1 А в шестата година, в шестия <месец>, на петия <ден> от месеца, като седях в къщата си, и Юдовите старейшини седяха пред мене ръката на Господа Иеова слетя там върху мене.

It came about in the sixth year, on the fifth day of the sixth month, as I was sitting in my house with the elders of Judah sitting before me, that the hand of the Lord God fell on me there.

2 П огледнах, и ето подобие на глед като огън; от това, което се виждаше, че е кръстът му и надолу, огън; и от кръста му нагоре, наглед като сияние, като че ли беше светъл метал.

Then I looked, and behold, a likeness as the appearance of a man; from His loins and downward there was the appearance of fire, and from His loins and upward the appearance of brightness, like the appearance of glowing metal.

3 И Той простря подобие на ръка и ме хвана за космите на главата ми; и Духът ме издигна между земята и небето, и пренесе ме чрез Божии видения в Ерусалим, до входа на северната порта на вътрешния <двор>, гдето бе поставен <възбудителят> на ревността идол, който предизвиква ревнование.

He stretched out the form of a hand and caught me by a lock of my head; and the Spirit lifted me up between earth and heaven and brought me in the visions of God to Jerusalem, to the entrance of the north gate of the inner court, where the seat of the idol of jealousy, which provokes to jealousy, was located.

4 И , ето, славата на Израилевия Бог бе там, както във видението, което видях на полето.

And behold, the glory of the God of Israel was there, like the appearance which I saw in the plain.

5 Т огава ми рече: Сине човешки, подигни сега очите си към север. И тъй подигнах очите си към север, и, ето, на север от вратата, <която води> за олтара, при входа стоеше тоя <възбудител> на ревнивост идол.

Then He said to me, “Son of man, raise your eyes now toward the north.” So I raised my eyes toward the north, and behold, to the north of the altar gate was this idol of jealousy at the entrance.

6 И рече ми: Сине човешки, видиш ли що правят тия? - големите мерзости, които Израилевият дом върши тук, та да се отдалеча от светилището Си? Но ще видиш още пак големи мерзости.

And He said to me, “Son of man, do you see what they are doing, the great abominations which the house of Israel are committing here, so that I would be far from My sanctuary? But yet you will see still greater abominations.”

7 И тъй, заведе ме до вратата на двора; и, като погледнах ето една дупка в стената.

Then He brought me to the entrance of the court, and when I looked, behold, a hole in the wall.

8 Т огава ми рече: Сине човешки копай сега в стената. И като копах в стената, ето един вход.

He said to me, “Son of man, now dig through the wall.” So I dug through the wall, and behold, an entrance.

9 И рече ми: Влез та виж нечестивите мерзости, които тия вършат тука.

And He said to me, “Go in and see the wicked abominations that they are committing here.”

10 В лязох, прочее, и погледнах; и ето всякакви подобия на гадове и гнусни животни, и всичките идоли на Израилевия дом, изобразени на стената от край до край.

So I entered and looked, and behold, every form of creeping things and beasts and detestable things, with all the idols of the house of Israel, were carved on the wall all around.

11 И пред тях стояха седемдесет мъже от старейшините на Израилевия дом, всред които стоеше Яазания Сафановият син, всеки с кадилницата си в ръката си; и гъст облак темян се издигаше.

Standing in front of them were seventy elders of the house of Israel, with Jaazaniah the son of Shaphan standing among them, each man with his censer in his hand and the fragrance of the cloud of incense rising.

12 Т огава ми рече: Сине човешки, видя ли що правят в тъмнината старейшините на Израилевия дом, всички в скришните си стаи за изображения? защото си казват: Господ не ни вижда; Господ е напуснал земята.

Then He said to me, “Son of man, do you see what the elders of the house of Israel are committing in the dark, each man in the room of his carved images? For they say, ‘ The Lord does not see us; the Lord has forsaken the land.’”

13 Р ече ми още: Ще видиш още пак големи мерзости, които вършат.

And He said to me, “Yet you will see still greater abominations which they are committing.”

14 Т огава ме заведе до входа на северната порта на Господния дом; и, ето, там седяха жени та оплакваха Тамуза {Прекрасен юнак, обоготворен подир смъртта си.}.

Then He brought me to the entrance of the gate of the Lord’s house which was toward the north; and behold, women were sitting there weeping for Tammuz.

15 И рече ми: Видя ли, сине човешки? Ще видиш още пак и по-големи мерзости от тия.

He said to me, “Do you see this, son of man? Yet you will see still greater abominations than these.”

16 И въведе ме във вътрешния двор на Господния дом; и, ето, във входа на Господния храм, между предхрамието и олтара, около двадесет и пет мъже, с гърбовете си към Господния храм, и с лицата си към изток, които се кланяха на слънцето към изток.

Then He brought me into the inner court of the Lord’s house. And behold, at the entrance to the temple of the Lord, between the porch and the altar, were about twenty-five men with their backs to the temple of the Lord and their faces toward the east; and they were prostrating themselves eastward toward the sun.

17 Т огава ми рече: Видя ли, сине човешки? Малко ли е за Юдовия дом дето вършат мерзости каквито тия вършат тука? Защото като напълниха земята с насилия, пак предизвикват гнева Ми; и, ето, турят клончето до ноздрите си.

He said to me, “Do you see this, son of man? Is it too light a thing for the house of Judah to commit the abominations which they have committed here, that they have filled the land with violence and provoked Me repeatedly? For behold, they are putting the twig to their nose.

18 З атова и Аз ще действувам с ярост; окото Ми няма да пощади, нито ще покажа милост; и макар да извикат в ушите Ми с висок глас, няма да ги послушам.

Therefore, I indeed will deal in wrath. My eye will have no pity nor will I spare; and though they cry in My ears with a loud voice, yet I will not listen to them.”