1 И Господното слово дойде втори път към Иона и рече:

Now the word of the Lord came to Jonah the second time, saying,

2 С тани, иди в големия град Ниневия, и възгласи му проповедта, която ти казвам.

“Arise, go to Nineveh the great city and proclaim to it the proclamation which I am going to tell you.”

3 И тъй, Иона стана и отиде в Ниневия според Господното слово. А Ниневия бе твърде голям град, <който изискваше> три дни за да се обходи.

So Jonah arose and went to Nineveh according to the word of the Lord. Now Nineveh was an exceedingly great city, a three days’ walk.

4 И Иона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Още четиридесет дни и Ниневия ще бъде съсипана.

Then Jonah began to go through the city one day’s walk; and he cried out and said, “Yet forty days and Nineveh will be overthrown.”

5 И Ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-нищожния;

Then the people of Nineveh believed in God; and they called a fast and put on sackcloth from the greatest to the least of them.

6 п онеже вестта бе стигнала до ниневийския цар, който, като стана от престола си, съблече одеждата си, покри се с вретище, и седна на пепел.

When the word reached the king of Nineveh, he arose from his throne, laid aside his robe from him, covered himself with sackcloth and sat on the ashes.

7 И обяви и прогласи из Ниневия с указ от царя и от големците му, с тия думи: Човеците и животните, говедата и овцете, да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода;

He issued a proclamation and it said, “In Nineveh by the decree of the king and his nobles: Do not let man, beast, herd, or flock taste a thing. Do not let them eat or drink water.

8 н о човек и животно да се покрият с вретище; и нека викат силно към Бога, да! да се върнат всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете им.

But both man and beast must be covered with sackcloth; and let men call on God earnestly that each may turn from his wicked way and from the violence which is in his hands.

9 К ой знае дали Бог не ще се обърне и разкае, и се отвърне от лютия Си гняв, та да не погинем?

Who knows, God may turn and relent and withdraw His burning anger so that we will not perish.”

10 И като видя Бог делата им, как те се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което бе рекъл да им направи, и не го направи.

When God saw their deeds, that they turned from their wicked way, then God relented concerning the calamity which He had declared He would bring upon them. And He did not do it.