1 К огато Соломон беше свършил градежа на Господния дом и на царската къща, и <беше извършил> всичко, което желаеше Соломон да направи,

Now it came about when Solomon had finished building the house of the Lord, and the king’s house, and all that Solomon desired to do,

2 я ви се Господ на Соломона втори път, както бе му се явил в Гаваон.

that the Lord appeared to Solomon a second time, as He had appeared to him at Gibeon.

3 Г оспод му каза: Чух молитвата ти и молението, с което се моли пред Мене. Тоя дом, който ти построи, Аз го осветих за да настаня там името Си до века; и очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там за винаги.

The Lord said to him, “ I have heard your prayer and your supplication, which you have made before Me; I have consecrated this house which you have built by putting My name there forever, and My eyes and My heart will be there perpetually.

4 А колкото за тебе, ако ходиш пред Мене, както ходи баща ти Давид, с цяло сърце и с правота, тъй щото да постъпваш според всичко, което ти заповядах, като пазиш повеленията Ми и съдбите Ми,

As for you, if you will walk before Me as your father David walked, in integrity of heart and uprightness, doing according to all that I have commanded you and will keep My statutes and My ordinances,

5 т огава ще утвърдя престола на царството ти над Израиля до века, както се обещах на баща ти Давида, като казах: Няма да липсва мъж <седящ> на Израилевия престол.

then I will establish the throne of your kingdom over Israel forever, just as I promised to your father David, saying, ‘ You shall not lack a man on the throne of Israel.’

6 Н о ако се отклоните от Мене, вие или чадата ви, и не опазите заповедите Ми и повеленията, които поставих пред вас, но отидете та послужите на други богове и им се поклоните,

“ But if you or your sons indeed turn away from following Me, and do not keep My commandments and My statutes which I have set before you, and go and serve other gods and worship them,

7 т огава ще отсека Израиля от земята, която съм им дал, и ще отхвърля отпред очите Си тоя дом, който осветих за името Си; и Израил ще бъде за поговорка и поругание между всичките племена.

then I will cut off Israel from the land which I have given them, and the house which I have consecrated for My name, I will cast out of My sight. So Israel will become a proverb and a byword among all peoples.

8 А за тоя дом, който стана толкова висок, всеки който минава покрай него, ще се зачуди и ще съска; и ще кажат: Защо направи Господ така на тая земя и на тоя дом?

And this house will become a heap of ruins; everyone who passes by will be astonished and hiss and say, ‘ Why has the Lord done thus to this land and to this house?’

9 И ще отговарят: Понеже оставиха Господа своя Бог, Който изведе бащите им из Египетската земя, та си избраха други богове, и им се поклониха и им послужиха, за това Господ нанесе на тях всичкото това зло.

And they will say, ‘ Because they forsook the Lord their God, who brought their fathers out of the land of Egypt, and adopted other gods and worshiped them and served them, therefore the Lord has brought all this adversity on them.’” Cities Given to Hiram

10 А когато се свършиха двадесетте години, в които Соломон построи двата дома, Господния дом и царската къща,

It came about at the end of twenty years in which Solomon had built the two houses, the house of the Lord and the king’s house

11 и тирският цар Хирам, като беше доставил на Соломона кедрови дървета и елхови дървета и злато, до колкото той желаеше, тогава цар Соломон даде на Хирама двадесет града в галилейската земя.

(Hiram king of Tyre had supplied Solomon with cedar and cypress timber and gold according to all his desire), then King Solomon gave Hiram twenty cities in the land of Galilee.

12 А когато Хирам излезе от Тир, за да види градовете, които му бе дал Соломон, не му се харесаха.

So Hiram came out from Tyre to see the cities which Solomon had given him, and they did not please him.

13 И рече: Що за градове са тия, които си ми дал, брате? И нарече ги земя Хавул {Т.е., Нищожна.} <както се нарича> и до днес.

He said, “What are these cities which you have given me, my brother?” So they were called the land of Cabul to this day.

14 И Хирам изпрати на царя сто и двадесет таланта злато.

And Hiram sent to the king 120 talents of gold.

15 И ето причината на набора, който цар Соломон събра: да съгради Господния дом и своята къща, тоже и Мило, ерусалимската стена, Асор, Магедон и Гезер.

Now this is the account of the forced labor which King Solomon levied to build the house of the Lord, his own house, the Millo, the wall of Jerusalem, Hazor, Megiddo, and Gezer.

16 ( Египетският цар Фараон беше възлязъл и превзел Гезер, и беше го изгорил с огън и избил ханаанците, които живееха в града и беше го дал за зестра на дъщеря си, Соломоновата жена).

For Pharaoh king of Egypt had gone up and captured Gezer and burned it with fire, and killed the Canaanites who lived in the city, and had given it as a dowry to his daughter, Solomon’s wife.

17 А Соломон съгради, <освен> Гезер, и долния Ветерон,

So Solomon rebuilt Gezer and the lower Beth-horon

18 В аалат, Тамар в пустата <част на Юдовата> земя,

and Baalath and Tamar in the wilderness, in the land of Judah,

19 в сичките градове, в които Соломон имаше житници, градовете за колесниците, градовете за конниците, и все що пожела Соломон да съгради в Ерусалим, в Ливан и в цялата земя на царството си.

and all the storage cities which Solomon had, even the cities for his chariots and the cities for his horsemen, and all that it pleased Solomon to build in Jerusalem, in Lebanon, and in all the land under his rule.

20 А относно всичките люде, които останаха от аморейците, хетейците, ферезейците, евейците и евусейците, които не бяха от израилтяните,

As for all the people who were left of the Amorites, the Hittites, the Perizzites, the Hivites and the Jebusites, who were not of the sons of Israel,

21 о т техните потомци, останали подир тях в земята, които израилтяните не можаха да изтребят, от тях Соломон събра набор за задължителни работници, <каквито са> и до днес.

their descendants who were left after them in the land whom the sons of Israel were unable to destroy utterly, from them Solomon levied forced laborers, even to this day.

22 Н о от израилтяните Соломон не направи никого задължителен работник; а те бяха военните мъже, и неговите служители, неговите първенци, неговите военачалници и началниците на колесниците му и на конниците му.

But Solomon did not make slaves of the sons of Israel; for they were men of war, his servants, his princes, his captains, his chariot commanders, and his horsemen.

23 Г лавните началници, които надзираваха Соломоновите работи, бяха петстотин и петдесет души; те началствуваха над людете, които вършеха работите.

These were the chief officers who were over Solomon’s work, five hundred and fifty, who ruled over the people doing the work.

24 А Фараоновата дъщеря се пренесе от Давидовия град в своята къща, която <Соломон> беше построил за нея, тогава <когато> той съгради Мило.

As soon as Pharaoh’s daughter came up from the city of David to her house which Solomon had built for her, then he built the Millo.

25 И три пъти в годината Соломон принасяше всеизгаряния и примирителни приноси върху олтара, който издигна Господу, и кадеше върху оня <олтар>, който бе пред Господа, <след> като свърши дома.

Now three times in a year Solomon offered burnt offerings and peace offerings on the altar which he built to the Lord, burning incense with them on the altar which was before the Lord. So he finished the house.

26 Ц ар Соломон построи и кораби в Есион-гавер, който е при Елот, на брега на Червеното море, в едомската земя.

King Solomon also built a fleet of ships in Ezion-geber, which is near Eloth on the shore of the Red Sea, in the land of Edom.

27 А в корабите Хирам прати от слугите си, опитни морски корабници, <да бъдат> със Соломоновите слуги.

And Hiram sent his servants with the fleet, sailors who knew the sea, along with the servants of Solomon.

28 Т е отиваха в Офир, от гдето взеха четиристотин и двадесет таланта злато, и го донесоха на цар Соломона.

They went to Ophir and took four hundred and twenty talents of gold from there, and brought it to King Solomon.