1 И като престана <Давид> да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както Собствената си душа.

When David had finished speaking to Saul, the soul of Jonathan became one with the soul of David. Jonathan loved him as himself.

2 И в същия ден Саул го взе при себе си, и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.

Saul took David that day, and would not let him return to his father’s house.

3 Т огава Ионатан направи завет с Давида, защото го обичаше като собствената си душа.

Then Jonathan made an agreement with David, because he loved him as himself.

4 О ще Ионатан съблече мантията, която беше на него, та я даде на Давида, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.

Jonathan took off his long coat and gave it to David. He gave him his battle-clothes, his sword, his bow and his belt also.

5 И Давид излизаше навсякъде, гдето го пращаше Саул, и обхождаше се разумно; и Саул го постави над военните мъже; и това беше угодно пред очите на всичките люде, а още и пред очите на Сауловите служители.

David went everywhere that Saul sent him, and did well. Saul had him lead the men of war. And it was pleasing to all the people and to Saul’s servants.

6 А като идеха по случай завръщането на Давида от поражението на филистимците, жените излизаха от всичките Израилеви градове та пееха и играеха хоро, в посрещането на царя Саула, с тъпанчета, с радост и с кимвали.

When David returned from killing the Philistine, the women came out of all the cities of Israel, singing and dancing, to meet King Saul, playing songs of joy on timbrels.

7 И жените, като играеха, пееха ответно и думаха: Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди.

The women sang as they played, and said, “Saul has killed his thousands, and David his ten thousands.”

8 А Саул се разсърди много, и тия думи му бяха оскърбителни, и каза: На Давида отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?

Then Saul became very angry. This saying did not please him. He said, “They have given David honor for ten thousands, but for me only thousands. Now what more can he have but to be king?”

9 И от същия ден и нататък Саул гледаше <на> Давида с лошо око.

And Saul was jealous and did not trust David from that day on.

10 И на следния ден зъл дух от Бога нападна Саула, и той лудееше всред къщата си; и Давид свиреше с ръката си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.

The next day a bad spirit sent from God came upon Saul with power. He acted like a crazy man in his house, while David was playing the harp. Saul had a spear in his hand,

11 И Саул хвърли копието, като каза: Ще закова Давида дори до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.

and he threw the spear, thinking, “I will nail David to the wall.” But David jumped out of his way twice.

12 И Саул се страхуваше от Давида, понеже Господ беше с него, а от Саула беше се оттеглил.

Saul was afraid of David, because the Lord was with him but had left Saul.

13 З атова Саул го отстраняваше от при себе си, и постави го хилядник; и той излизаше и влизаше пред людете.

So Saul made David go away from him, and had him lead a thousand men. And David went out to the people.

14 И Давид се обхождаше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.

David did well in all that he did, because the Lord was with him.

15 З атова Саул, като гледаше, че <Давид> се обхождаше твърде разумно, страхуваше се от него.

When Saul saw how well he did, he was afraid of him.

16 А целият Израил и Юда обичаха Давида, понеже излизаше и влизаше пред тях.

But all Israel and Judah loved David, for he went out and came in before them. David Marries Saul’s Daughter

17 Т огава Саул каза на Давида, Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена; само служи ми храбро, и воювай в Господните войни. Защото Саул си каза: Нека моята ръка не се дига върху него, но ръката на филистимците нека се дигне върху него.

Then Saul said to David, “Here is my older daughter Merab. I will give her to you as a wife, if you only work for me with strength of heart and fight the Lord’s battles.” For Saul thought, “I will not go against him. Let the Philistines go against him.”

18 И Давид каза на Саула: Кой съм аз, и какъв е животът ми, <и какво е> бащиното ми семейство между Израиля, та да стана аз царски зет?

David said to Saul, “Who am I? What is my life or my father’s family in Israel, that I should be the king’s son-in-law?”

19 О баче, във времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давида, тя бе дадена на меолатянина Адриил за жена.

But at the time when Saul’s daughter Merab should have been given to David, she was given to Adriel the Meholathite for a wife.

20 А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давида, и като известиха това на Саула, стана му угодно.

Now Saul’s daughter Michal loved David. When they told Saul, it pleased him.

21 И рече Саул: Ще му я дам, за да му бъде примка, и за да се дигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давида втори път: Днес ще ми станеш зет.

Saul thought, “I will give her to David. I will use her to trap him, and the Philistines will go against him.” So Saul said to David a second time, “Now you may be my son-in-law.”

22 И Саул заповяда на слугите си, <казвайки:> Говорете тайно на Давида и кажете: Ето, благоволението на царя <е> към тебе, и всичките му служители те обичат; сега, прочее, стани зет на царя.

Then Saul told his servants, “Speak to David in secret. Tell him, ‘See, the king is happy with you, and all his servants love you. So now become the king’s son-in-law.’”

23 И тъй, Сауловите служители говориха тия думи в ушите на Давида. Но Давид рече: Лесно нещо ли ви се вижда да стане някой царски зет? А аз съм човек сиромах и нищожен.

So Saul’s servants said this to David. But David said, “Is it not important to you to become the king’s son-in-law? I am only a poor man and am not very respected.”

24 И служителите на Саула му известиха, казвайки: Така и така казва Давид.

Saul’s servants told Saul what David had said.

25 А Саул каза: Така да говорите на Давида: Царят не ще вено, но сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царевите неприятели. Но Саул замислюваше да направи Давида да падне чрез ръцете на филистимците.

Then Saul said, “Say to David, ‘The king wants no marriage gift except the pieces of skin from the sex parts of a hundred Philistines, to punish those who hate the king.’” Saul planned to have the Philistines kill David.

26 А когато служителите му известиха на Давида тия думи, угодно беше на Давида да стане зет на царя; за туй, и преди да изминат <определените за това> дни,

When his servants told this to David, it pleased him to become the king’s son-in-law. Before the time was finished,

27 Д авид стана та отиде, той и мъжете му, и уби от филистимците двеста мъже; и Давид донесе краекожията им и даде ги напълно на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.

David and his men went and killed 200 Philistine men. Then David brought their pieces of flesh and gave all of them to the king, that he might become the king’s son-in-law. So Saul gave him his daughter Michal for a wife.

28 И Саул видя и позна, че Господ беше с Давида; а Сауловата дъщеря Михала го обичаше.

When Saul saw and knew that the Lord was with David and that his daughter Michal loved him,

29 И тъй, Саул още повече се страхуваше от Давида; и Саул стана Давидов враг за винаги.

Saul was even more afraid of David. So he hated David always.

30 И филистимските началници пак излизаха <на бой>; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всичките Саулови служители, така щото името му беше на голяма почит.

Then the Philistine leaders went out to battle. And when they did, David acted with more wisdom than all the servants of Saul. So his name became very important.