1 Т огава Иосиф не можа вече да се стърпи пред всички ония, които стояха пред него, и извика: Изведете всички от пред мене. И не остана никой при Иосифа, когато той се откри на братята си.

Then Joseph could not control himself before all those who stood by him, and he cried, “Have everyone go out from me.” So there was no man with him when Joseph made himself known to his brothers.

2 И заплака с глас, та египтяните чуха; чу още и Фараоновият дом.

He wept so loudly that the Egyptians heard it, and the household of Pharaoh heard of it.

3 И Иосиф каза на братята си: Аз съм Иосиф. Баща ми жив ли е още? Но братята му не можаха да му отговорят, защото се смутиха от присъствието му.

Then Joseph said to his brothers, “ I am Joseph! Is my father still alive?” But his brothers could not answer him, for they were dismayed at his presence.

4 Т огава Иосиф рече на братята си: Елате близо до мен, моля ви. И те се приближиха. И рече: Аз съм брат ви Иосиф, когото вие продадохте в Египет.

Then Joseph said to his brothers, “Please come closer to me.” And they came closer. And he said, “I am your brother Joseph, whom you sold into Egypt.

5 С ега, не скърбете, нито се окайвайте, че ме продадохте тук, понеже Бог ме изпрати пред вас, за да опази живота.

Now do not be grieved or angry with yourselves, because you sold me here, for God sent me before you to preserve life.

6 З ащото <вече> две години гладът <върлува> в страната; а остават още пет години, в които не ще има ни оране, ни жетва.

For the famine has been in the land these two years, and there are still five years in which there will be neither plowing nor harvesting.

7 Б ог ме изпрати пред вас, за да съхраня от вас остатъка на земята и да опазя живота ви чрез голямо избавление.

God sent me before you to preserve for you a remnant in the earth, and to keep you alive by a great deliverance.

8 И тъй, не ме изпратихте вие тук, но Бог, който ме и направи отец на Фараона, господар на целия му дом и управител на цялата Египетска земя.

Now, therefore, it was not you who sent me here, but God; and He has made me a father to Pharaoh and lord of all his household and ruler over all the land of Egypt.

9 Б ързайте, идете при баща ми и му речете: Така казва синът ти Иосиф: Бог ме постави господар над целия Египет; ела при мене незабавно.

Hurry and go up to my father, and say to him, ‘Thus says your son Joseph, “God has made me lord of all Egypt; come down to me, do not delay.

10 Т и ще живееш в Гесенската земя и ще бъдеш близо при мене, ти, чадата ти, и внуците ти, стадата ти, добитъкът ти и всичко що имаш.

You shall live in the land of Goshen, and you shall be near me, you and your children and your children’s children and your flocks and your herds and all that you have.

11 Т ам ще те храня, (защото остават още пет години на глад), за да не изпаднеш в немотия, ти, домът ти и всичко що имаш.

There I will also provide for you, for there are still five years of famine to come, and you and your household and all that you have would be impoverished.”’

12 И гледайте, вашите очи и очите на брата ми Вениамина виждат, че моите уста ви говорят.

Behold, your eyes see, and the eyes of my brother Benjamin see, that it is my mouth which is speaking to you.

13 И разкажете на баща ми всичката ми слава в Египет и всичко що видяхте; и бързо доведете баща ми тука.

Now you must tell my father of all my splendor in Egypt, and all that you have seen; and you must hurry and bring my father down here.”

14 Т огава падна на врата на брата си Вениамина и плака; плака и Вениамин на неговия врат.

Then he fell on his brother Benjamin’s neck and wept, and Benjamin wept on his neck.

15 И целуна всичките си братя и плака над тях; и след това братята му се разговаряха с него.

He kissed all his brothers and wept on them, and afterward his brothers talked with him.

16 И известие за това се чу във Фараоновия дом, като казаха: Иосифовите братя са дошли; и това стана угодно на Фараона и на слугите му.

Now when the news was heard in Pharaoh’s house that Joseph’s brothers had come, it pleased Pharaoh and his servants.

17 И Фараон рече на Иосифа: Кажи на братята си: Така направете: натоварете животните си и тръгнете, идете в Ханаанската земя.

Then Pharaoh said to Joseph, “Say to your brothers, ‘Do this: load your beasts and go to the land of Canaan,

18 И като вземете баща си и челядите си, елате при мене; и аз ще ви дам благата на Египетската земя, и ще се храните с тлъстината на земята.

and take your father and your households and come to me, and I will give you the best of the land of Egypt and you will eat the fat of the land.’

19 А на тебе заповядвам <да им речеш>: Така сторете: вземете коли от Египетската земя за децата си и за жените си и доведете баща си и елате.

Now you are ordered, ‘Do this: take wagons from the land of Egypt for your little ones and for your wives, and bring your father and come.

20 П ри това, не жалете вещите си, защото благата на цялата Египетска земя ще бъдат ваши.

Do not concern yourselves with your goods, for the best of all the land of Egypt is yours.’”

21 И синовете на Израиля сториха така; и Иосиф им даде коли, според Фараоновата заповед, даде им и храна за из пътя.

Then the sons of Israel did so; and Joseph gave them wagons according to the command of Pharaoh, and gave them provisions for the journey.

22 Н а всеки от тях даде дрехи за премяна; а на Вениамина даде триста сребърника и дрехи за пет премени.

To each of them he gave changes of garments, but to Benjamin he gave three hundred pieces of silver and five changes of garments.

23 И на баща си изпрати десет осли натоварени с Египетски блага, десет ослици натоварени с жито и хляб, и храна за баща си за из пътя.

To his father he sent as follows: ten donkeys loaded with the best things of Egypt, and ten female donkeys loaded with grain and bread and sustenance for his father on the journey.

24 Т ака изпрати братята си та си отидоха; и поръча им: Да не се карате по пътя.

So he sent his brothers away, and as they departed, he said to them, “Do not quarrel on the journey.”

25 И тъй, те излязоха от Египет та дойдоха в Ханаанската земя, при баща си Якова.

Then they went up from Egypt, and came to the land of Canaan to their father Jacob.

26 И известиха му, казвайки: Иосиф е още жив и е управител на цялата Египетска земя. А сърцето му примря, защото не ги вярваше.

They told him, saying, “Joseph is still alive, and indeed he is ruler over all the land of Egypt.” But he was stunned, for he did not believe them.

27 Н о те му разказаха всичко, което Иосиф им беше говорил; и като видя колите, които Иосиф бе изпратил да го вземат, духът на баща им Якова се съживи.

When they told him all the words of Joseph that he had spoken to them, and when he saw the wagons that Joseph had sent to carry him, the spirit of their father Jacob revived.

28 И рече Израил: Доволно е; син ми Иосиф е още жив, ще ида и ще го видя преди да умра.

Then Israel said, “It is enough; my son Joseph is still alive. I will go and see him before I die.”