1 А масия бе двадесет и пет години на възраст когато се възцари, и царува двадесет и девет години в Ерусалим. И името на майка му бе Иодана, от Ерусалим.

Amaziah was twenty-five years old when he became king. And he ruled for twenty-nine years in Jerusalem. His mother’s name was Jehoaddan of Jerusalem.

2 Т ой върши това, което бе право пред Господа, но не със съвършено сърце.

Amaziah did what was right in the eyes of the Lord, but not with a whole heart.

3 А като му се утвърди царството, той умъртви слугите си, които бяха убили баща му царя.

As soon as the nation was under his rule, he killed his servants who had killed his father the king.

4 Н о чадата им не умъртви, според писаното в закона в Моисеевата книга, гдето Господ заповядвайки, каза: Бащите да не умират поради чадата, нито чадата да умират поради бащите; но всеки да умира за своя грях.

But he did not kill their children. He did what is written in the Law in the book of Moses. The Lord had said in this Law, “Fathers must not be put to death for the children. And children must not be put to death for the fathers. Each must be put to death for his own sin.” The War against Edom

5 Т огава Амасия събра Юда и постави от тях хилядници и стотници, според бащините им домове, по целия Юда и Вениамин; и като ги преброи от двадесет години и нагоре, намери ги триста хиляди отборни мъже, способни да излизат на война, които можеха да държат копие и щит.

Then Amaziah gathered the men of Judah together. He put them, by their fathers’ houses, under the rule of captains of thousands and of hundreds for all Judah and Benjamin. He numbered those who were twenty years old and older. And he found that they were 300, 000 chosen men, able to go to war and fight with spear and battle-covering.

6 А от Израиля нае още сто хиляди силни и храбри мъже за сто таланта сребро.

He also asked for the help of 100, 000 powerful soldiers from Israel and paid them with silver weighing as much as 100 men.

7 А дойде един Божий човек при него и рече: Царю, да не отиде с тебе Израилевата войска; защото Господ не е с Израиля, с никои от ефремците.

But a man of God came to him and said, “O king, do not let the army of Israel go with you. For the Lord is not with Israel. He is not with all these sons of Ephraim.

8 Н о ако си решил да идеш, действувай <храбро>, укрепи се за бой; <иначе>, Бог ще те направи да паднеш пред неприятеля, защото Бог има сила да помага и да сваля.

But if you think that in this way you will be strong in war, God will destroy you in front of those who fight you. For God has power to help and to destroy.”

9 А Амасия рече на Божия човек: Но какво да направим за стоте таланта, които дадох на Израилевата войска? А Божият човек отговори: Господ може да ти даде много повече от това.

Amaziah said to the man of God, “But what should I do about the silver weighing as much as 100 men, which I have given to the army of Israel?” The man of God answered, “The Lord has much more to give you than this.”

10 Т огава Амасий ги отдели, <то ест>, войската, която му беше дошла от Ефрема, за да се върнат у дома си; по която причина гневът им пламна силно против Юда, и се върнаха у дома си твърде разярени.

Then Amaziah sent the army home which had come to him from Ephraim. These hired soldiers were angry at the people of Judah. As they returned home they were very angry.

11 А Амасия се одързости, изведе людете си, и отиде в долината на солта, та порази десет хиляди от Сиировите потомци.

Now Amaziah made himself strong of heart, and he led his people to the Valley of Salt and killed 10, 000 men of Seir.

12 А <други> десет хиляди юдейците плениха живи, и като ги закараха на върха на скалата, хвърлиха ги долу от върха на скалата, така че всичките се смазаха.

The men of Judah also took 10, 000 men alive. They brought them to the top of a high rock and threw them down from it, so they were all crushed to pieces.

13 Н о мъжете от войската, която Амасия върна надире, за да не идат с него на бой, нападнаха Юдовите градове, от Самария дори до Ветерон, та поразиха от тях три хиляди души, и взеха много користи.

But the soldiers from Israel whom Amaziah had sent back from going with him to battle came and fought against the cities of Judah. They fought cities from Samaria to Beth-horon, and killed 3, 000 people living in them. And they took many things which had belonged to the people in these cities.

14 А Амасия, като се върна от поразяването на едомците, донесе боговете на Сиировите потомци та ги постави богове за себе си, кланяше се пред тях, и кадеше им тамян.

After Amaziah came from killing the Edomites, he brought the gods of the men of Seir. He set them up as his gods. He bowed down in front of them, and burned special perfume to them.

15 З атова, гневът на Господа пламна против Амасия, и прати при него пророк, който му рече: Защо си прибягнал към боговете на тия люде, които не можеха да избавят своите си люде от ръката ти?

Then the Lord was angry with Amaziah and sent a man who speaks for God to him, saying, “Why have you worshiped the gods of the people? These gods have not saved their own people from your hand.”

16 А като му говореше той, <царят> му каза: Съветник ли те поставиха на царя? Престани; защо да бъдеш убит? И пророкът престана, като рече: Зная, че Бог е решил да те изтреби понеже ти стори това, и не послуша моя съвет.

But as he was speaking the king said to him, “Have we chosen you to give words of wisdom to the king? Stop! Or I will have you put to death.” So the man who spoke for God stopped, but said, “I know that God has planned to destroy you because you have done this. And you have not listened to what I have said.” Israel Wins over Judah

17 Т огава Юдовият цар Амасия, като се съветва, прати до Израилевия цар Иоас, син на Иоахаза, Ииуевия син, да кажат: Дойди да се погледнем един други в лице.

Then King Amaziah of Judah spoke with his wise men, and sent word to Joash the son of Jehoahaz the son of Jehu, the king of Israel, saying, “Come, let us face each other.”

18 А Израилевият цар Иоас прати до Юдовия цар Амасия да рекат: Ливанският трън пратил до ливанския кедър да кажат: Дай дъщеря си на сина ми за жена. Но един звяр, който бил в Ливан, заминал та стъпкал тръна.

King Joash of Israel sent an answer to King Amaziah of Judah, saying, “The thorn bush in Lebanon sent word to the cedar in Lebanon, saying, ‘Give your daughter to my son for a wife.’ But a wild animal of Lebanon passed by and crushed the thorn bush under its feet.

19 Т и казваш: Ето, поразих Едома; и сърцето ти те надигна да се хвалиш. Седи сега у дома си; защо да се заплиташ за своята си вреда та да паднеш, ти и Юда с тебе?

You say, ‘See, I have destroyed Edom.’ And your heart has become proud by what you say. Now stay at home. Why should you bring trouble so you will fall, and Judah with you?”

20 Н о Амасия не послуша; защото от Бога бе това, за да ги предаде в ръката <на неприятелите>, понеже бяха прибягнали към Едомските богове.

But Amaziah would not listen. God had planned that He would give Judah into the hand of Joash because Judah had worshiped the gods of Edom.

21 П рочее, Израилевият цар Иоас възлезе, та се погледнаха един други в лице, той и Юдовият цар Амасия, във Ветсемес, който принадлежи на Юда.

So King Joash of Israel met King Amaziah of Judah in battle at Beth-shemesh of Judah.

22 И Юда биде поразен пред Израиля; и побягнаха всеки в шатъра си.

And Judah lost the battle to Israel. Each man ran away to his home.

23 И Израилевият цар Иоас хвана във Ветсемес Юдовия цар Амасия, син на Иоаса, Иоахазовия син и го доведе в Ерусалим, и събори четиристотин лакътя от ерусалимската стена, от Ефремовата порта до портата на ъгъла.

King Joash of Israel took King Amaziah of Judah, the son of Joash, son of Jehoahaz, at Beth-shemesh, and brought him to Jerusalem. He tore down the wall of Jerusalem from the Gate of Ephraim to the Corner Gate, as much wall as 200 long steps.

24 И <като взе> всичкото злато и сребро, и всичките съдове, които се намираха в Божия дом при Овид-едома, и съкровищата на царската къща, тоже и заложници, върна се в Самария.

And he took all the gold and silver, and all the objects found in the house of God with Obed-edom. He took the riches of the king’s house, and people also, and returned to Samaria. The Death of Amaziah

25 А след смъртта на Израилевия цар Иоас, Иоахазовият син, Юдовият цар Амасия, Иасовият син, живя петнадесет години.

Amaziah, the son of King Joash of Judah, lived fifteen years after the death of Joash, the son of King Jehoahaz of Israel.

26 А останалите дела на Амасия, първите и последните, ето, написани са в Книгата на Юдовите и Израилевите царе.

Now the rest of the acts of Amaziah, from first to last, are written in the Book of the Kings of Judah and Israel.

27 А след като се отклони Амасия от Господа, направиха заговор против него в Ерусалим, и той побягна в Лахис; но пратиха след него в Лахис та го убиха там.

After Amaziah turned away from the Lord, they made plans against him in Jerusalem, and he ran away to Lachish. But they sent men after him to Lachish, and killed him there.

28 И докараха го на коне та го погребаха с бащите му в Юдовия <столичен град>.

Then they brought him on horses and buried him with his fathers in the city of Judah.