1 А Моисей в отговор каза: Но, ето, те няма да ме повярват, нито да послушат думите ми, защото ще рекат: Не ти се е явил Господ.

Then Moses said, “What if they will not believe me or listen to what I say? For they may say, ‘ The Lord has not appeared to you.’”

2 Т огава Господ му каза: Що е това в ръката ти? А той рече: Жезъл.

The Lord said to him, “What is that in your hand?” And he said, “ A staff.”

3 И каза: Хвърли го на земята. И той го хвърли на земята, и стана змия; и Моисей побягна от нея.

Then He said, “Throw it on the ground.” So he threw it on the ground, and it became a serpent; and Moses fled from it.

4 Н о Господ каза на Моисея: Простри ръката си и хвани я за опашката; (и той простря ръката си и я хвана, и тя стана жезъл в ръката му);

But the Lord said to Moses, “Stretch out your hand and grasp it by its tail”—so he stretched out his hand and caught it, and it became a staff in his hand—

5 & lt;стори това>, за да повярват, че ти се яви Господ, Бог на бащите им, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов.

“that they may believe that the Lord, the God of their fathers, the God of Abraham, the God of Isaac, and the God of Jacob, has appeared to you.”

6 П ри това му рече Господ: Тури си сега ръката в пазухата. И той си тури ръката в пазухата; а като я извади, ето ръката му прокажена, <бяла> като сняг.

The Lord furthermore said to him, “Now put your hand into your bosom.” So he put his hand into his bosom, and when he took it out, behold, his hand was leprous like snow.

7 Т огава рече Господ: Тури си пак ръката в пазухата; (и той пак си тури ръката в пазухата, и когато я извади из пазухата, ето, че бе станала пак като <останалата> му плът);

Then He said, “Put your hand into your bosom again.” So he put his hand into his bosom again, and when he took it out of his bosom, behold, it was restored like the rest of his flesh.

8 и <продължи Господ>: Ако не те повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват, <поради> гласа на второто знамение.

“If they will not believe you or heed the witness of the first sign, they may believe the witness of the last sign.

9 Н о ако не повярват и поради двете тия знамения, нито послушат думите ти, тогава да вземеш от водата на реката и да я излееш на сушата; и водата, която извадиш из реката, ще стане кръв на сушата.

But if they will not believe even these two signs or heed what you say, then you shall take some water from the Nile and pour it on the dry ground; and the water which you take from the Nile will become blood on the dry ground.”

10 А Моисей рече Господу: Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив, нито до сега, нито откак си почнал да говориш на слугата си, а мъчно говоря и съм тежкоезичен.

Then Moses said to the Lord, “Please, Lord, I have never been eloquent, neither recently nor in time past, nor since You have spoken to Your servant; for I am slow of speech and slow of tongue.”

11 Н о Господ му рече: Кой е направил човешките уста? или кой прави човек да е ням или глух, да има зрение или да е сляп? не Аз ли Господ?

The Lord said to him, “Who has made man’s mouth? Or who makes him mute or deaf, or seeing or blind? Is it not I, the Lord ?

12 И ди прочее; и Аз ще бъда с устата ти, и ще те науча какво да говориш.

Now then go, and I, even I, will be with your mouth, and teach you what you are to say.”

13 Т огава каза <Моисей>: Моля ти се, Господи, прати чрез онзи, чрез когото искаш да пратиш.

But he said, “Please, Lord, now send the message by whomever You will.” Aaron to Be Moses’ Mouthpiece

14 И гневът Господен пламна против Моисея, и рече: Нямаш ли брат левиецът Аарон? Зная, че той може да говори добре. А и, ето, той излиза да те посрещне и, когато те види ще се зарадва сърдечно.

Then the anger of the Lord burned against Moses, and He said, “Is there not your brother Aaron the Levite? I know that he speaks fluently. And moreover, behold, he is coming out to meet you; when he sees you, he will be glad in his heart.

15 Т и говори нему и тури думите в устата му; и Аз ще бъда с твоите уста и с неговите уста, и ще ви науча що трябва да правите.

You are to speak to him and put the words in his mouth; and I, even I, will be with your mouth and his mouth, and I will teach you what you are to do.

16 В место тебе нека говори той на людете; той ще бъде на тебе вместо уста, а ти ще бъдеш на него вместо Бога.

Moreover, he shall speak for you to the people; and he will be as a mouth for you and you will be as God to him.

17 И вземи в ръката си тоя жезъл, с който ще вършиш знаменията.

You shall take in your hand this staff, with which you shall perform the signs.”

18 Т огава Моисей отиде и се върна при тъста си Иотор и му рече: Моля ти се, нека отида и се завърна при братята си, които са в Египет, та да видя, живи ли са още. И Иотор рече на Моисея: Иди с мир.

Then Moses departed and returned to Jethro his father-in-law and said to him, “Please, let me go, that I may return to my brethren who are in Egypt, and see if they are still alive.” And Jethro said to Moses, “Go in peace.”

19 А в Мадиам Господ рече на Моисея: Иди, върни се в Египет, защото измряха всички ония, които искаха живота ти.

Now the Lord said to Moses in Midian, “Go back to Egypt, for all the men who were seeking your life are dead.”

20 И тъй, Моисей взе жена си и синовете си, качи ги на осел, и тръгна да се върне в Египетската земя; Моисей взе и Божия жезъл в ръката си.

So Moses took his wife and his sons and mounted them on a donkey, and returned to the land of Egypt. Moses also took the staff of God in his hand.

21 И Господ каза на Моисея: Когато се завърнеш в Египет, внимавай да вършиш пред Фараона всичките чудеса, които дадох в ръката ти; но Аз ще закоравя сърцето му, и той няма да пусне людете.

The Lord said to Moses, “When you go back to Egypt see that you perform before Pharaoh all the wonders which I have put in your power; but I will harden his heart so that he will not let the people go.

22 А ти кажи на Фараона: Така говори Иеова: Израил ми е син, първородният ми;

Then you shall say to Pharaoh, ‘Thus says the Lord, “ Israel is My son, My firstborn.

23 и казвам ти: Пусни сина Ми да Ми послужи; но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще заколя твоя син, първородния ти.

So I said to you, ‘ Let My son go that he may serve Me’; but you have refused to let him go. Behold, I will kill your son, your firstborn.”’”

24 А по пътя, в гостилницата, Господ посрещна <Моисея> и искаше да го убие.

Now it came about at the lodging place on the way that the Lord met him and sought to put him to death.

25 Т огава Сепфора взе кремък та обряза краекожието на сина си, допря го до нозете му, и рече: Наистина ти ми си кървав младоженец.

Then Zipporah took a flint and cut off her son’s foreskin and threw it at Moses’ feet, and she said, “You are indeed a bridegroom of blood to me.”

26 С лед това <Господ> се оттегли от него. Тогава каза тя, поради обрязването: Ти <ми> си кървав младоженец.

So He let him alone. At that time she said, “ You are a bridegroom of blood”— because of the circumcision.

27 А Господ беше казал на Аарона: Иди в пустинята да посрещнеш Моисея. И той, като беше отишъл, посрещна го в Божията планина и целува го.

Now the Lord said to Aaron, “Go to meet Moses in the wilderness.” So he went and met him at the mountain of God and kissed him.

28 И Моисей извести на Аарона всичките думи, с които Господ го беше изпратил, и всичките знамения, за които му беше заръчал.

Moses told Aaron all the words of the Lord with which He had sent him, and all the signs that He had commanded him to do.

29 Т огава Моисей и Аарон отидоха та събраха всичките старейшини на израилтяните;

Then Moses and Aaron went and assembled all the elders of the sons of Israel;

30 и Аарон каза всичките думи, които Господ беше говорил на Моисея, и извърши знаменията пред людете.

and Aaron spoke all the words which the Lord had spoken to Moses. He then performed the signs in the sight of the people.

31 И людете повярваха; и когато чуха, че Господ посетил израилтяните, и че погледна на неволята им, наведоха главите си и се поклониха.

So the people believed; and when they heard that the Lord was concerned about the sons of Israel and that He had seen their affliction, then they bowed low and worshiped.