1 Т огава Иов в отговор рече:

Then Job answered,

2 С лушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.

“Listen carefully to my speech, And let this be your way of consolation.

3 П отърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.

“Bear with me that I may speak; Then after I have spoken, you may mock.

4 З а човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?

“As for me, is my complaint to man? And why should I not be impatient?

5 П огледнете на мене и почудете се, И турете ръка на устата си.

“Look at me, and be astonished, And put your hand over your mouth.

6 С амо да си наумя <тия въпроси> ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.

“Even when I remember, I am disturbed, And horror takes hold of my flesh.

7 З ащо живеят нечестивите, Остаряват, даже стават и много силни.

“Why do the wicked still live, Continue on, also become very powerful?

8 Ч адата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.

“Their descendants are established with them in their sight, And their offspring before their eyes,

9 Д омовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.

Their houses are safe from fear, And the rod of God is not on them.

10 Г оведата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята,

“His ox mates without fail; His cow calves and does not abort.

11 П ущат чадата си като овце; И децата им скачат.

“They send forth their little ones like the flock, And their children skip about.

12 П еят при <музиката на> тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.

“They sing to the timbrel and harp And rejoice at the sound of the flute.

13 П рекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба.

“They spend their days in prosperity, And suddenly they go down to Sheol.

14 В се пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.

“They say to God, ‘ Depart from us! We do not even desire the knowledge of Your ways.

15 Щ о е Всемогъщият та да Му служим? И какво се ползуваме като Го призоваваме?

‘ Who is the Almighty, that we should serve Him, And what would we gain if we entreat Him?’

16 Е то, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!

“Behold, their prosperity is not in their hand; The counsel of the wicked is far from me.

17 К олко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! <Бог им> разпределя болезни в гнева Си.

“How often is the lamp of the wicked put out, Or does their calamity fall on them? Does God apportion destruction in His anger?

18 Т е са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.

“Are they as straw before the wind, And like chaff which the storm carries away?

19 & lt;Думате>: Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. <По-добре> нека въздаде на сами тях, за да го усещат;

“ You say, ‘ God stores away a man’s iniquity for his sons.’ Let God repay him so that he may know it.

20 С обствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.

“Let his own eyes see his decay, And let him drink of the wrath of the Almighty.

21 З ащото какво наслаждение от дома си има <нечестивият> след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?

“For what does he care for his household after him, When the number of his months is cut off?

22 Щ е научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?

“Can anyone teach God knowledge, In that He judges those on high?

23 Е дин умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;

“One dies in his full strength, Being wholly at ease and satisfied;

24 Р ебрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.

His sides are filled out with fat, And the marrow of his bones is moist,

25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.

While another dies with a bitter soul, Never even tasting anything good.

26 З аедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.

“Together they lie down in the dust, And worms cover them.

27 Е то, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.

“Behold, I know your thoughts, And the plans by which you would wrong me.

28 З ащото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?

“For you say, ‘Where is the house of the nobleman, And where is the tent, the dwelling places of the wicked?’

29 Н е сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им <примери>, -

“Have you not asked wayfaring men, And do you not recognize their witness?

30 Ч е нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?

“For the wicked is reserved for the day of calamity; They will be led forth at the day of fury.

31 К ой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?

“Who will confront him with his actions, And who will repay him for what he has done?

32 Н о и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата <си>.

“While he is carried to the grave, Men will keep watch over his tomb.

33 Б уците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него.

“The clods of the valley will gently cover him; Moreover, all men will follow after him, While countless ones go before him.

34 К ак, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава <само> лъжа?

“How then will you vainly comfort me, For your answers remain full of falsehood?”