1 С лед това, известиха на Иосифа: Ето, баща ти е болен. И той поведе със себе си двата си сина, Манасия и Ефрема, <да отидат при него>.

After this Joseph was told, “See, your father is sick.” So he took his two sons Manasseh and Ephraim with him.

2 И известиха на Якова, казвайки: Ето, син ти Иосиф иде при тебе. Тогава Израил събра силите си и седна на леглото.

When Jacob was told, “Your son Joseph has come to you,” Israel gathered his strength and sat up in bed.

3 И Яков каза на Иосифа: Бог Всемогъщи ми се яви в Луз, в Ханаанската земя, и благослови ме, като ми каза:

Then Jacob said to Joseph, “The All-powerful God showed Himself to me at Luz in the land of Canaan, and He brought good to me.

4 Е то, Аз ще те наплодя, ще те размножа, и ще направя да произлязат много народи <от теб>; и ще дам тая земя на потомството ти след тебе за всегдашно притежание.

He said to me, ‘See, I will give you many children. I will make you a group of nations. And I will give this land to your children and to your children’s children after you. It will belong to them forever.’

5 И сега, двата ти сина, които ти се родиха в Египетската земя, преди да дойда аз при тебе в Египет, са мои; Ефрем и Манасия ще бъдат мои също, както Рувим и Симеон.

Now your two sons, who were born to you in Egypt before I came to you here, are mine. Ephraim and Manasseh will be mine, as Reuben and Simeon are.

6 А чадата, които родиш подир тях, ще бъдат твои, а колкото за наследството си, ще се наричат с <името на тия> свои братя.

The children born to you after them will be yours. They will be called by the names of their brothers in their share of what the family is to receive.

7 А когато се връщах от Падан, умря ми Рахил на пътя в Ханаанската земя, като оставаше едно малко разстояние да стигнем до Ефрата; и погребах я там, край пътя за Ефрата, (който е Витлеем).

For when I came from Paddan, Rachel died by my side in the land of Canaan before we came to Ephrath. I buried her there on the way to Ephrath (that is, Bethlehem).”

8 И като съгледа Иосифовите синове, рече Израил: Кои са тия?

When Israel saw Joseph’s sons, he said, “Who are these?”

9 А Иосиф каза на баща си: Тия са синовете, които Бог ми даде тука. А той рече: Моля, доведи ги при мене, за да ги благословя.

Joseph said to his father, “They are my sons, whom God has given me here.” So Israel said, “Bring them to me, so I may pray that good will come to them.”

10 А очите на Израиля бяха помрачени от старост, та не можеше да вижда. И тъй, <Иосиф> ги приближи при него; а той ги целуна и ги прегърна.

Now Israel’s eyes had become weak from being old, and he could not see. So Joseph brought them near to him. And Israel kissed them and put his arms around them.

11 И рече Израил на Иосифа: Не се надявах да видя лицето ти; но, ето, Бог ми показа и потомството ти.

Israel said to Joseph, “I never thought I would see your face. But see, God has let me see your children also.”

12 И Иосиф, като ги махна отмежду колената си, поклони се с лицето до земята.

Then Joseph took them from his knees, and bowed to the ground.

13 П осле Иосиф ги взе двамата, Ефрема с дясната си ръка към лявата на Израил, а Манасия с лявата си ръка към дясната на Израил, та ги доведе при него.

Then taking Ephraim with his right hand, Joseph put him at Israel’s left side. And with his left hand he put Manasseh at Israel’s right side, placing them near him.

14 А Израил простря дясната си ръка и я възложи на главата на Ефрема, който беше по-младият, а лявата ръка на Манасиевата глава, като нарочно кръстоса ръцете си; (защото Манасия беше първородният).

But Israel put out his right hand and laid it on the head of Ephraim, the younger son. And he put his left hand on Manasseh’s head, crossing his hands. But Manasseh was the first-born.

15 И като благослови Иосифа рече: Бог, пред Когото ходиха бащите ми Авраам и Исаак, Бог, Който ме е пасъл през целия ми живот до тоя ден;

Then he prayed that good would come to Joseph, and said, “The God with Whom my fathers Abraham and Isaac walked, the God Who has been my Shepherd all my life to this day,

16 а нгелът, който ме избавя от всяко зло, нека благослови момчетата; и нека се наричат с моето име и с името на бащите ми Авраама и Исаака; и нека нарастат в множество всред земята.

the Angel Who has set me free from all sin, bring good to the boys. May my name and the names of my fathers Abraham and Isaac live on in them. May they become a great nation on the earth.”

17 Н о като видя Иосиф, че баща му възложи дясната си ръка на Ефремовата глава, не одобри; и дигна ръката на баща си, за да я премести от Ефремовата глава на Манасиевата глава.

When Joseph saw that his father laid his right hand on Ephraim’s head, he was not pleased. He took his father’s hand to move it from Ephraim’s head to Manasseh’s head.

18 И Иосиф рече на баща си: Не така, тате, защото ето първородният, възложи дясната си ръка на неговата глава.

Joseph said to his father, “Not this way, my father, for this one is the first-born. Place your right hand on his head.”

19 Н о баща му отказа, като рече: Зная синко, зная; и той ще стане племе; и той ще бъде велик; но по-младият му брат ще бъде по-голям от него, и потомството му ще стане множество народи.

But his father would not, and said, “I know, my son, I know. He will become a nation also, and he also will be great. But his younger brother will be greater than he. His children and their children’s children will become many nations.”

20 И тъй, в същия ден ги благослови, казвайки: С твоето име Израил ще благославя, като казва: Бог да те направи като Ефрема и като Манасия! - като постави Ефрема пред Манасия.

Then he prayed that day that good would come to them. He said, “By you Israel will pray that good will come, saying, ‘May God make you like Ephraim and Manasseh!’” So he placed Ephraim before Manasseh.

21 С лед това Израил рече на Иосифа: Ето, аз умирам; но Бог ще бъде с вас, и ще ви върне пак в отечеството ви.

Then Israel said to Joseph, “See, I am about to die. But God will be with you. He will return you to the land of your fathers.

22 В прочем, аз на тебе давам един дял повече отколкото на братята ти, който <дял> взех от ръцете на аморейците със сабята си и с лъка си.

I have given you more than your brothers. I have given you the side of the mountain that I took from the Amorites with my sword and my bow.”