1 А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,

Now the sons of Reuben and the sons of Gad had an exceedingly large number of livestock. So when they saw the land of Jazer and the land of Gilead, that it was indeed a place suitable for livestock,

2 т о гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки:

the sons of Gad and the sons of Reuben came and spoke to Moses and to Eleazar the priest and to the leaders of the congregation, saying,

3 А тарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,

“ Ataroth, Dibon, Jazer, Nimrah, Heshbon, Elealeh, Sebam, Nebo and Beon,

4 з емята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.

the land which the Lord conquered before the congregation of Israel, is a land for livestock, and your servants have livestock.”

5 З а това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти за притежание; не ни привеждай през Иордан.

They said, “If we have found favor in your sight, let this land be given to your servants as a possession; do not take us across the Jordan.”

6 А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?

But Moses said to the sons of Gad and to the sons of Reuben, “Shall your brothers go to war while you yourselves sit here?

7 З ащо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята, която Господ им е дал?

Now why are you discouraging the sons of Israel from crossing over into the land which the Lord has given them?

8 Т ака сториха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-варни, за да видят земята;

This is what your fathers did when I sent them from Kadesh-barnea to see the land.

9 о тидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не влязат в земята, която Господ им бе дал.

For when they went up to the valley of Eshcol and saw the land, they discouraged the sons of Israel so that they did not go into the land which the Lord had given them.

10 И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки:

So the Lord’s anger burned in that day, and He swore, saying,

11 Н и един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,

‘ None of the men who came up from Egypt, from twenty years old and upward, shall see the land which I swore to Abraham, to Isaac and to Jacob; for they did not follow Me fully,

12 о свен Халева син на Ефония Кенезов, и Исуса Навиевият син, защото те напълно последваха Господа.

except Caleb the son of Jephunneh the Kenizzite and Joshua the son of Nun, for they have followed the Lord fully.’

13 Г невът на Господа пламна против Израиля, и Той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.

So the Lord’s anger burned against Israel, and He made them wander in the wilderness forty years, until the entire generation of those who had done evil in the sight of the Lord was destroyed.

14 И , ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля.

Now behold, you have risen up in your fathers’ place, a brood of sinful men, to add still more to the burning anger of the Lord against Israel.

15 З ащото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още еднъж в пустинята; и така вие ще <станете причина да> погинат всички тия люде.

For if you turn away from following Him, He will once more abandon them in the wilderness, and you will destroy all these people.”

16 Н о те пристъпиха при <Моисея> и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;

Then they came near to him and said, “We will build here sheepfolds for our livestock and cities for our little ones;

17 а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до мястото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове <в безопасност> от местните жители.

but we ourselves will be armed ready to go before the sons of Israel, until we have brought them to their place, while our little ones live in the fortified cities because of the inhabitants of the land.

18 Н яма да се върнем в домовете си догде израилтяните не наследят, всеки наследството си.

We will not return to our homes until every one of the sons of Israel has possessed his inheritance.

19 З ащото ние няма да наследим с тях отвъд Иордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Иордан на изток.

For we will not have an inheritance with them on the other side of the Jordan and beyond, because our inheritance has fallen to us on this side of the Jordan toward the east.”

20 Т огава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,

So Moses said to them, “If you will do this, if you will arm yourselves before the Lord for the war,

21 а ко всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си,

and all of you armed men cross over the Jordan before the Lord until He has driven His enemies out from before Him,

22 и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа.

and the land is subdued before the Lord, then afterward you shall return and be free of obligation toward the Lord and toward Israel, and this land shall be yours for a possession before the Lord.

23 Н о ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.

But if you will not do so, behold, you have sinned against the Lord, and be sure your sin will find you out.

24 С ъградете градове за челядите си и огради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви.

Build yourselves cities for your little ones, and sheepfolds for your sheep, and do what you have promised.”

25 И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни заповяда.

The sons of Gad and the sons of Reuben spoke to Moses, saying, “Your servants will do just as my lord commands.

26 Д ецата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;

Our little ones, our wives, our livestock and all our cattle shall remain there in the cities of Gilead;

27 а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.

while your servants, everyone who is armed for war, will cross over in the presence of the Lord to battle, just as my lord says.”

28 Т огава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините <домове> от племената на израилтяните.

So Moses gave command concerning them to Eleazar the priest, and to Joshua the son of Nun, and to the heads of the fathers’ households of the tribes of the sons of Israel.

29 М оисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.

Moses said to them, “If the sons of Gad and the sons of Reuben, everyone who is armed for battle, will cross with you over the Jordan in the presence of the Lord, and the land is subdued before you, then you shall give them the land of Gilead for a possession;

30 Н о ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.

but if they will not cross over with you armed, they shall have possessions among you in the land of Canaan.”

31 И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така ще сторим.

The sons of Gad and the sons of Reuben answered, saying, “As the Lord has said to your servants, so we will do.

32 Н ие ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък {На изток от.} Иордан.

We ourselves will cross over armed in the presence of the Lord into the land of Canaan, and the possession of our inheritance shall remain with us across the Jordan.”

33 И тъй, Моисей им даде, <то ест>, на гадците, на рувимците и на половината от племето на Иосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя.

So Moses gave to them, to the sons of Gad and to the sons of Reuben and to the half-tribe of Joseph’s son Manasseh, the kingdom of Sihon, king of the Amorites and the kingdom of Og, the king of Bashan, the land with its cities with their territories, the cities of the surrounding land.

34 И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир,

The sons of Gad built Dibon and Ataroth and Aroer,

35 А тротсофан, Язир, Иогвея,

and Atroth-shophan and Jazer and Jogbehah,

36 В етнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци.

and Beth-nimrah and Beth-haran as fortified cities, and sheepfolds for sheep.

37 А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,

The sons of Reuben built Heshbon and Elealeh and Kiriathaim,

38 Н ево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименуваха градовете, които съградиха.

and Nebo and Baal-meon— their names being changed—and Sibmah, and they gave other names to the cities which they built.

39 И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него.

The sons of Machir the son of Manasseh went to Gilead and took it, and dispossessed the Amorites who were in it.

40 З а това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него.

So Moses gave Gilead to Machir the son of Manasseh, and he lived in it.

41 А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир {Т.е., Яирови паланки.}.

Jair the son of Manasseh went and took its towns, and called them Havvoth-jair.

42 И Нова отиде та превзе Кенат и селата му и го наименува Нова по своето име.

Nobah went and took Kenath and its villages, and called it Nobah after his own name.