1 С лед това, Амнон Давидовият син, залюби сестрата, която имаше Авесалом, Давидовият син, - една хубавица на име Тамар.

Now David’s son Absalom had a beautiful sister whose name was Tamar. And David’s son Amnon loved her.

2 А Амнон <до толкоз> се измъчваше, щото се разболя поради сестра си Тамар; защото беше девица, и на Амнона се виждаше твърде мъчно да стори нещо с нея.

Amnon was so troubled because of his sister Tamar that he became sick. She was a woman who had never had a man, and Amnon thought how hard it would be to have her.

3 Н о Амнон имаше един приятел на име Ионадав, син на Давидовия брат Сама: а Ионадав беше много хитър човек.

But Amnon had a friend whose name was Jonadab. He was the son of David’s brother Shimeah. And Jonadab was very good at making plans.

4 И рече на <Амнона>: Защо ти, сине на царя, слабееш толкоз от ден на ден? не щеш ли ми яви <причината?> И Амнон му каза: Обичам Тамар сестрата на брата ми Авесалома.

He said to Amnon, “O son of the king, why are you so sad from day to day? Will you not tell me?” Amnon said to him, “I am in love with Tamar, the sister of my brother Absalom.”

5 А Ионадав му рече: Легни на леглото си, та се престори на болен; и когато дойде баща ти да те види, кажи му: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар, и нека ми даде хляб да ям, и нека сготви ястието пред мене за да видя, и да ям от ръката й.

Then Jonadab said to him, “Lie down on your bed and pretend to be sick. When your father comes to see you, say to him, ‘I beg you, let my sister Tamar come and give me some food to eat. Let her make food ready here so I can see it and eat it from her hand.’”

6 И тъй, Амнон легна та се престори на болен, и като дойде царят да го види, Амнон каза на царя: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар, и нека направи пред мене две мекици, за да ям от ръката й.

So Amnon lay down and pretended to be sick. When the king came to see him, Amnon said to him, “I beg you, let my sister Tamar come and make two loaves beside me, that I may eat from her hand.”

7 И Давид прати у дома да кажат на Тамар: Иди сега в къщата на брата си Амнон та му сготви ястие.

Then David sent home for Tamar, saying, “Go now to your brother Amnon’s house, and make food for him.”

8 И Тамар отиде в къщата на брата си Амнон, който беше легнал; и като взе та замеси тесто и направи мекици пред него, изпържи мекиците.

So Tamar went to her brother Amnon’s house. He was lying down. And she took dough and made loaves so he could watch. Then she baked them ready to eat.

9 С етне взе тавата и ги изсипа пред него; но той отказа да яде. И рече Амнон: Изведете вън всичките човеци, що са при мене. И всички си излязоха от него.

And she took the dish and held it out in front of him. But he would not eat. Amnon said, “Have everyone leave me.” So everyone left him.

10 Т огава Амнон каза на Тамар: Донеси ястието в спалнята, за да ям от ръката ти. И тъй, Тамар взе мекиците, които бе направила, та ги донесе в спалнята при брата си Амнона.

Then Amnon said to Tamar, “Bring the food to my room, so I may eat from your hand.” So Tamar took the loaves she had made and brought them to her brother Amnon in his room.

11 А като ги донесе близо при него за да яде, той я хвана и рече й: Ела, легни с мене, сестро моя.

When she brought them to him to eat, he took hold of her and said, “Come, lie with me, my sister.”

12 Н о тя му отговори: Не, брате мой, не ме насилвай, защото не е прилично да стане такова нещо в Израиля; да не сториш това безумие.

But she said, “No, my brother. Do not make me. For such a thing is not done in Israel. Do not do this bad and foolish thing!

13 И аз де да скрия срама си? па и ти ще бъдеш като един от безумните в Израиля. Сега, прочее, моля, говори на царя; защото той няма да ме откаже на тебе.

As for me, where could I get rid of my shame? And as for you, you would be like one of the fools in Israel. So now I beg you, speak to the king, for he will not keep me from you.”

14 Н о той отказа да послуша гласа й: и понеже бе по-як от нея, насили я и лежа с нея.

But Amnon would not listen to her. Being stronger than she, he made her lay with him.

15 Т огава Амнон я намрази с много голяма омраза, така щото омразата, с която я намрази бе по-голяма от любовта, с която я бе залюбил. И рече й Амнон: Стани, иди си.

Then Amnon hated her very much. He hated her more than he had loved her. He said to her, “Get up! Go away!”

16 А тя му рече: Не така, защото това зло, гдето ме пъдиш е по-голямо от другото, което ми стори. Но той отказа да я послуша.

But she said to him, “No! Sending me away is worse than what you have done to me!” But he would not listen to her.

17 И викна момъка, който му прислужваше, и рече: Изведи сега тази вън от мене, и заключи вратата след нея.

He called the young man who helped him and said, “Throw this woman out of my house, and lock the door behind her.”

18 А тя бе облечена в шарена дреха, защото царските дъщери, девиците, в такива дрехи се обличаха. И тъй, слугата му я изведе вън та заключи вратата след нея.

Now she was wearing a dress which covered her arms. For this is how the king’s daughters dressed when they had never had a man. The man who helped Amnon took her out and locked the door behind her.

19 Т огава Тамар тури пепел на главата си, раздра шарената дреха, която бе на нея, и като положи ръка на главата си отиваше си и викаше като вървеше.

Then Tamar put ashes on her head. She tore the dress she was wearing which covered her arms. And she put her hand on her head and went away with a loud cry.

20 А брат й Авесалом й каза: Брат ти Амнон ли се поруга с тебе? Но мълчи сега, сестро моя; брат ти е; не оскърбявай сърцето си за това нещо. И така, Тамар живееше като вдовица в дома на брата си Авесалома.

Absalom her brother said to her, “Has your brother Amnon been with you? Be quiet now, my sister. He is your brother. Do not take this to heart.” So Tamar stayed in her brother Absalom’s house, sad and alone.

21 А когато цар Давид чу всички тия работи, много се разгневи.

When King David heard about all this, he was very angry.

22 М ежду това, Авесалом не казваше на Амнона ни зло ни добро; защото Авесалом мразеше Амнона за гдето беше насилил сестра му Тамар.

But Absalom did not speak good or bad to Amnon. Absalom hated Amnon because he had put his sister to shame. Absalom Kills Amnon

23 А след цели две години Авесалом имаше стригачи във Ваал-асор, който е близо при Ефрем; и Авесалом покани всичките царски синове.

After two full years, Absalom had men cut the wool from the sheep in Baal-hazor, near Ephraim. And Absalom asked all the king’s sons to come.

24 А весалом дойде и при царя та каза: Ето, слугата ти има сега стригачи; нека дойде, моля царят и слугите му със слугата ти.

He came to the king and said, “See, your servant has men to cut the wool from the sheep. Let the king and his men go with your servant.”

25 А царят каза на Авесалома; Не, сине мой, да не идем всички; за да не те отегчаваме. И той го молеше настойчиво; но <царят> отказа да иде, а го благослови.

But the king said to Absalom, “No, my son. We should not all go, or we will be trouble for you.” Absalom tried to talk him into going. The king prayed that good would come to him, but he would not go with him.

26 Т огава рече Авесалом: Ако не, то нека дойде с нас <поне> брат ми Амнон. И царят му каза: Защо да иде с тебе?

Then Absalom said, “If you will not go, let my brother Amnon go with us.” And the king said to him, “Why should he go with you?”

27 Н о понеже Авесалом настоя, той позволи да отидат с него Амнон и всичките царски синове.

But when Absalom kept asking him, he let Amnon and all the king’s sons go with him.

28 Т огава Авесалом заповяда на слугите си, казвайки: Гледайте когато Амноновото сърце се развесели от виното и аз ще ви кажа: Поразете Амнона, тогава го убийте. Не бойте се; не ви ли заповядвам аз? бъдете дръзновени и храбри.

Then Absalom told his servants, “Watch when Amnon’s heart is happy with wine. When I say to you, ‘Kill Amnon,’ then put him to death. Do not be afraid. Have not I myself told you to do it? Have strength of heart.”

29 И Авесаломовите слуги сториха на Амнона според както Авесалом заповяда. Тогава всичките царски синове станаха и възседнаха всеки на мъската си та побягнаха.

So Absalom’s servants did to Amnon just as Absalom had told them. Then all the king’s sons got up on their horses and left in a hurry.

30 И докато те бяха още по път, слух стигна до Давида, и се казваше: Авесалом избил всичките царски синове, и не останал ни един от тях.

While they were on their way, the news came to David, saying, “Absalom has killed all the king’s sons. Not one of them is left.”

31 Т огава царят стана, раздра дрехите си, и легна на земята; и всичките му слуги, които предстояваха, раздраха дрехите си.

The king got up and tore his clothes, and lay on the ground. And all his servants standing beside him tore their clothes.

32 А Ионадав, син на Сама, Давидовия брат, проговори, казвайки: Да не мисли господарят ми, че са избили всичките младежи царски синове, защото само Амнон е умрял: понеже с дума от Авесалома това е било решено от деня, когато изнасили сестра му Тамар.

But Jonadab, the son of David’s brother Shimeah, said, “Do not let my lord think they have killed all the young men, the king’s sons. Only Amnon is dead. Absalom has wanted to kill him since the day he put his sister Tamar to shame.

33 С ега, прочее, господарят ми царят да не вложи това в сърцето си и да не помисли, че всичките царски синове са измрели; защото само Амнон е умрял.

So do not let my lord the king take this to heart and think that all the king’s sons are dead, for only Amnon is dead.” Absalom Goes to Geshur

34 А Авесалом побягна. В това време момъкът, който пазеше стража, като подигна очи видя, и ето, много люде идеха из пътя зад него край хълма.

Now Absalom had run away. And the young man who kept watch looked up and saw many people coming from the road behind him by the side of the mountain.

35 И Ионадав каза на царя: Ето, царските синове идат; според както каза слугата ти, така е станало.

Jonadab said to the king, “See, the king’s sons have come. What your servant said is true.”

36 И като изговори това, ето, царските синове дойдоха и плакаха с висок глас; също и царят и всичките плакаха твърде много.

As soon as he had finished speaking, the king’s sons came and cried in a loud voice. The king and all his servants cried also.

37 Н о Авесалом побягна и отиде при гесурския цар Талмай Амиудовия син; <а Давид> жалееше за сина си всеки ден.

Absalom ran away and went to Talmai the son of Ammihud, the king of Geshur. And David was filled with sorrow for his son every day.

38 А весалом, прочее, побягна и отиде в Гесур, и там преживя три години.

So Absalom had run away to Geshur, and was there three years.

39 И <душата на> цар Давида излизаше <и чезнеше по> Авесалома, защото беше се утешил за Амноновата смърт.

The spirit of King David wanted very much to go out to Absalom. For he was comforted about Amnon, since he was dead.