1 З атуй, като имаме това служение, както и придобихме милост, не се обезсърчаваме;

Therefore, since we have this ministry, as we received mercy, we do not lose heart,

2 н о се отрекохме от тайни и срамотни <дела>, и не постъпваме лукаво, нито изопачаваме Божието слово, но, като изявяваме истината, препоръчваме себе си на съвестта на всеки човек пред Бога.

but we have renounced the things hidden because of shame, not walking in craftiness or adulterating the word of God, but by the manifestation of truth commending ourselves to every man’s conscience in the sight of God.

3 Н о ако благовестието, което проповядваме, е покрито, то е покрито за тия, които погиват, -

And even if our gospel is veiled, it is veiled to those who are perishing,

4 з а тия, невярващите, чиито ум богът на тоя свят е заслепил, за да <ги> не озари светлината от славното благовестие на Христа, Който е образ на Бога.

in whose case the god of this world has blinded the minds of the unbelieving so that they might not see the light of the gospel of the glory of Christ, who is the image of God.

5 ( Защото ние не проповядваме себе си, но Христа Исуса като Господ, а себе си като ваши слуги заради Исуса).

For we do not preach ourselves but Christ Jesus as Lord, and ourselves as your bond-servants for Jesus’ sake.

6 П онеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее из тъмнината, <Той е>, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети <света> с познаването на Божията слава в лицето Исус Христово.

For God, who said, “ Light shall shine out of darkness,” is the One who has shone in our hearts to give the Light of the knowledge of the glory of God in the face of Christ.

7 А ние имаме това съкровище в пръстни съдове, за да <се види>, че превъзходната сила е от Бога, а не от нас.

But we have this treasure in earthen vessels, so that the surpassing greatness of the power will be of God and not from ourselves;

8 У гнетявани <сме> отвсякъде, но не <сме> утеснени; в недоумение <сме>, но не до отчаяние;

we are afflicted in every way, but not crushed; perplexed, but not despairing;

9 г онени <сме>, но не оставени; повалени <сме>, но не погубени.

persecuted, but not forsaken; struck down, but not destroyed;

10 В сякога носим на тялото си убиваното на Исуса, за да се яви на тялото ни и живота на Исуса.

always carrying about in the body the dying of Jesus, so that the life of Jesus also may be manifested in our body.

11 З ащото ние живите винаги сме предавани на смърт за Исуса, за да се яви и живота на Исуса в нашата смъртна плът.

For we who live are constantly being delivered over to death for Jesus’ sake, so that the life of Jesus also may be manifested in our mortal flesh.

12 Т ака щото смъртта действува в нас, а животът във вас.

So death works in us, but life in you.

13 А като имаме същия дух на вяра, според писаното: "Повярвах, за това и говорих", то и ние, <понеже> вярваме, затова и говорим;

But having the same spirit of faith, according to what is written, “ I believed, therefore I spoke,” we also believe, therefore we also speak,

14 п онеже знаем, че Тоя, Който е възкресил Господа Исуса, ще възкреси и нас заедно с Исуса, и ще ни представи заедно с вас.

knowing that He who raised the Lord Jesus will raise us also with Jesus and will present us with you.

15 З ащото всичко това <е> заради вас, тъй щото благодатта, увеличена чрез мнозината, <които са я получили>, да умножи благодарението, за Божията слава.

For all things are for your sakes, so that the grace which is spreading to more and more people may cause the giving of thanks to abound to the glory of God.

16 З атова ние не се обезсърчаваме; но ако и да тлее външният наш човек, пак вътрешният всеки ден се подновява.

Therefore we do not lose heart, but though our outer man is decaying, yet our inner man is being renewed day by day.

17 З ащото нашата привременна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна тежина на слава за нас,

For momentary, light affliction is producing for us an eternal weight of glory far beyond all comparison,

18 к оито не гледаме на видимите, но на невидимите; защото видимите са временни, а невидимите вечни.

while we look not at the things which are seen, but at the things which are not seen; for the things which are seen are temporal, but the things which are not seen are eternal.