1 Ч овекът роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.

“Man who is born of woman lives only a short time and is full of trouble.

2 Ц ъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.

He grows up and dries like a flower. He leaves like a shadow and does not stay.

3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?

You open Your eyes on him and decide about him.

4 К ой може да извади чисто от нечисто? Никой.

Who can make clean what is unclean? No one!

5 Т ъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,

A man’s days are numbered. You know the number of his months. He cannot live longer than the time You have set.

6 О твърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.

So now look away from him that he may rest, until he has lived the time set for him like a man paid to work.

7 З ащото за дървото има надежда Че, ако се отсече пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,

“For there is hope for a tree, when it is cut down, that it will grow again, and that its branches will not stop growing.

8 Д аже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;

Its roots grow old in the ground, and the base of the tree dies in the dry ground.

9 П онеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.

But with water it will grow. Branches will grow from it like a plant.

10 Н о човек умира и прехожда; Да! човек издъхва, и де го?

But man dies and is laid low. Man dies, and where is he?

11 К акто водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,

As water goes into the air from the sea, and the river wastes away and dries up,

12 Т ака човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.

so man lies down and does not get up again. Until the heavens are no more, he will not wake up or come out of his sleep.

13 О , дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и <тогава> да би ме спомнил!

“If only You would hide me in the place of the dead! If only You would hide me until Your anger is past, and set a time for me and remember me!

14 А ко умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.

If a man dies, will he live again? I will wait all the days of my trouble until a change comes.

15 Щ е повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.

You will call and I will answer You. You will wait for the work of Your hands.

16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?

For now You number my steps. You do not write down my sin.

17 П рестъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.

My sin is locked up in a bag. You cover my wrong-doing.

18 Н аистина, <както> и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;

“But the mountain falls and breaks apart to nothing. The rock moves from its place.

19 & lt;Както> водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; <Така> Ти погубваш надеждата на човека.

Water wears away the stones. Its floods wash away the dust of the earth. So You destroy man’s hope.

20 Н адделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.

You have power over him forever, and he leaves. You change what he looks like and send him away.

21 С иновете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;

His sons receive honor, but he does not know it. Or they lose honor, but he does not see it.

22 & lt;Знае> само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.

His body gives him pain, and he has sorrow only for himself.”