1 Т огава Исус Навиевият син изпрати от Ситим двама мъже да съгледат тайно, и каза: Идете, разгледайте земята и Ерихон. И те отидоха, и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там.

Then Joshua the son of Nun sent two men from Shittim to go in secret to learn about the land. He said to them, “Go and spy out the land, and Jericho.” So they went and came to the house of Rahab, a woman who sold the use of her body, and they stayed there.

2 Н о известиха на ерихонския цар, казвайки: Ето, нощес дойдоха тук мъже от израилтяните, за да съгледат земята.

Then the king of Jericho was told, “See, men of Israel have come here to spy out the land.”

3 И тъй, ерихонският цар прати до Раав да кажат: Изведи мъжете, които дойдоха при тебе, и които влязоха в къщата ти; защото са дошли да съгледат цялата земя.

So the king of Jericho sent word to Rahab, saying, “Bring out the men who have come to you and have gone into your house. For they have come to spy out all the land.”

4 Н о жената взе двамата мъже та ги скри; и рече: Наистина мъжете дойдоха при мене, но не знаех от где бяха;

But the woman had taken the two men and hidden them. She said, “Yes, the men came to me. But I did not know where they were from.

5 и когато щяха да се затворят портите, на мръкване, мъжете излязоха. Не зная къде отидоха мъжете; тичайте скоро след тях и ще ги стигнете.

When it was time for the gate to be shut after dark, the men went out. I do not know where they went. Be quick to go after them, for you will catch them.”

6 Н о тя ги беше качила на къщния покрив, и бе ги скрила в ленените гръсти, които беше наредила на къщния покрив.

But she had brought them up to the roof and had hidden them under the grain she had put up there.

7 И <изпратените> мъже ги гониха по пътя, който отива за Иордан, <гониха ги> до бродовете; и щом тръгнаха ония, които ги подгониха, затвориха портата.

The men went after them on the road to the Jordan as far as the river crossing. As soon as those going after them had gone out, they shut the gate.

8 А преди те да си легнат, тя се качи при тях на къщния покрив

Before they lay down, she came up to them on the roof.

9 и рече на мъжете: Зная, че Господ ви даде тая земя, и страх от вас ни нападна, и всичките жители на тая земя се стопиха пред вас;

And she said to the men, “I know that the Lord has given you the land. The fear of you has come upon us. All the people living in the land have become weak with fear because of you.

10 п онеже чухме как Господ пресуши водата на Червеното море пред вас, когато излязохте из Египет, и какво направихте на двамата аморейски царе, които бяха оттатък {На изток от.} Иордан, - на Сиона и на Ога, които изтребихте.

For we have heard how the Lord dried up the water of the Red Sea for you when you came out of Egypt. We have heard how you destroyed the two kings of the Amorites, Sihon and Og, on the other side of the Jordan.

11 К ато чухме, сърцата ни се стопиха, и в никого не остана вече душа поради вас; защото Господ вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу.

When we heard it, our hearts became weak. No man had strength of heart any more because of you. For the Lord your God is God in heaven above and on earth below.

12 И сега, моля, закълнете ми се в Господа, че, както аз показах милост към вас, ще покажете и вие милост към бащиния ми дом; и дайте ми знак за уверение,

Now I have shown you kindness. So I beg of you, promise me by the Lord that you will show kindness to those of my father’s house. Give me something to show that you will be faithful.

13 ч е ще запазите живота на баща ми, на майка ми, на братята ми и на сестрите ми, и всичко що имат, и че ще избавите живота ни от смърт.

Do not kill my father and mother and my brothers and sisters, and all who belong to them. Save us from death.”

14 М ъжете й рекоха: Вместо вас <ние сме готови> да умрем, ако само не издадете тая наша работа; и когато Господ ни предаде земята, ще ти покажем милост и вярност.

So the men said to her, “Our life for yours! If you do not tell anyone what we are doing, we will be faithful and show you kindness when the Lord gives us the land.”

15 Т огава тя ги спусна с въже през прозореца; защото къщата й беше на градската стена, и на стената живееше.

Then she let them down by a rope through the window. She lived in her house that was built on top of the city wall.

16 И рече им: Идете в гората, за да не ви срещнат гонителите и крийте се там три дена догде се върнат гонителите; и после си идете по пътя.

She said to them, “Go to the hill country, or those who are looking for you might find you. For three days hide yourselves there until those who are looking for you return. Then you may go on your way.”

17 И мъжете й рекоха: <Ето как> ще бъдем свободни от тая клетва, с която ти ни направи да се закълнем:

The men said to her, “We will be free from this promise you have made us swear

18 е то, когато влезем в земята, да вържеш това въже от червена прежда на прозореца, през който ти ни спусна; а баща си и майка си братята си и целия си бащин дом да събереш при себе си в къщи.

unless, when we come into the land, you tie this red rope in the window you let us down through. Bring your father and mother, your brothers and all those of your father’s house into your house.

19 В секи, който би излязъл из вратата на къщата ти кръвта му ще бъде на главата му, а ние ще бъдем невинни; но на всеки, който остане с тебе в къщи, неговата кръв ще бъде на нашата глава, ако се издигне ръка против него.

If anyone goes out through the doors of your house into the street, his blood will be on his own head. We will not be guilty for his death. But if a hand is laid upon anyone who is with you in the house, his blood will be on our head.

20 О баче, ако издадеш тая наша работа, тогава <пак> ще бъдем свободни от клетвата, с която ти ни направи да се закълнем.

And we will be free from the promise you made us swear if you tell anyone what we are doing.”

21 А тя каза: Да бъде според както сте казали. И изпрати ги та си отидоха; и тя върза червеното въже на прозореца.

She said, “Let it be as you have said.” Then she sent them away, and tied the red rope in the window.

22 И като тръгнаха отидоха в гората, и там останаха три дена догде се върнаха гонителите; а гонителите ги търсиха по целия път, но не ги намериха.

They left and came to the hill country and stayed there for three days until those who were looking for them returned. The men had looked for them all along the road, but had not found them.

23 Т огава двамата мъже се върнаха и като слязоха от гората, преминаха и дойдоха при Исуса Навиевия син; и казаха му всичко що им се бе случило.

Then the two men came down from the hill country, crossed over the Jordan, and came to Joshua the son of Nun. They told him all that had happened to them.

24 И рекоха на Исуса: Наистина Господ предаде в ръцете ни цялата земя; а при това, всичките местни жители се стопиха пред нас.

They said to Joshua, “For sure the Lord has given all the land into our hands. All the people living in the land have become weak with fear because of us.”