1 С помни си, Господи, какво ни стана; Погледни и виж как ни укоряват.

Remember, O Lord, what has befallen us; Look, and see our reproach!

2 Н аследството ни мина на чужденци, Къщите ни на странни.

Our inheritance has been turned over to strangers, Our houses to aliens.

3 О станахме сирачета без баща; Майките ни са като вдовици.

We have become orphans without a father, Our mothers are like widows.

4 В одата си пихме със сребро, Дървата ни идат с пари.

We have to pay for our drinking water, Our wood comes to us at a price.

5 Н ашите гонители са на вратовете ни. Трудим се и почивка нямаме,

Our pursuers are at our necks; We are worn out, there is no rest for us.

6 П ростряхме ръка към египтяните И към асирийците, за да се наситим с хляб.

We have submitted to Egypt and Assyria to get enough bread.

7 Б ащите ни съгрешиха, и няма ги; И ние носим техните беззакония.

Our fathers sinned, and are no more; It is we who have borne their iniquities.

8 С луги господаруват над нас, И няма кой да ни избави от ръката им.

Slaves rule over us; There is no one to deliver us from their hand.

9 Д обиваме хляба си с <опасност за> живота си Поради меча, <който ограбва> в пустинята.

We get our bread at the risk of our lives Because of the sword in the wilderness.

10 К ожата ни почервеня като пещ Поради върлуването на глада.

Our skin has become as hot as an oven, Because of the burning heat of famine.

11 И знасилваха жените в Сион, Девиците в Юдовите градове.

They ravished the women in Zion, The virgins in the cities of Judah.

12 Ч рез техните ръце биваха обесени първенците, Старейшините не се почитаха.

Princes were hung by their hands; Elders were not respected.

13 М ладежите носеха воденични камъни, И децата падаха под <товара на> дървата.

Young men worked at the grinding mill, And youths stumbled under loads of wood.

14 С тарейшините не седят вече на портите; Младежите изоставиха песните си.

Elders are gone from the gate, Young men from their music.

15 П рестана радостта на сърцето ни; Хорото ни се обърна на жалеене.

The joy of our hearts has ceased; Our dancing has been turned into mourning.

16 В енецът падна от главата ни; Горко ни! защото сме съгрешили.

The crown has fallen from our head; Woe to us, for we have sinned!

17 З атова чезне сърцето ни; Затова причерня на очите ни.

Because of this our heart is faint, Because of these things our eyes are dim;

18 П оради запустяването на Сионския хълм Лисиците ходят по него.

Because of Mount Zion which lies desolate, Foxes prowl in it.

19 Т и, Господи, седиш <като Цар> до века; Престолът Ти е из род в род.

You, O Lord, rule forever; Your throne is from generation to generation.

20 З ащо ни забравяш за винаги, И ни оставяш за толкоз дълго време?

Why do You forget us forever? Why do You forsake us so long?

21 В ъзвърни ни, Господи, към Себе Си, и ще се възвърнем; Обнови дните ни както изпърво, -

Restore us to You, O Lord, that we may be restored; Renew our days as of old,

22 А ко не си ни отхвърлил съвсем, И не си се разгневил твърде много против нас.

Unless You have utterly rejected us And are exceedingly angry with us.