1 И маше един човек от Раматаим-софим, от Ефремовата хълмиста земя, на име Елкана, син Ероамов, син Елиуев, син Тоуев, син на Суфа ефратец.

There was a certain man from Ramathaim-zophim of the hill country of Ephraim. His name was Elkanah, the son of Jeroham, the son of Elihu, the son of Tohu, the son of Zuph, an Ephraimite.

2 Т ой имаше две жени; името на едната бе Анна, а името на другата Фенина. И Фенина имаше деца, а Анна нямаше деца.

He had two wives. The name of one was Hannah. The name of the other was Peninnah. Peninnah had children, but Hannah had no children.

3 Т оя човек отиваше от града си всяка година, за да се поклони и да принесе жертва на Господа на Силите в Сило, гдето двамата Илиеви синове, Офний и Финеес бяха свещеници пред Господа.

This man would go from his city each year to worship and to give gifts on the altar in Shiloh to the Lord of All. Eli’s two sons, Hophni and Phinehas, were the Lord’s religious leaders there.

4 И <една година>, когато настъпи денят, в който Елкана принесе жертва, той даде дялове на жена си Фенина; на всичките й синове, и на дъщерите й;

On the day when Elkanah killed animals on the altar in worship, he would give part of the gift to his wife Peninnah and to all her sons and daughters.

5 а на Анна даде двоен дял, защото обичаше Анна. Но Господ беше заключил утробата й.

But he would give twice as much to Hannah, for he loved Hannah. But the Lord had made it so she could not have children.

6 А съперницата й я дразнеше много, за да я направи да тъжи, за гдето Господ беше затворил утробата й.

Peninnah would try to make her very angry, because the Lord would not let her have children.

7 ( Така ставаше всяка година; колкото пъти отиваше в Господния дом, така <Фенина> я дразнеше; а тя плачеше и не ядеше).

So it happened, year after year, each time Hannah went up to the house of the Lord, Peninnah would make her angry. Hannah cried and would not eat.

8 Н о мъжът й Елкана й каза: Анно, защо плачеш? защо не ядеш? и защо е нажалено сърцето ти? Не съм ли ти аз по-желателен от десет сина?

Then her husband Elkanah said to her, “Hannah, why are you crying? Why are you not eating, and why is your heart sad? Am I not better to you than ten sons?” Hannah and Eli

9 А като ядоха в Сило и като пиха, Анна стана. (А свещеникът Илий седеше на стол близо при стълба на вратата при Господния храм).

Then Hannah stood up after they had eaten and drunk in Shiloh. Eli the religious leader was sitting on the seat by the door of the house of the Lord.

10 Т я, прочее, преогорчена в духа си, се молеше Господу, и плачеше твърде много.

Hannah was very troubled. She prayed to the Lord and cried with sorrow.

11 И направи обрек, казвайки: Господи на Силите, ако наистина погледнеш благосклонно към скръбта на слугинята Си, и ме спомниш, и не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам Господу за през всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му.

Then she made a promise and said, “O Lord of All, be sure to look on the trouble of Your woman servant, and remember me. Do not forget Your woman servant, but give me a son. If You will, then I will give him to the Lord all his life. And no hair will ever be cut from his head.”

12 А като продължаваше да се моли пред Господа, Илий забелязваше устата й.

While she kept praying to the Lord, Eli was watching her mouth.

13 З ащото Анна говореше в сърцето си; само устните й мърдаха, а гласът й не се чуваше; затова, на Илия се стори, че беше пияна.

Hannah was speaking in her heart. Her lips were moving, but her voice was not heard. So Eli thought she had drunk too much.

14 З а туй Илий й рече: До кога ще си пияна? Остави се от това твое вино.

Eli said to her, “How long will you be drunk? Put wine away from you.”

15 А Анна в отговор рече: Не, господарю мой, аз съм жена преоскърбена в духа си; нито вино, нито спиртно питие съм пила, но излях душата си пред Господа.

But Hannah answered, “No, my lord, I am a woman troubled in spirit. I have not drunk wine or strong drink, but I was pouring out my soul to the Lord.

16 Н е считай слугинята си за лоша жена; защото от голямото си оплакване от скръбта си съм говорила до сега.

Do not think of your woman servant as a woman of no worth. For I have been speaking out of much trouble and pain in my spirit.”

17 Т огава Илий в отговор рече: Иди с мир; и Израилевият Бог нека изпълни прошението, което си отправила към Него.

Then Eli answered, “Go in peace. May the God of Israel do what you have asked of Him.”

18 И тя рече: Дано слугинята ти придобие благословението ти. Тогава жената отиде по пътя си, и яде, и лицето й не беше вече <скръбно>.

And Hannah said, “Let your woman servant find favor in your eyes.” So she went her way and ate, and her face was no longer sad. Samuel Is Born

19 И като станаха рано сутринта, та се поклониха пред Господа, върнаха се та отидоха в дома си у Рама. И Елкана позна жена си Анна, и Господ я спомни.

The family got up early in the morning and worshiped before the Lord. Then they returned to their house in Ramah. Elkanah lay with his wife Hannah, and the Lord remembered her.

20 И когато се изпълни времето, откак Анна зачна, роди син; и нарече го Самуил {Т.е., Изискан от Бога.}; защото, <каза>: От Господа го изпросих.

The Lord made it possible for her to have a child, and when the time came she gave birth to a son. She gave him the name Samuel, saying, “I have asked the Lord for him.”

21 И Елкана с целия си дом отиде, за да принесе Господу годишната жертва и обрека си.

Then Elkanah went up with all those of his house to give the Lord the gift on the altar in worship as he did each year, and to pay what he had promised.

22 Н о Анна не отиде, защото рече на мъжа си: <Не ща да отида> докато не се отбие детето; тогава ще го занеса, за да се яви пред Господа и да живее там за винаги.

But Hannah did not go. For she said to her husband, “I will not go up until the child no longer needs to be nursed. Then I will bring him before the Lord, to stay there forever.”

23 И мъжът й Елкана й рече: Стори каквото ти се вижда за добро; седи докато го отбиеш; само Господ да утвърди словото Си! И тъй, жената седеше и доеше сина си докато го отби.

Elkanah her husband said to her, “Do what you think is best. Stay here until he no longer needs to be nursed. Only may the Lord do as He has said.” So Hannah stayed and nursed her son until he no longer needed to be nursed.

24 И когато го отби, заведе го със себе си, заедно с един тригодишен юнец, и с една ефа брашно, и с един мех вино, и донесе го в Господния дом в Сило. А детето беше малко.

When she had finished nursing him, she took him with her to the house of the Lord in Shiloh, and the child was young.

25 И като заклаха юнеца, донесоха детето при Илия.

She brought a three year old bull, one basket of flour and a jar of wine also. Then they killed the bull, and brought the boy to Eli.

26 И <Анна> рече: О, господарю мой, <заклевам се> в живота на душата ти, господарю мой, аз съм жената, която бе застанала тук близо при тебе, та се молеше Господу.

Hannah said, “O, my lord! As you live, my lord, I am the woman who stood here beside you, praying to the Lord.

27 З а това дете се молех: и Господ ми изпълни прошението, което отправих към Него.

I prayed for this boy, and the Lord has given me what I asked of Him.

28 З атова и аз го дадох на Господа; през всичките дни на живота си ще бъде посветен {Еврейски: Дадено на заем.} на Господа. И той се поклони там на Господа.

So I have given him to the Lord. He is given to the Lord as long as he lives.” And they worshiped the Lord there.