1 А Моисей в отговор каза: Но, ето, те няма да ме повярват, нито да послушат думите ми, защото ще рекат: Не ти се е явил Господ.

Then Moses answered, “What if they will not believe me or listen to me? They might say, ‘The Lord has not shown Himself to you.’”

2 Т огава Господ му каза: Що е това в ръката ти? А той рече: Жезъл.

The Lord said to him, “What is that in your hand?” Moses said, “A stick.”

3 И каза: Хвърли го на земята. И той го хвърли на земята, и стана змия; и Моисей побягна от нея.

Then the Lord said, “Throw it on the ground.” So Moses threw it on the ground, and it became a snake. And Moses ran from it.

4 Н о Господ каза на Моисея: Простри ръката си и хвани я за опашката; (и той простря ръката си и я хвана, и тя стана жезъл в ръката му);

But the Lord said to Moses, “Put out your hand and take it by its tail.” So Moses put out his hand and caught it. And it became a stick in his hand.

5 & lt;стори това>, за да повярват, че ти се яви Господ, Бог на бащите им, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов.

The Lord said, “By seeing this they may believe that the Lord, the God of their fathers, the God of Abraham, the God of Isaac, and the God of Jacob, has shown Himself to you.”

6 П ри това му рече Господ: Тури си сега ръката в пазухата. И той си тури ръката в пазухата; а като я извади, ето ръката му прокажена, <бяла> като сняг.

The Lord said to him, “Put your hand inside your coat.” So Moses put his hand inside his coat. When he took it out, his hand had a bad skin disease and was white as snow.

7 Т огава рече Господ: Тури си пак ръката в пазухата; (и той пак си тури ръката в пазухата, и когато я извади из пазухата, ето, че бе станала пак като <останалата> му плът);

Then God said, “Put your hand inside your coat again.” So Moses put his hand inside his coat again. When he took it out of his coat, he saw that it had become like his other flesh.

8 и <продължи Господ>: Ако не те повярват, нито послушат гласа на първото знамение, ще повярват, <поради> гласа на второто знамение.

God said, “If they will not listen to you or believe you when they are shown the first thing, they may believe when this is shown to them.

9 Н о ако не повярват и поради двете тия знамения, нито послушат думите ти, тогава да вземеш от водата на реката и да я излееш на сушата; и водата, която извадиш из реката, ще стане кръв на сушата.

But they might not believe even these two things or listen to what you say. So then take some water from the Nile and pour it on the dry ground. And the water you take from the Nile will become blood on the dry ground.”

10 А Моисей рече Господу: Моля ти се, Господи, аз не съм красноречив, нито до сега, нито откак си почнал да говориш на слугата си, а мъчно говоря и съм тежкоезичен.

Moses said to the Lord, “Lord, I am not a man of words. I have never been. Even now since You spoke to Your servant, I still am not. For I am slow in talking and it is difficult for me to speak.”

11 Н о Господ му рече: Кой е направил човешките уста? или кой прави човек да е ням или глух, да има зрение или да е сляп? не Аз ли Господ?

Then the Lord said to him, “Who has made man’s mouth? Who makes a man not able to speak or hear? Who makes one blind or able to see? Is it not I, the Lord?

12 И ди прочее; и Аз ще бъда с устата ти, и ще те науча какво да говориш.

So go now. And I will be with your mouth. I will teach you what to say.”

13 Т огава каза <Моисей>: Моля ти се, Господи, прати чрез онзи, чрез когото искаш да пратиш.

But Moses said, “O Lord, I ask of You, send some other person.”

14 И гневът Господен пламна против Моисея, и рече: Нямаш ли брат левиецът Аарон? Зная, че той може да говори добре. А и, ето, той излиза да те посрещне и, когато те види ще се зарадва сърдечно.

Then the anger of the Lord burned against Moses. He said, “Is not Aaron the Levite your brother? I know he can speak well. Also, he is coming to meet you. And when he sees you, he will be glad in his heart.

15 Т и говори нему и тури думите в устата му; и Аз ще бъда с твоите уста и с неговите уста, и ще ви науча що трябва да правите.

You must speak to him and put the words in his mouth. I will be with your mouth and his mouth. I will teach you what you are to do.

16 В место тебе нека говори той на людете; той ще бъде на тебе вместо уста, а ти ще бъдеш на него вместо Бога.

He will speak to the people for you. He will be a mouth for you. And you will be as God to him.

17 И вземи в ръката си тоя жезъл, с който ще вършиш знаменията.

You will take this special stick in your hand. And you will use it to make the special things happen for the people to see.” Moses Returns to Egypt

18 Т огава Моисей отиде и се върна при тъста си Иотор и му рече: Моля ти се, нека отида и се завърна при братята си, които са в Египет, та да видя, живи ли са още. И Иотор рече на Моисея: Иди с мир.

Then Moses left and returned to Jethro his father-in-law, and said to him, “I ask of you, let me return to my brothers in Egypt to see if they are still alive.” And Jethro said to Moses, “Go in peace.”

19 А в Мадиам Господ рече на Моисея: Иди, върни се в Египет, защото измряха всички ония, които искаха живота ти.

The Lord said to Moses in Midian, “Return to Egypt. For all the men who wanted to kill you are dead.”

20 И тъй, Моисей взе жена си и синовете си, качи ги на осел, и тръгна да се върне в Египетската земя; Моисей взе и Божия жезъл в ръката си.

So Moses took his wife and sons and put them on a donkey, and he returned to the land of Egypt. Moses also took the special stick of God in his hand.

21 И Господ каза на Моисея: Когато се завърнеш в Египет, внимавай да вършиш пред Фараона всичките чудеса, които дадох в ръката ти; но Аз ще закоравя сърцето му, и той няма да пусне людете.

The Lord said to Moses, “When you return to Egypt, make sure you show Pharaoh all the works that I have placed in your power. But I will make his heart hard so that he will not let the people go.

22 А ти кажи на Фараона: Така говори Иеова: Израил ми е син, първородният ми;

Then say to Pharaoh, ‘The Lord says this: “Israel is My son, My first-born.

23 и казвам ти: Пусни сина Ми да Ми послужи; но ако откажеш да го пуснеш, ето, Аз ще заколя твоя син, първородния ти.

And I say to you, ‘Let My son go. Let him work for Me.’ But if you will not let him go, I will kill your son, your first-born.”’”

24 А по пътя, в гостилницата, Господ посрещна <Моисея> и искаше да го убие.

The Lord met Moses at a resting place on the way and would have put him to death.

25 Т огава Сепфора взе кремък та обряза краекожието на сина си, допря го до нозете му, и рече: Наистина ти ми си кървав младоженец.

But Zipporah took a knife and cut off her son’s piece of skin and threw it at Moses’ feet. And she said, “For sure you are a husband of blood to me.”

26 С лед това <Господ> се оттегли от него. Тогава каза тя, поради обрязването: Ти <ми> си кървав младоженец.

Then the Lord let him alone. Zipporah said, “You are a husband of blood,” because of the religious act of becoming a Jew.

27 А Господ беше казал на Аарона: Иди в пустинята да посрещнеш Моисея. И той, като беше отишъл, посрещна го в Божията планина и целува го.

The Lord said to Aaron, “Go to meet Moses in the desert.” So he went and met him at the mountain of God and kissed him.

28 И Моисей извести на Аарона всичките думи, с които Господ го беше изпратил, и всичките знамения, за които му беше заръчал.

Moses told Aaron all the words of the Lord with which He had sent him. And he told him about all the special works that the Lord had told him to do.

29 Т огава Моисей и Аарон отидоха та събраха всичките старейшини на израилтяните;

Then Moses and Aaron went and gathered together all the leaders of the people of Israel.

30 и Аарон каза всичките думи, които Господ беше говорил на Моисея, и извърши знаменията пред людете.

Aaron spoke all the words which the Lord had spoken to Moses. Then he did all the special works for the people to see.

31 И людете повярваха; и когато чуха, че Господ посетил израилтяните, и че погледна на неволята им, наведоха главите си и се поклониха.

So the people believed. When they heard that the Lord cared about the people of Israel and had seen their suffering, they bowed to the ground and worshiped.