1 И след известно време, когато се жънеше пшеницата, Самсон посети жена си с едно яре и рече: Ще вляза при жена си в спалнята. Но баща й не го остави да влезе.

But after a while, in the time of wheat harvest, Samson visited his wife with a young goat, and said, “I will go in to my wife in her room.” But her father did not let him enter.

2 И баща й каза: Наистина аз си рекох, че ти съвсем си я намразил; затова я дадох на другаря ти. По-малката й сестра не е ли по-хубава от нея? Вземи нея, моля, вместо другата.

Her father said, “I really thought that you hated her intensely; so I gave her to your companion. Is not her younger sister more beautiful than she? Please let her be yours instead.”

3 А Самсон им каза: Този път ще бъда невинен спрямо филистимците като им сторя и аз зло.

Samson then said to them, “This time I shall be blameless in regard to the Philistines when I do them harm.”

4 И тъй, Самсон отиде та хвана триста лисици, и, като взе главни, обърна опашка към опашка, и тури по една главня в средата между двете опашки.

Samson went and caught three hundred foxes, and took torches, and turned the foxes tail to tail and put one torch in the middle between two tails.

5 И като запали главните, пусна <лисиците> по сеитбите на филистимците и изгори копните и непожънатите класове, тоже и маслините.

When he had set fire to the torches, he released the foxes into the standing grain of the Philistines, thus burning up both the shocks and the standing grain, along with the vineyards and groves.

6 Т огава филистимците рекоха: Кой стори това? И думаха: Самсон зетът на тамнатеца, за гдето този взе жена му та я даде на другаря му. Затова, филистимците дойдоха та изгориха нея и баща й с огън.

Then the Philistines said, “Who did this?” And they said, “Samson, the son-in-law of the Timnite, because he took his wife and gave her to his companion.” So the Philistines came up and burned her and her father with fire.

7 А Самсон им каза: Щом правите така, аз ще си отмъстя на вас, и само тогава ще престана.

Samson said to them, “Since you act like this, I will surely take revenge on you, but after that I will quit.”

8 И порази ги с голямо клане на длъж и на шир; {Еврейски: в пищял и в бедро.} тогава слезе та седна в разцепа на скалата Итам.

He struck them ruthlessly with a great slaughter; and he went down and lived in the cleft of the rock of Etam.

9 Т огава филистимците възлязоха та разположиха стан в Юда и се разпростряха в Лехий.

Then the Philistines went up and camped in Judah, and spread out in Lehi.

10 И юдейците им рекоха: Защо сте дошли против нас? И те казаха: Дойдохме да вържем Самсона, за да му направим както направи и той на нас.

The men of Judah said, “Why have you come up against us?” And they said, “We have come up to bind Samson in order to do to him as he did to us.”

11 З атова, три хиляди мъже от Юда слязоха в разцепа на скалата Итам, та рекоха на Самсона: Не знаеш ли, че филистимците ни станаха господари? Що е, прочее, това, което ти си ни сторил? А той им рече: Както ми сториха те, така им сторих и аз.

Then 3, 000 men of Judah went down to the cleft of the rock of Etam and said to Samson, “Do you not know that the Philistines are rulers over us? What then is this that you have done to us?” And he said to them, “As they did to me, so I have done to them.”

12 А те му рекоха: Ние сме слезли да те вържем, за да те предадем в ръката на филистимците. И Самсон им каза: Закълнете ми се, че вие няма сами да ме нападнете.

They said to him, “We have come down to bind you so that we may give you into the hands of the Philistines.” And Samson said to them, “Swear to me that you will not kill me.”

13 А те приказваха с него и рекоха: Не, само ще те вържем и ще те предадем в ръката им; но да те убием, това никак няма да направим. И тъй, вързаха го с две нови въжета и го изведоха от скалата.

So they said to him, “No, but we will bind you fast and give you into their hands; yet surely we will not kill you.” Then they bound him with two new ropes and brought him up from the rock.

14 К огато дойде в Лехий, филистимците го посрещнаха с възклицание. А Господният Дух дойде със сила на него; и въжетата, които бяха на мишците му, станаха като лен прегорен с огън, и връзките му <като че ли> се разтопиха от ръцете му.

When he came to Lehi, the Philistines shouted as they met him. And the Spirit of the Lord came upon him mightily so that the ropes that were on his arms were as flax that is burned with fire, and his bonds dropped from his hands.

15 И като намери оселова челюст още прясна, простря ръката си та я взе и уби с нея хиляда мъже.

He found a fresh jawbone of a donkey, so he reached out and took it and killed a thousand men with it.

16 Т огава рече Самсон: - С оселова челюст купове, купове, С оселова челюст убих хиляда мъже.

Then Samson said, “With the jawbone of a donkey, Heaps upon heaps, With the jawbone of a donkey I have killed a thousand men.”

17 И като престана да говори, хвърли челюстта от ръката си, от което се нарече онова място Рамат-лехий. {Т.е., Хвърлянето, <или> Хълма на челюстта.}

When he had finished speaking, he threw the jawbone from his hand; and he named that place Ramath-lehi.

18 А подире той ожадня премного; и извика към Господа, казвайки: Ти даде чрез ръката на слугата Си това голямо избавление; а сега да умра ли от жажда и да падна в ръката на необрязаните?

Then he became very thirsty, and he called to the Lord and said, “You have given this great deliverance by the hand of Your servant, and now shall I die of thirst and fall into the hands of the uncircumcised?”

19 Н о Бог разцепи трапа, който е в Лехий, и вода излезе из него; и като пи, духът му се съвзе, и той се съживи; затова, нарече <мястото>, което е в Лехий, Енакоре {Т.е., Извора на викащия.}, <както се нарича и> до днес.

But God split the hollow place that is in Lehi so that water came out of it. When he drank, his strength returned and he revived. Therefore he named it En-hakkore, which is in Lehi to this day.

20 И той съди Израиля във времето на филистимското <господаруване> двадесет години.

So he judged Israel twenty years in the days of the Philistines.