1 А един ден Сауловият син Ионатан каза на момъка оръженосеца си: Дойди, да преминем към филистимския гарнизон, който е насреща. Но на баща си не каза това.

Now the day came that Jonathan, the son of Saul, said to the young man who was carrying his armor, “Come and let us cross over to the Philistines’ garrison that is on the other side.” But he did not tell his father.

2 А Саул седеше при Гавайския край, под наровото дърво, което е в Мигрон; и людете, които бяха с него възлизаха на около шестотин мъже.

Saul was staying in the outskirts of Gibeah under the pomegranate tree which is in Migron. And the people who were with him were about six hundred men,

3 И Ахия син на Ахитова, брат на Ихавода, син на Финееса, син на Илия, бе Господният свещеник в Сило и носеше ефод. И людете не знаеха, че Ионатан е преминал.

and Ahijah, the son of Ahitub, Ichabod’s brother, the son of Phinehas, the son of Eli, the priest of the Lord at Shiloh, was wearing an ephod. And the people did not know that Jonathan had gone.

4 А между проходите, през които Ионатан искаше да мине към филистимския гарнизон, имаше остра скала от едната страна, и остра скала от другата страна; името на едната беше Восес, а името на другата Сене.

Between the passes by which Jonathan sought to cross over to the Philistines’ garrison, there was a sharp crag on the one side and a sharp crag on the other side, and the name of the one was Bozez, and the name of the other Seneh.

5 Е дната скала се издигаше на север срещу Михмас, а другата на юг срещу Гавая.

The one crag rose on the north opposite Michmash, and the other on the south opposite Geba.

6 И онатан, прочее, каза на момъка оръженосеца си: Дойди да преминем към гарнизона на тия необрязани, негли Господ подействува за нас; защото нищо не пречи на Господа да спаси чрез мнозина или чрез малцина.

Then Jonathan said to the young man who was carrying his armor, “Come and let us cross over to the garrison of these uncircumcised; perhaps the Lord will work for us, for the Lord is not restrained to save by many or by few.”

7 И рече му оръженосецът му: Стори все що ти е на сърце; върви напред; ето, аз съм с тебе според сърцето ти.

His armor bearer said to him, “Do all that is in your heart; turn yourself, and here I am with you according to your desire.”

8 Т огава рече Ионатан: Ето, ще преминем към тия мъже и ще им се явим.

Then Jonathan said, “ Behold, we will cross over to the men and reveal ourselves to them.

9 А ко ни говорят така: Стойте докато дойдем при вас, тогава ще застанем на мястото си и няма да се възкачим при тях.

If they say to us, ‘Wait until we come to you’; then we will stand in our place and not go up to them.

10 Н о ако говорят така: качете се при нас, тогава ще се възкачим, защото Бог ги предаде в ръката ни. Това ще ни служи за знак.

But if they say, ‘Come up to us,’ then we will go up, for the Lord has given them into our hands; and this shall be the sign to us.”

11 И тъй, и двамата се появиха на филистимския гарнизон; и филистимците рекоха: Ето, евреите излизат из дупките, гдето бяха се скрили.

When both of them revealed themselves to the garrison of the Philistines, the Philistines said, “Behold, Hebrews are coming out of the holes where they have hidden themselves.”

12 И мъжете на гарнизона проговориха на Ионатана и на оръженосеца му казвайки: Качете се при нас и ще ви покажем нещо. Тогава Ионатан каза на оръженосеца си: Възкачи се след мене, защото Господ ги предаде в Израилевата ръка.

So the men of the garrison hailed Jonathan and his armor bearer and said, “Come up to us and we will tell you something.” And Jonathan said to his armor bearer, “Come up after me, for the Lord has given them into the hands of Israel.”

13 И тъй, Ионатан пълзя нагоре с ръцете си и с нозете си, и оръженосецът му след него. И те паднаха пред Ионатана; и оръженосецът му ги убиваше след него.

Then Jonathan climbed up on his hands and feet, with his armor bearer behind him; and they fell before Jonathan, and his armor bearer put some to death after him.

14 И в това първо поражение, което Ионатан и оръженосецът му нанесоха, паднаха около двадесет мъже, в едно пространство от половин уврат земя.

That first slaughter which Jonathan and his armor bearer made was about twenty men within about half a furrow in an acre of land.

15 И стана трепет в стана, по нивите, и между всичките люде; гарнизона и грабителите също потрепераха, и земята се тресеше, така щото стана твърде голям трепет.

And there was a trembling in the camp, in the field, and among all the people. Even the garrison and the raiders trembled, and the earth quaked so that it became a great trembling.

16 И като наблюдаваха Сауловите стражи в Гавая Вениаминова, ето, множеството се разтопяваше и се разотиваше <тук> таме.

Now Saul’s watchmen in Gibeah of Benjamin looked, and behold, the multitude melted away; and they went here and there.

17 Т огава Саул каза на людете, които бяха с него: Пребройте сега, та вижте, кой от нас е отишъл. И като преброиха, ето, Ионатан и оръженосецът му ги нямаше.

Saul said to the people who were with him, “ Number now and see who has gone from us.” And when they had numbered, behold, Jonathan and his armor bearer were not there.

18 И Саул каза на Ахия: Донеси тук Божия ковчег, (защото в това време Божият ковчег беше <там> с израилтяните).

Then Saul said to Ahijah, “ Bring the ark of God here.” For the ark of God was at that time with the sons of Israel.

19 А докато говореше Саул на свещеника, смущението във филистимския стан продължаваше да се увеличава; затова Саул каза на свещеника: Оттегли ръката си.

While Saul talked to the priest, the commotion in the camp of the Philistines continued and increased; so Saul said to the priest, “Withdraw your hand.”

20 И Саул и всичките люде, които бяха с него, се събраха та дойдоха до сражението; и, ето, мечът на всекиго бе против другаря му, и имаше твърде голямо поражение.

Then Saul and all the people who were with him rallied and came to the battle; and behold, every man’s sword was against his fellow, and there was very great confusion.

21 И евреите, които по-напред бяха с филистимците, и които бяха дошли с тях в стана от околните <местности>, те също <се обърнаха> да помогнат на израилтяните, които бяха със Саула и Ионатана.

Now the Hebrews who were with the Philistines previously, who went up with them all around in the camp, even they also turned to be with the Israelites who were with Saul and Jonathan.

22 Т оже и всичките Израилеви мъже, които бяха се крили в Ефремовата хълмиста земя, като чуха, че филистимците бягали, завтекоха се и те в сражението да ги преследват.

When all the men of Israel who had hidden themselves in the hill country of Ephraim heard that the Philistines had fled, even they also pursued them closely in the battle.

23 Т ака в оня ден Господ избави Израиля; и битката се простря до Ветавен.

So the Lord delivered Israel that day, and the battle spread beyond Beth-aven. Saul’s Foolish Order

24 А Израилевите мъже се измъчиха в оня ден, защото Саул закле людете, казвайки: Проклет онзи, който вкуси храна до вечерта, докато отмъстя на неприятелите си. Затова никой от людете не вкуси храна.

Now the men of Israel were hard-pressed on that day, for Saul had put the people under oath, saying, “Cursed be the man who eats food before evening, and until I have avenged myself on my enemies.” So none of the people tasted food.

25 А като дойдоха всичките люде в един гъсталак, гдето имаше мед по земята,

All the people of the land entered the forest, and there was honey on the ground.

26 и като влязоха людете в гъсталака, ето, медът покапваше; но никой не приближи ръка до устата си, защото людете се бояха от клетвата.

When the people entered the forest, behold, there was a flow of honey; but no man put his hand to his mouth, for the people feared the oath.

27 И онатан, обаче, не беше чул че баща му заклел людете, затова простря края на тоягата, която беше в ръката му, та я натопи в медената пита, и тури ръката си в устата си; и светна му на очите.

But Jonathan had not heard when his father put the people under oath; therefore, he put out the end of the staff that was in his hand and dipped it in the honeycomb, and put his hand to his mouth, and his eyes brightened.

28 А един от людете проговори, казвайки: Баща ти строго закле людете, като каза: Проклет оня, който вкуси храна днес, - макар че людете бяха изнемощели.

Then one of the people said, “Your father strictly put the people under oath, saying, ‘Cursed be the man who eats food today.’” And the people were weary.

29 А Ионатан каза: Баща ми смути света. Я вижте как ми светна на очите, защото вкусих малко от тоя мед;

Then Jonathan said, “ My father has troubled the land. See now, how my eyes have brightened because I tasted a little of this honey.

30 к олко повече, ако людете бяха яли днес свободно от користите, които намериха у неприятелите си! защото не щеше ли сега да стане по-голямо клане на филистимците?

How much more, if only the people had eaten freely today of the spoil of their enemies which they found! For now the slaughter among the Philistines has not been great.”

31 И през оня ден те поразиха филистимците от Михмас до Еалон; но людете бяха много изнемощели.

They struck among the Philistines that day from Michmash to Aijalon. And the people were very weary.

32 З атова людете се нахвърлиха върху користите, и като взеха овци, говеда и телци заклаха ги по земята; и людете ядоха с кръвта.

The people rushed greedily upon the spoil, and took sheep and oxen and calves, and slew them on the ground; and the people ate them with the blood.

33 Т огава известиха на Саула като му казаха: Ето, людете съгрешават на Господа, защото ядат с кръвта. А той каза: Престъпници станахте; търколете голям камък към мене <преди да се свърши> денят.

Then they told Saul, saying, “Behold, the people are sinning against the Lord by eating with the blood.” And he said, “You have acted treacherously; roll a great stone to me today.”

34 И рече Саул: Разотивайте се между людете та им кажете: Докарайте ми тук всеки говедото си и всеки овцата си, та заколете тук и яжте; и не съгрешавайте на Господа като ядете с кръвта. И тъй, оная нощ всичките докараха всеки говедото си със себе си и ги заклаха там.

Saul said, “Disperse yourselves among the people and say to them, ‘Each one of you bring me his ox or his sheep, and slaughter it here and eat; and do not sin against the Lord by eating with the blood.’” So all the people that night brought each one his ox with him and slaughtered it there.

35 И Саул издигна олтар на Господа; това беше първият олтар, който той издигна на Господа.

And Saul built an altar to the Lord; it was the first altar that he built to the Lord.

36 Т огава Саул каза: Да слезем подир филистимците през нощта, и да ги разграбим преди да се развидели и да не оставим ни един от тях. А те казаха: Направи каквото ти се вижда добро. Тогава рече свещеникът: Да се приближим тук при Бога.

Then Saul said, “Let us go down after the Philistines by night and take spoil among them until the morning light, and let us not leave a man of them.” And they said, “Do whatever seems good to you.” So the priest said, “Let us draw near to God here.”

37 И Саул се допита до Бога: Да сляза ли подир филистимците? ще ги предадеш ли в ръката на Израиля? Но не му отговори оня ден.

Saul inquired of God, “Shall I go down after the Philistines? Will You give them into the hand of Israel?” But He did not answer him on that day.

38 Т огава рече Саул: Приближете се тук всички краища на людете та се научете и вижте у кого е било прегрешение днес;

Saul said, “ Draw near here, all you chiefs of the people, and investigate and see how this sin has happened today.

39 з ащото <заклевам се> в живота на Господа, Който избавя Израиля, даже и в сина ми Ионатана ако бъде; непременно ще се умъртви. Но не му отговори ни един между всичките люде.

For as the Lord lives, who delivers Israel, though it is in Jonathan my son, he shall surely die.” But not one of all the people answered him.

40 И рече на целия Израил: Застанете вие на едната страна, и аз и син ми Ионатан ще застанем на другата страна. И людете казаха на Саула: Стори каквото ти се вижда добро.

Then he said to all Israel, “You shall be on one side and I and Jonathan my son will be on the other side.” And the people said to Saul, “Do what seems good to you.”

41 Т огава рече Саул на Господа Израилевия Бог: Покажи чрез жребието истината. И хванаха се Ионатан и Саул, а людете бяха отпуснати.

Therefore, Saul said to the Lord, the God of Israel, “ Give a perfect lot.” And Jonathan and Saul were taken, but the people escaped.

42 И рече Саул: Хвърлете <жребие> между мене и сина ми Ионатана. И хвана се Ионатан.

Saul said, “Cast lots between me and Jonathan my son.” And Jonathan was taken.

43 Т огава Саул каза на Ионатана: Кажи ми какво си сторил. И Ионатан му яви, като рече: Наистина вкусих малко мед с края на тоягата, която имах в ръката си; и, ето, трябва да умра!

Then Saul said to Jonathan, “ Tell me what you have done.” So Jonathan told him and said, “ I indeed tasted a little honey with the end of the staff that was in my hand. Here I am, I must die!”

44 И рече Саул: Така да направи Бог. да! и повече да притури; непременно ще умреш, Ионатане.

Saul said, “ May God do this to me and more also, for you shall surely die, Jonathan.”

45 А людете рекоха на Саула: Ионатан ли ще умре, който извърши това велико избавление в Израиля? Да не даде Бог! <Заклеваме се> в живота на Господа, нито един косъм от главата му няма да падне на земята; защото той действува с Бога днес. Така людете избавиха Ионатана, та не умря.

But the people said to Saul, “Must Jonathan die, who has brought about this great deliverance in Israel? Far from it! As the Lord lives, not one hair of his head shall fall to the ground, for he has worked with God this day.” So the people rescued Jonathan and he did not die.

46 Т огава Саул се върна от преследването на филистимците; а филистимците отидоха на мястото си.

Then Saul went up from pursuing the Philistines, and the Philistines went to their own place. Constant Warfare

47 А Саул, като бе поел царуването над Израиля, воюва против всичките си околни неприятели: против Моава, против амонците, против Едома, против совските царе, и против филистимците; и на където и да се обръщаше, все побеждаваше;

Now when Saul had taken the kingdom over Israel, he fought against all his enemies on every side, against Moab, the sons of Ammon, Edom, the kings of Zobah, and the Philistines; and wherever he turned, he inflicted punishment.

48 и като действуваше бързо порази и Амалика, и избави Израиля от ръката на ония, които ги разграбваха.

He acted valiantly and defeated the Amalekites, and delivered Israel from the hands of those who plundered them.

49 А синовете на Саула бяха: Ионатан, Иисуй и Мелхисуе; и имената на двете му дъщери бяха: Мерава, името на първородната, и Михала, името на по-младата.

Now the sons of Saul were Jonathan and Ishvi and Malchi-shua; and the names of his two daughters were these: the name of the firstborn Merab and the name of the younger Michal.

50 А името на жената на Саула беше Ахиноама, Ахимаасова дъщеря; и името на военачалника му беше Авенир, син на Сауловия стрика Нир.

The name of Saul’s wife was Ahinoam the daughter of Ahimaaz. And the name of the captain of his army was Abner the son of Ner, Saul’s uncle.

51 А Кис Сауловият баща и Нир Авенировият баща, бяха Авиилови синове.

Kish was the father of Saul, and Ner the father of Abner was the son of Abiel.

52 И през всичките дни на Саула се водеше силна война против филистимците; и когато Саул виждаше някой мъж силен или храбър вземаше го при себе си.

Now the war against the Philistines was severe all the days of Saul; and when Saul saw any mighty man or any valiant man, he attached him to his staff.