy his resting place;

Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.

16 F or a righteous man falls seven times, and rises again, But the wicked stumble in time of calamity.

Защото праведният <ако> седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.

17 D o not rejoice when your enemy falls, And do not let your heart be glad when he stumbles;

Не се радвай, когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.

18 O r the Lord will see it and be displeased, And turn His anger away from him.

Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.

19 D o not fret because of evildoers Or be envious of the wicked;

Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,

20 F or there will be no future for the evil man; The lamp of the wicked will be put out.

Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.

21 M y son, fear the Lord and the king; Do not associate with those who are given to change,

Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,

22 F or their calamity will rise suddenly, And who knows the ruin that comes from both of them?

Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае <какво> наказание <ще им се наложи> и от двамата?

23 T hese also are sayings of the wise. To show partiality in judgment is not good.

И тия са изречения на мъдрите:- Лицеприятие в съд не е добро.

24 H e who says to the wicked, “You are righteous,” Peoples will curse him, nations will abhor him;

Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;

25 B ut to those who rebuke the wicked will be delight, And a good blessing will come upon them.

Но които <го> изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.

26 H e kisses the lips Who gives a right answer.

Който дава прав отговор, Той целува в устни.

27 P repare your work outside And make it ready for yourself in the field; Afterwards, then, build your house.

Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.

28 D o not be a witness against your neighbor without cause, And do not deceive with your lips.

Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.

29 D o not say, “Thus I shall do to him as he has done to me; I will render to the man according to his work.”

Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.

30 I passed by the field of the sluggard And by the vineyard of the man lacking sense,

Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,

31 A nd behold, it was completely overgrown with thistles; Its surface was covered with nettles, And its stone wall was broken down.

И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена.

32 W hen I saw, I reflected upon it; I looked, and received instruction.

Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.

33 “ A little sleep, a little slumber, A little folding of the hands to rest,”

<Още> малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън, -

34 T hen your poverty will come as a robber And your want like an armed man.

И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,