1 А Иов в отговор рече: -

Then Job answered,

2 Д ано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу <нея> на везните!

“ Oh that my grief were actually weighed And laid in the balances together with my calamity!

3 П онеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.

“For then it would be heavier than the sand of the seas; Therefore my words have been rash.

4 З ащото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божите ужаси се опълчват против мене.

“For the arrows of the Almighty are within me, Their poison my spirit drinks; The terrors of God are arrayed against me.

5 Р еве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите си?

“Does the wild donkey bray over his grass, Or does the ox low over his fodder?

6 Я де ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?

“Can something tasteless be eaten without salt, Or is there any taste in the white of an egg?

7 Д ушата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.

“My soul refuses to touch them; They are like loathsome food to me.

8 Д ано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея! -

“Oh that my request might come to pass, And that God would grant my longing!

9 Д а благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!

“Would that God were willing to crush me, That He would loose His hand and cut me off!

10 Н о, <това> ще ми бъде още утеха, (Да! ще се утвърдя всред, скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.

“But it is still my consolation, And I rejoice in unsparing pain, That I have not denied the words of the Holy One.

11 К аква е силата ми та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?

“What is my strength, that I should wait? And what is my end, that I should endure?

12 С илата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?

“Is my strength the strength of stones, Or is my flesh bronze?

13 Н е изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?

“Is it that my help is not within me, And that deliverance is driven from me?

14 Н а оскърбения <трябва да се покаже> съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.

“For the despairing man there should be kindness from his friend; So that he does not forsake the fear of the Almighty.

15 Б ратята ми <ме> измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,

“My brothers have acted deceitfully like a wadi, Like the torrents of wadis which vanish,

16 К оито се мътят от леда, И в които се топи снегът;

Which are turbid because of ice And into which the snow melts.

17 К огато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;

“When they become waterless, they are silent, When it is hot, they vanish from their place.

18 К ерваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;

“The paths of their course wind along, They go up into nothing and perish.

19 Т еманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;

“The caravans of Tema looked, The travelers of Sheba hoped for them.

20 И злъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;

“They were disappointed for they had trusted, They came there and were confounded.

21 С ега и вие сте <така> никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.

“Indeed, you have now become such, You see a terror and are afraid.

22 Р екох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?

“Have I said, ‘Give me something,’ Or, ‘Offer a bribe for me from your wealth,’

23 И ли: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?

Or, ‘Deliver me from the hand of the adversary,’ Or, ‘Redeem me from the hand of the tyrants’?

24 Н аучете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.

“Teach me, and I will be silent; And show me how I have erred.

25 К олко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?

“How painful are honest words! But what does your argument prove?

26 М ислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?

“Do you intend to reprove my words, When the words of one in despair belong to the wind?

27 Н аистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали <яма> на неприятеля си.

“You would even cast lots for the orphans And barter over your friend.

28 С ега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане <явно> пред вас ако аз лъжа

“Now please look at me, And see if I lie to your face.

29 П овърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.

“Desist now, let there be no injustice; Even desist, my righteousness is yet in it.

30 И ма ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

“Is there injustice on my tongue? Cannot my palate discern calamities?