1 И маше един човек от Ефремовата хълмиста земя на име Михей.

There was a man of the hill country of Ephraim whose name was Micah.

2 Т ой каза на майка си: Хилядата и сто сребърника, които ти бяха отнети, за които ти и прокълна, още изговори <клетвата> като слушах аз, - ето, среброто е у мене; аз го взех. А майка му рече: Благословен да е моят син от Господа.

He said to his mother, “There were 1, 100 pieces of silver taken from you. And I heard you pray that the robber would be cursed. See, the silver is with me. I took it.” His mother said, “May the Lord bring good to you, my son.”

3 И като върна хилядата и сто сребърника на майка си, майка му каза: Действително бях посветила от ръката си среброто Господу за сина ми, за да направи изваян идол и леян кумир; и тъй, сега ще го върна на тебе.

He returned the 1, 100 pieces of silver to his mother. And she said, “I set apart all the silver from my hand to the Lord for my son. It is to be used in making an object to look like a god. So I will return the silver to you.”

4 Н о той върна среброто на майка си; затова майка му взе двеста сребърника и даде ги на златаря, който направи от тях изваян идол и леян кумир; и те бяха <поставени> в дома на Михея.

When he returned the silver to his mother, she gave 200 pieces to the man who works with silver. He made them into an object to look like a god for Micah’s house.

5 И тоя човек Михей, като имаше капище за богове, направи ефод и домашни идоли, и посвети един от синовете си, който му стана свещеник.

The man Micah had a special building where gods were worshiped. He made a holy vest and gods for the house. And he set apart one of his sons to be his religious leader.

6 В ония дни нямаше цар в Израиля; всеки правеше каквото му се виждаше угодно.

There was no king in Israel in those days. Each man did what he thought was right.

7 И имаше един момък от Витлеем Юдов, <град> на Юдовите семейства, който беше левитин, и е бил там пришелец.

Now there was a young man of Bethlehem in Judah. He was a Levite, of the family of Judah, and he was staying there.

8 Т оя човек замина от града, от Витлеем Юдов, за да пришелствува, гдето намери <място>, и като пътуваше, дойде до Михеевата къща в Ефремовата хълмиста земя.

He left the city of Bethlehem in Judah to find a place to live. As he traveled he came to the house of Micah in the hill country of Ephraim.

9 И Михей му каза: От где идеш? А той му рече: Аз съм левитин, от Витлеем Юдов, и отивам да пришелствувам, гдето намеря <място>.

Micah said to him, “Where do you come from?” He answered, “I am a Levite from Bethlehem in Judah. I am going to stay where I may find a place.”

10 И Михей му каза: Седи у мене и стани ми отец и свещеник; и аз ще ти давам по десет сребърника на годината, една премяна дрехи и храната ти. И тъй, левитинът влезе у него.

Then Micah said to him, “Live with me. Be a father and a religious leader to me. I will give you ten pieces of silver a year, new clothes, and your living.” So the Levite went in.

11 И левитинът беше благодарен да седи у човека, и тоя момък му стана като един от синовете му.

The Levite agreed to live with the man. And the young man was like a son to Micah.

12 И Михей посвети левитина и момъкът му стана свещеник; и остана в Михеевата къща.

So Micah set apart the Levite. The young man became his religious leader and lived in Micah’s house.

13 Т огава каза Михей: сега зная, че Господ ще ми стори добро, защото имам левитин за свещеник.

Then Micah said, “Now I know that the Lord will bring good to me because I have a Levite as my religious leader.”