1 Н е завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,

Do not be envious of evil men, Nor desire to be with them;

2 З ащото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост

For their minds devise violence, And their lips talk of trouble.

3 С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,

By wisdom a house is built, And by understanding it is established;

4 И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.

And by knowledge the rooms are filled With all precious and pleasant riches.

5 М ъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,

A wise man is strong, And a man of knowledge increases power.

6 З ащото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.

For by wise guidance you will wage war, And in abundance of counselors there is victory.

7 М ъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.

Wisdom is too exalted for a fool, He does not open his mouth in the gate.

8 К ойто намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;

One who plans to do evil, Men will call a schemer.

9 П омислянето на <такова> безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.

The devising of folly is sin, And the scoffer is an abomination to men.

10 & lt;Ако> покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.

If you are slack in the day of distress, Your strength is limited.

11 И збавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържаш ония, които политат към клане.

Deliver those who are being taken away to death, And those who are staggering to slaughter, Oh hold them back.

12 А ко речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, не знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?

If you say, “See, we did not know this,” Does He not consider it who weighs the hearts? And does He not know it who keeps your soul? And will He not render to man according to his work?

13 С ине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, <защото> е сладка на вкуса ти.

My son, eat honey, for it is good, Yes, the honey from the comb is sweet to your taste;

14 И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.

Know that wisdom is thus for your soul; If you find it, then there will be a future, And your hope will not be cut off.

15 Н е поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.

Do not lie in wait, O wicked man, against the dwelling of the righteous; Do not destroy his resting place;

16 З ащото праведният <ако> седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.

For a righteous man falls seven times, and rises again, But the wicked stumble in time of calamity.

17 Н е се радвай, когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.

Do not rejoice when your enemy falls, And do not let your heart be glad when he stumbles;

18 Д а не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.

Or the Lord will see it and be displeased, And turn His anger away from him.

19 Н е се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,

Do not fret because of evildoers Or be envious of the wicked;

20 З ащото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.

For there will be no future for the evil man; The lamp of the wicked will be put out.

21 С ине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,

My son, fear the Lord and the king; Do not associate with those who are given to change,

22 З ащото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае <какво> наказание <ще им се наложи> и от двамата?

For their calamity will rise suddenly, And who knows the ruin that comes from both of them?

23 И тия са изречения на мъдрите:- Лицеприятие в съд не е добро.

These also are sayings of the wise. To show partiality in judgment is not good.

24 К ойто казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;

He who says to the wicked, “You are righteous,” Peoples will curse him, nations will abhor him;

25 Н о които <го> изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.

But to those who rebuke the wicked will be delight, And a good blessing will come upon them.

26 К ойто дава прав отговор, Той целува в устни.

He kisses the lips Who gives a right answer.

27 Н ареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.

Prepare your work outside And make it ready for yourself in the field; Afterwards, then, build your house.

28 Н е бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.

Do not be a witness against your neighbor without cause, And do not deceive with your lips.

29 Н е казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.

Do not say, “Thus I shall do to him as he has done to me; I will render to the man according to his work.”

30 М инах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,

I passed by the field of the sluggard And by the vineyard of the man lacking sense,

31 И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена.

And behold, it was completely overgrown with thistles; Its surface was covered with nettles, And its stone wall was broken down.

32 Т огава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.

When I saw, I reflected upon it; I looked, and received instruction.

33 & lt;Още> малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън, -

“ A little sleep, a little slumber, A little folding of the hands to rest,”

34 И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,

Then your poverty will come as a robber And your want like an armed man.