1 А Фест, като зае областта си, подир три дни възлезе от Кесария в Ерусалим.

Three days after Festus had become leader in the country, he went from the city of Caesarea to Jerusalem.

2 Т огава първосвещеникът и юдейските първенци му подадоха жалба против Павла,

The head religious leaders and the leaders of the Jews told Festus what they had against Paul.

3 и молейки му се искаха да склони на това против него, - да изпрати да го доведат в Ерусалим; като <крояха да> поставят засада и да го убият на пътя.

They asked Festus for a favor. They wanted Paul to be brought to Jerusalem because they had plans to kill him on the way.

4 Ф ест обаче отговори, че Павел <вече> се пази под стража в Кесария, и че сам той скоро щеше да тръгне <за там;>

Festus told them that Paul was to be kept in Caesarea and that he would be going there soon.

5 з атова, рече той, влиятелните между вас нека слязат с мене; и ако има нещо криво в човека, нека го обвинят.

Festus said, “If Paul has done anything wrong, let your leaders go along with me and say what they have against him.”

6 И като преседя между тях не повече от осем или десет дни, той слезе в Кесария, и на следния ден седна на съдийския стол, и заповяда да доведат Павла.

After staying with them about ten days, Festus went down to Caesarea. The next day he sat in the courtroom and asked for Paul to be brought in.

7 И като дойде, юдеите, които бяха слезли от Ерусалим, го обиколиха и обвиняваха го с много и тежки обвинения, които не можеха да докажат;

Paul came into the courtroom. The Jews who had come down from Jerusalem stood around him. They said many bad things against him. But they could not prove any of the things they said.

8 н о Павел в защитата си казваше: Нито против юдейския закон, нито против храма, нито против Кесаря съм извършил някакво престъпление.

Paul spoke for himself, saying, “I have done nothing wrong against the Law of the Jews or against the house of God or against Caesar.”

9 Н о Фест, понеже искаше да спечели благоволението на юдеите, в отговор на Павла каза: Щеш ли да възлезеш в Ерусалим, и там да се съдиш за това пред мене?

Festus was hoping to get the respect of the Jews. He asked Paul, “Will you go to the court in Jerusalem and let me say if you are guilty or not about these things?”

10 А Павел каза: Аз стоя пред Кесаревото съдилище, гдето трябва да бъда съден. На юдеите не съм сторил никаква вреда, както и ти твърде добре знаеш.

Paul said, “I am standing in front of Caesar’s court where I should be told I am right or wrong. I have done no wrong to the Jews. You know that.

11 П рочее, ако съм злодеец, и съм сторил нещо достойно за смърт, не бягам от смъртта; но ако ни едно от нещата, за които ме обвиняват тия, не е <истинно>, никой не може да ме предаде, за да им угоди. Отнасям се до Кесаря.

If I have done wrong and should die, I am not trying to keep from dying. But if these things they say against me are not true, no one can give me over to them. I ask to be taken to Caesar.”

12 Т огава Фест, след като поразиска <въпроса> със съвета, отговори: Отнесъл си се до Кесаря; при Кесаря ще отидеш.

Festus talked to the leaders of the court. Then he said to Paul, “You have asked to be taken to Caesar. You will go to him.” Festus Tells King Agrippa about Paul

13 А като изминаха няколко дни, цар Агрипа и Верникия дойдоха в Кесария да поздравят Феста.

After a few days, King Agrippa and his wife, Bernice, came down to Caesarea. They went to Festus to greet him.

14 И като се бавиха там доста време, Фест доложи Павловото дело пред царя, казвайки: Има един човек оставен от Феликса в окови.

They stayed there a few days. Festus told them about Paul. He said, “There is a man here who was left in prison by Felix.

15 З а него, когато бях в Ерусалим, главните свещеници и юдейските старейшини <ми> подадоха жалба и искаха да го осъдя.

When I was at Jerusalem, the head religious leaders and the leaders of the people told me about him and asked me to say that he is guilty.

16 Н о им отговорих, че римляните нямат обичай да предават някой човек, преди обвиняемият да е бил <поставен> лице с лице с обвинителите си, и да му е даден случай да говори в своя защита относно обвинението.

I told them it was against the Roman law to hand over a man to be put to death before he stood face to face with those who had something against him and could speak for himself.

17 И тъй, когато дойдоха тук заедно <с мене>, на следния ден незабавно седнах на съдийския стол и заповядах да доведат човека.

When they came here, I took my seat in the courtroom at once. I had the man brought in.

18 Н о когато обвинителите му застанаха, не го обвиниха в никое от лошите дела, каквито аз предполагах;

When the others spoke, they had nothing against him that I thought they had.

19 н о имаха против него разисквания за техните си вярвания, и за Някой си Исус, Който бил умрял, за Когото Павел твърдеше, че е жив.

They did not agree with him about their own religion, and they argued about someone called Jesus. He had died but Paul kept saying He was alive.

20 И аз, понеже бях в недоумение как да изпитам за такива неща, попитах дали би отишъл в Ерусалим, там да се съди за това.

I did not know what to do. Then I asked him if he would go on trial about these things at Jerusalem.

21 Н о понеже Павел се отнесе до решението на Августа, за да се опази <за него>, заповядах да го пазят докле го изпратя при Кесаря.

But Paul asked to go on trial in front of Caesar. I said that he should be kept in prison until he could be sent to Caesar.”

22 Т огава Агрипа <рече> на Феста: Искаше ми се и мене да чуя тоя човек. И той каза: Утре ще го чуеш.

Agrippa said to Festus, “I would like to hear this man.” Festus said, “Tomorrow you will hear him.” Paul Stands in Front of King Agrippa

23 Н а следния ден, когато Агрипа и Верникия дойдоха с голям блясък и влязоха в съдебната стая с хилядниците и по-видните граждани, Фест заповяда та доведоха Павла.

The next day Agrippa and Bernice came into the courtroom. They were dressed to show their greatness as king and queen. Army leaders and leading men of the city came in with them. Festus had Paul brought in.

24 Т огава Фест каза: Царю Агрипо, и всички, които присъствувате с нас, ето човека, за когото целият юдейски народ ми представи жалба, и в Ерусалим, и тука, като крещяха, че той не трябва вече да живее.

Festus said, “King Agrippa and all of you who are here with us, you see this man. All of the Jews both here and at Jerusalem are saying that Paul should be put to death.

25 Н о аз намерих, че не е сторил нищо достойно за смърт; и понеже той сам се отнесе до Августа, реших да го изпратя.

I have heard nothing against him that would be reason to put him to death. But he asked for a trial in front of Caesar. I have agreed to send Paul to him.

26 А за него нямам нищо положително да пиша на господаря си; за това го изведох пред вас, и особено пред тебе, царю Агрипо, та, като стане разпитването <му> да имам какво да пиша.

When I write to Caesar, I have nothing to say against him. For this reason, I brought him in front of you all and in front of you, King Agrippa. After we ask him questions, I may have something to write about.

27 З ащото ми се вижда неразумно, като изпращам човек вързан, да не изложа и обвиненията против него.

It is foolish for me to send a man up for trial without writing what is against him.”