1 А като видяха людете, че Моисей се забави да слезе от планината, людете се събраха срещу Аарона и му казаха: Стани, направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем що му стана.

When the people saw that Moses was staying a long time before coming down from the mountain, they gathered around Aaron, and said, “Come, make a god for us who will go in front of us. For we do not know what has become of Moses, the man who brought us out of the land of Egypt.”

2 А арон им каза: Извадете златните обеци, които са на ушите на жените ви, на синовете ви, и на дъщерите ви, и донесете ми ги.

Aaron said to them, “Take the objects of gold from the ears of your wives, your sons and your daughters, and bring them to me.”

3 И тъй, всичките люде извадиха златните обеци, които бяха на ушите им, и донесоха ги на Аарона.

So all the people took the gold objects from their ears and brought them to Aaron.

4 А той, като ги взе от ръцете им, даде на <златото> образ с резец, <след като> направи леяно теле; и те рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя.

He took the gold from their hands, worked on it with a sharp tool, and by melting it, made it into a calf. Then they said, “This is your god, O Israel, who brought you out of the land of Egypt.”

5 И като видя това, Аарон издигна олтар пред него; и Аарон прогласи, казвайки: Утре ще бъде празник Господу.

When Aaron saw this, he built an altar in front of it. Aaron said to all the people, “Tomorrow will be a special supper to the Lord.”

6 И на следния ден, като станаха рано, пожертвуваха всеизгаряне и принесоха примирителни приноси: после людете седнаха да ядат и да пият, и станаха да играят.

So the next day they got up early and gave burnt gifts and peace gifts. The people sat down to eat and drink, and got up to play.

7 Т огава Господ каза на Моисея: Иди, слез, защото се развратиха твоите люде, които си извел из Египетската земя.

Then the Lord said to Moses, “Go down. For your people, whom you brought out of the land of Egypt, have turned to sin.

8 С коро се отклониха от пътя, <в> който им съм заповядал <да ходят>; направиха си леяно теле, поклониха му се, пожертвуваха му и рекоха: Тия са боговете ти, о Израилю, които те изведоха из Египетската земя,

They have been quick to turn aside from the way I have told them. They have melted gold and made a calf for themselves. They have worshiped it, have given gifts to it, and have said, ‘This is your god, O Israel, who brought you out of the land of Egypt!’”

9 Р ече още Господ на Моисея: Видях тия люде, и, ето, коравовратни люде са;

The Lord said to Moses, “I have seen this people, and see, they are a strong-willed people.

10 с ега, прочее, остави Ме, за да пламне гневът Ми против тях и да ги изтребя; а тебе ще направя велик народ.

Now let Me alone, so My anger may be against them and I may destroy them. But I will make you into a great nation.”

11 Т огава Моисей се помоли на Иеова своя Бог, казвайки: Господи, защо пламва гневът Ти против людете Ти, които си извел из Египетската земя с голяма сила и мощна ръка?

Then Moses begged the Lord his God, saying, “O Lord, why are you very angry against Your people whom You brought out of the land of Egypt with great power and a strong hand?

12 З ащо да говорят египтяните, казвайки: За зло ги изведе, за да ги измори в планините и да ги изтреби от лицето на земята? Повърни се от разпаления Си гняв, и разкай се за туй зло, <което възнамеряваш> против людете Си.

Why should the Egyptians say, ‘He brought them out to kill them in the mountains and destroy them from the earth’? Turn from Your anger and change Your mind about destroying Your people.

13 С помни си за слугите Си Авраама, Исаака и Израиля, на които си се клел в Себе Си, като си им казал: Ще размножа потомството ви както небесните звезди, и тая цялата земя, за която говорих, ще дам на потомството ви, и те ще я наследят за винаги.

Remember Abraham, Isaac and Israel, who were your servants. You promised them by Yourself, saying, ‘I will make your children become as many as the stars of the heavens. And I will give all this land I have spoken about to your children. It will be theirs forever.’”

14 Т огава Господ се разкая за злото, което бе казал, че ще направи на людете Си.

So the Lord changed His mind about the things He said He would do to His people.

15 И така, Моисей се обърна и слезе от планината с двете плочи на свидетелството в ръцете си, плочи написани и от двете страни; от едната страна и от другата бяха написани.

Then Moses turned and went down from the mountain with the two stone writings of the Law in his hand. The stones were written on both sides, on one side and the other.

16 П лочите бяха Божие дело; и написаното беше Божие писание начертано на плочите:

The stone writings were God’s work. The writing was God’s writing cut into the stones.

17 А като чу Исус <Навиев> гласа на людете, които викаха, рече на Моисея: Боен глас има в стана.

When Joshua heard the sound of the people as they made noise, he said to Moses, “There is a sound of war at the tents.”

18 А той каза: Това не е глас на вик за победа, нито глас на вик за поражение; но глас на пеене чувам аз.

But Moses said, “It is not the sound of winning, or the sound of losing. It is the sound of singing I hear.”

19 И като се приближи до стана, видя телето и игрите; и пламна Моисеевият гняв, така че хвърли плочите от ръцете си, и строши ги под планината.

As soon as Moses came near the tents, he saw the calf and the dancing. Moses became very angry. He threw the stone writings from his hands and broke them at the base of the mountain.

20 Т огава взе телето, което бяха направили, изгори го в огън, и като го стри на ситен прах, разпръсна< праха> по водата и накара Израилевите чада да я изпият.

And he took the calf they had made and burned it with fire, ground it to dust, spread it over the top of the water, and made the people of Israel drink it.

21 П осле рече Моисей на Аарона: Що ти сториха тия люде та си им навлякъл голям грях?

Then Moses said to Aaron, “What did this people do to you to make you bring such great sin upon them?”

22 И Аарон каза: Да не пламне гневът на господаря ми; ти знаеш, че людете упорствуват към злото.

Aaron said, “Do not let my lord be angry. You know the people yourself and how sinful they are.

23 П онеже ми рекоха: Направи ни богове, които да ходят пред нас; защото тоя Моисей, човекът, който ни изведе из Египетската земя, не знаем, що му стана.

They said to me, ‘Make a god for us who will go in front of us. For we do not know what has become of Moses, the man who brought us out of the land of Egypt.’

24 И аз им рекох: Който има злато, нека си го извади; и така те ми го дадоха. Тогава го хвърлих в огъня; и излезе това теле.

And I said to them, ‘Whoever has any gold, let them take it off.’ So they gave it to me. I threw it into the fire and out came this calf.”

25 А като видя Моисей, че людете бяха съблечени, (защото Аарон ги беше съблякъл за срам между неприятелите им),

Moses saw that Aaron had let the people go wild and become a shame to those who hated them.

26 з астана Моисей при входа на стана и рече: Който е от към Господа <нека дойде> при мене. И събраха се при него всичките Левийци.

So Moses stood in the gate of the place where they had set up their tents and said, “Whoever is for the Lord, come to me!” And all the sons of Levi came together around him.

27 И рече им: Така говори Господ, Израилевият Бог: Препашете всички меча на бедрото си, минете насам натам от врата на врата през стана, и убийте всеки брата си, и всеки другаря си и всеки ближния си.

He said to them, “This is what the Lord, the God of Israel, says: ‘Every man put his sword on his thigh. And go from one end of the tents to the other, and each one kill his brother, his friend, and his neighbor.’”

28 И Левийците сториха според Моисеевата дума; и в тоя ден паднаха от людете около три хиляди мъже.

So the sons of Levi did as Moses said. About 3, 000 men fell that day.

29 З ащото Моисей беше казал: Посветете себе си днес Господу, <като се дигнете> всеки против сина си и против брата си, за да ви се даде днес благословение.

Then Moses said, “Today you have set yourselves apart for the Lord. For each man has been against his son and against his brother, so the Lord may bring good to you today.”

30 А на следния ден Моисей рече на людете: Вие сте сторили голям грях; но сега ще се възкача към Господа, дано да мога да Го умилостивя за греха ви.

The next day Moses said to the people, “You have sinned. Now I am going up to the Lord. It might be that I can have your sin forgiven.”

31 Т огава Моисей се върна при Господа и рече: Уви! тия люде сториха голям грях, че си направиха златни богове.

Then Moses returned to the Lord and said, “O, this people have sinned. They have made a god of gold for themselves.

32 Н о сега, ако щеш прости греха им, - но ако не, моля Ти се, мене заличи от книгата, която си написал.

But now, if You will, forgive their sin. If not, then take my name out of Your book which You have written.”

33 Н о Господ рече на Моисея: Който е съгрешил против Мене, него ще залича от книгата Си.

The Lord said to Moses, “I will put out of My book whoever has sinned against Me.

34 А ти иди сега, води людете <на мястото>, за което съм ти говорил; ето, ангелът Ми ще ходи пред тебе; обаче в деня, когато ги посетя, ще въздам върху тях <наказанието> на греха им {Еврейски: ще посетя, върху тях греха им.}.

But go now. Lead the people where I told you. See, My angel will go before you. But in the day when I punish, I will punish them for their sin.”

35 Т ака Господ порази людете, за гдето направиха телето, което Аарон изработи.

Then the Lord sent trouble upon the people, because of what they did with the calf Aaron had made.