1 И апостолите и братята, които бяха в Юдея, чуха, че езичниците приели Божието слово.

The missionaries and followers who were in the country of Judea heard that the people who were not Jews also had received the Word of God.

2 И когато Петър влезе в Ерусалим, ония, които бяха от обрязаните, се препираха с него, казвайки:

When Peter went up to Jerusalem, the Jewish followers argued with him.

3 П ри необрязани човеци си влизал и си ял с тях.

They said, “Why did you visit those people who are not Jews and eat with them?”

4 А Петър захвана, та им изложи наред <станалото>, като каза:

Then Peter began to tell all that had happened from the beginning to the end. He said,

5 А з бях на молитва в град Иопия, и в изстъпление видях видение: един съд като голяма плащаница слизаше, спускан чрез четирите ъгъла от небето, и дойде дори до мене.

“While I was praying in the city of Joppa, I saw in a dream something coming down from heaven. It was like a large linen cloth let down by the four corners until it came to me.

6 В него, като се взрях и разсъждавах, видях земните четвероноги, зверове, и животни, и небесни птици.

As I looked at it, I saw four-footed animals and snakes of the earth and birds of the sky.

7 Ч ух още и глас, който ми каза: Стани, Петре, заколи и яж.

I heard a voice saying to me, ‘Get up, Peter, kill something and eat it.’

8 Н о аз рекох: Никак, Господи, защото никога не е влизало в устата ми нещо мръсно или нечисто.

But I said, ‘No, Lord! Nothing that is unclean has ever gone into my mouth.’

9 О баче, втори глас от небето продума: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.

The voice from heaven said the second time, ‘What God has made clean you must not say is unclean.’

10 Т ова стана три пъти, след което всичко се дръпна пак на небето.

This happened three times and then it was taken up again to heaven.

11 И ето, на същия час трима човека, изпратени от Кесария до мене, пристигнаха пред къщата, в която бяхме.

“Three men had already come to the house where I was staying. They had been sent to me from the city of Caesarea.

12 И Духът ми каза да отида с тях, и никак да не правя разлика <между човеците>, а с мене дойдоха и шестимата тия братя, и влязохме в къщата на човека.

The Holy Spirit told me to go with them and not doubt about going. These six men also went with me to this man’s house.

13 И той ни разказа как видял ангела да стои в къщата му и да казва: Прати <човеци> в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър;

He told us how he had seen an angel in his own home. The angel had stood in front of him and said, ‘Send men to Joppa to ask for Simon Peter.

14 т ой ще ти каже думи, чрез които ще се спасиш ти и целият ти дом.

He will tell you and all your family how you can be saved from the punishment of sin.’

15 И когато почнах да говоря, Светият Дух слезе на тях, както и на нас изначало.

“As I began to talk to them, the Holy Spirit came down on them just as He did on us at the beginning.

16 Т огава си спомних думата на Господа, как каза: Иоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух.

Then I remembered the Lord had said, ‘John baptized with water but you will be baptized with the Holy Spirit.’

17 И тъй, ако Бог даде същия дар и на тях, когато повярваха в Господа Исуса Христа, както и на нас, кой бях аз та <да> можех да възпрепятствувам на Бога?

If God gave to them the same gift He gave to us after we put our trust in the Lord Jesus Christ, how could I stand against God?”

18 К ато чуха това, те престанаха <да възразяват>, и славеха Бога, казвайки: И на езичниците Бог даде покаяние за живот.

When they heard these words, they said nothing more. They thanked God, saying, “Then God has given life also to the people who are not Jews. They have this new life by being sorry for their sins and turning from them.” The Followers Are Called Christians First In Antioch

19 М ежду това, разпръснатите от гонението, което стана по <убиването> на Стефана, пътуваха дори до Финикия, Кипър и Антиохия, като на никой друг не възвестяваха словото освен на юдеите.

Those who went different places because of the trouble that started over Stephen had gone as far as the cities of Phoenicia and Cyprus and Antioch. They had preached the Word, but only to the Jews.

20 О баче между тях имаше някои кипряни и киринейци, които, като пристигнаха в Антиохия, говореха и на гърците, благовестявайки Господа Исуса.

Some of the men from Cyprus and Cyrene returned to Antioch. They preached the Good News of Jesus Christ to the Greek people there.

21 Г осподната ръка беше с тях та голямо число човеци повярваха и се обърнаха към Господа.

The Lord gave them power. Many people put their trust in the Lord and turned to Him.

22 И стигна известие за тях в ушите на църквата в Ерусалим; и те изпратиха Варнава в Антиохия;

The news of this came to the church in Jerusalem. They sent Barnabas to Antioch.

23 к ойто като дойде и видя <делото> на Божията благодат, зарадва се, и увещаваше всички да пребъдват в Господа с непоколебимо сърце.

When he got there and saw how good God had been to them, he was full of joy. He told them to be true and faithful to the Lord.

24 П онеже той беше добър човек пълен със Светия Дух и с вяра; и значително множество се прибави към Господа.

Barnabas was a good man and full of the Holy Spirit and faith. And many people became followers of the Lord.

25 Т огава той отиде в Тарс да търси Савла;

From there Barnabas went on to the city of Tarsus to look for Saul.

26 и като го намери, доведе го в Антиохия, та, като се събираха в църквата цяла година, научиха значително множество. И първо в Антиохия учениците се нарекоха християни.

When he found Saul, he brought him back with him to Antioch. For a year they taught many people in the church. The followers were first called Christians in Antioch. The Antioch Church Helps the Jerusalem Church

27 И през тия дни слязоха пророци от Ерусалим в Антиохия,

At that time some men who preached God’s Word came to Antioch and told what was going to happen. They were from Jerusalem.

28 е дин от които на име Агав, стана и обяви чрез Духа, че щеше да настане голям глад по цялата вселена; какъвто и стана в дните на Клавдия.

One of them was Agabus. The Holy Spirit told him to stand up and speak. He told them there would be very little food to eat over all the world. This happened when Claudius was leader of the country.

29 З атова учениците наредиха да изпратят всеки според състоянието си, помощ на братята, които живееха в Юдея;

The Christians agreed that each one should give what money he could to help the Christians living in Judea.

30 к оето и сториха, и я изпратиха до презвитерите чрез ръката на Варнава и Савла.

They did this and sent it to the church leaders with Barnabas and Saul.