1 И Павел като се вгледа в синедриона, рече: Братя, до тоя ден съм живял пред Бога със съвършено чиста съвест.

Paul, looking intently at the Council, said, “ Brethren, I have lived my life with a perfectly good conscience before God up to this day.”

2 А първосвещеникът Анания заповяда на стоящите до него да го ударят по устата.

The high priest Ananias commanded those standing beside him to strike him on the mouth.

3 Т огава Павел му рече: Бог ще удари тебе, стено варосана; и ти си седнал да ме съдиш по закона, а против закона заповядваш да ме ударят?

Then Paul said to him, “God is going to strike you, you whitewashed wall! Do you sit to try me according to the Law, and in violation of the Law order me to be struck?”

4 А стоящите наоколо рекоха: Божия първосвещеник ли хулиш?

But the bystanders said, “Do you revile God’s high priest?”

5 И Павел рече: Не знаех, братя, че той е първосвещеник, защото е писано: "Да не злословиш началника на рода си".

And Paul said, “I was not aware, brethren, that he was high priest; for it is written, ‘ You shall not speak evil of a ruler of your people.’”

6 А когато Павел позна, че една част са садукеи, а другите фарисеи извика в синедриона: Братя, аз съм фарисей, син на фарисеи; съдят ме поради надеждата и <учението> за възкресението на мъртвите.

But perceiving that one group were Sadducees and the other Pharisees, Paul began crying out in the Council, “ Brethren, I am a Pharisee, a son of Pharisees; I am on trial for the hope and resurrection of the dead!”

7 И когато рече това, възникна разпра между фарисеите и садукеите; и събранието се раздели.

As he said this, there occurred a dissension between the Pharisees and Sadducees, and the assembly was divided.

8 З ащото садукеите казват, че няма възкресение, нито ангел, нито дух; а фарисеите признават и двете.

For the Sadducees say that there is no resurrection, nor an angel, nor a spirit, but the Pharisees acknowledge them all.

9 И <така> възникна голяма глъчка; и някои книжници от фарисейската страна станаха та се препираха, казвайки: Никакво зло не намираме у тоя човек; и какво <да направим>, ако му е говорил дух или ангел?

And there occurred a great uproar; and some of the scribes of the Pharisaic party stood up and began to argue heatedly, saying, “ We find nothing wrong with this man; suppose a spirit or an angel has spoken to him?”

10 И понеже разпрата стана голяма, хилядникът, боейки се да не би да разкъсат Павла, заповяда на войниците да слязат и да го грабнат изпомежду им, и да го заведат в крепостта.

And as a great dissension was developing, the commander was afraid Paul would be torn to pieces by them and ordered the troops to go down and take him away from them by force, and bring him into the barracks.

11 И през следващата нощ Господ застана до него и рече: Дерзай, защото както си свидетелствувал за Мене в Ерусалим, така трябва да свидетелствуваш и в Рим.

But on the night immediately following, the Lord stood at his side and said, “ Take courage; for as you have solemnly witnessed to My cause at Jerusalem, so you must witness at Rome also.” A Conspiracy to Kill Paul

12 И като се разсъмна, юдеите направиха заговор, влязоха под проклетия и рекоха, че няма да ядат, нито да пият догдето не убият Павла.

When it was day, the Jews formed a conspiracy and bound themselves under an oath, saying that they would neither eat nor drink until they had killed Paul.

13 Т ия, които направиха тоя заговор, бяха повече от четиридесет души.

There were more than forty who formed this plot.

14 Т е дойдоха при главните свещеници и старейшините и рекоха: Влязохме под проклетия, да не вкусим нищо докле не убием Павла.

They came to the chief priests and the elders and said, “We have bound ourselves under a solemn oath to taste nothing until we have killed Paul.

15 С ега, прочее, вие със синедриона заявете на хилядника да го доведе долу при вас, уж че искате да изучите по-точно неговото дело; а ние, преди да се приближи той, сме готови да го убием.

Now therefore, you and the Council notify the commander to bring him down to you, as though you were going to determine his case by a more thorough investigation; and we for our part are ready to slay him before he comes near the place.”

16 Н о Павловият сестрин син, като <ги> завари, чу заговора и влезе в крепостта та обади на Павла.

But the son of Paul’s sister heard of their ambush, and he came and entered the barracks and told Paul.

17 Т огава Павел повика един от стотниците и <му> рече: Заведи това момче при хилядника, защото има да му обади нещо.

Paul called one of the centurions to him and said, “Lead this young man to the commander, for he has something to report to him.”

18 И той го взе, заведе го при хилядника, и каза: Запреният Павел ме повика и ми се помоли да доведа това момче при тебе, защото имало да ти каже нещо.

So he took him and led him to the commander and said, “Paul the prisoner called me to him and asked me to lead this young man to you since he has something to tell you.”

19 А хилядникът го взе за ръка, и като се оттегли настрана, попита <го> на саме: Какво има да ми обадиш?

The commander took him by the hand and stepping aside, began to inquire of him privately, “What is it that you have to report to me?”

20 А той рече: Юдеите се нагласиха да те замолят да заведеш Павла утре долу в синедриона, като че ли искаш да разпиташ по-точно за него.

And he said, “ The Jews have agreed to ask you to bring Paul down tomorrow to the Council, as though they were going to inquire somewhat more thoroughly about him.

21 Н о ти недей ги слуша, защото го причакват повече от четиридесет души от тях, които влязоха под проклетия, <задължавайки се> да не ядат нито да пият до гдето не го убият. Те още сега са готови, и чакат <само> да им се обещаеш.

So do not listen to them, for more than forty of them are lying in wait for him who have bound themselves under a curse not to eat or drink until they slay him; and now they are ready and waiting for the promise from you.”

22 И тъй хилядникът остави момчето да си отиде, като му заръча: Никому да не кажеш, че си ми обадил това.

So the commander let the young man go, instructing him, “Tell no one that you have notified me of these things.” Paul Moved to Caesarea

23 Т огава повика двама от стотниците та <им> рече: Пригответе двеста пехотинци, седемдесет конници и двеста копиеносци да заминат за Кесария на третия час през нощта.

And he called to him two of the centurions and said, “Get two hundred soldiers ready by the third hour of the night to proceed to Caesarea, with seventy horsemen and two hundred spearmen.”

24 П ригответе и добитък, на който да възкачат Павла, и да го отведат безопасно до управителя Феликса.

They were also to provide mounts to put Paul on and bring him safely to Felix the governor.

25 Т ой написа и писмо, което имаше следното съдържание:

And he wrote a letter having this form:

26 О т Клавдия Лисия до негово превъзходителство управителя Феликса, поздрав.

“Claudius Lysias, to the most excellent governor Felix, greetings.

27 Т оя човек биде уловен от юдеите, които щяха да го убият; но аз пристигнах с войниците та го избавих, понеже се научих, че бил римлянин.

“When this man was arrested by the Jews and was about to be slain by them, I came up to them with the troops and rescued him, having learned that he was a Roman.

28 И като поисках да разбера причината, по която го обвиняваха, заведох го долу в синедриона им;

“And wanting to ascertain the charge for which they were accusing him, I brought him down to their Council;

29 и намерих, че го обвиняват за въпроси от техния закон; нямаше, обаче, никакво обвинение в нещо достойно за смърт или окови.

and I found him to be accused over questions about their Law, but under no accusation deserving death or imprisonment.

30 И понеже ми се подсказа, че щяло да има заговор против човека, веднага го изпратих при тебе, като заръчах и на обвинителите му да се изкажат пред тебе против него..

“When I was informed that there would be a plot against the man, I sent him to you at once, also instructing his accusers to bring charges against him before you.”

31 И тъй, войниците, според дадената им заповед, взеха Павла и го заведоха през нощта в Антипатрида.

So the soldiers, in accordance with their orders, took Paul and brought him by night to Antipatris.

32 И на утринта оставиха конниците да отидат с него, а те се върнаха в крепостта.

But the next day, leaving the horsemen to go on with him, they returned to the barracks.

33 А <конниците>, като влязоха в Кесария и връчиха писмото на управителя, представиха му и Павла.

When these had come to Caesarea and delivered the letter to the governor, they also presented Paul to him.

34 А като го прочете, попита го от коя област е; и като разбра, че е от Киликия, рече:

When he had read it, he asked from what province he was, and when he learned that he was from Cilicia,

35 Щ е те изслушам, когато дойдат и обвинителите ти. И заповяда да го вардят в Иродовата претория.

he said, “I will give you a hearing after your accusers arrive also,” giving orders for him to be kept in Herod’s Praetorium.