1 И минаха се три години без война между Сирия и Израиля.

Three years passed without war between Syria and Israel.

2 А в третата година, когато Юдовият цар Иосафат слезе при Израилевия цар,

In the third year, Jehoshaphat the king of Judah came down to the king of Israel.

3 р ече Израилевият цар на слугите си: Знаете ли, че Рамот-галаад е наш; а ние немарим {Еврейски: Мълчим.} да си го вземем от ръката на сирийския цар?

The king of Israel said to his servants, “Do you know that Ramothgilead belongs to us? We are still doing nothing to take it from the king of Syria.”

4 Р ече и на Иосафата: Дохождаш ли с мене на бой в Рамот-галаад? И Иосафат каза на Израилевия цар: Аз съм както си ти, моите люде както твоите люде, моите коне както твоите коне.

And he said to Jehoshaphat, “Will you go with me to battle at Ramoth-gilead?” Jehoshaphat said to the king of Israel, “I am as you are. My people are as your people. My horses are as your horses.”

5 И осафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитайте се сега до Господното слово.

Jehoshaphat said to the king of Israel, “Ask first for the word of the Lord.”

6 Т огава Израилевият цар събра пророците <си>, около четиристотин мъже, та им каза: Да ида ли на бой против Рамот-галаад, или да не ида? А те казаха: Възлез и Господ ще го предаде в ръката на царя.

Then the king of Israel gathered together the men who spoke for God, 400 men. He said to them, “Should I go to Ramoth-gilead to battle, or should I not?” And they said, “Go. For the Lord will give it to the king.”

7 О баче Иосафат каза: Няма ли тук, освен <тия>, някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?

But Jehoshaphat said, “Is there not another man who speaks for the Lord here, that we may ask him?”

8 И Израилевият цар рече на Иосафата: Има още един човек, Михей, син на Емла, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото не пророкува добро за мене, но зло. А Иосафат каза: Нека не говори така царят.

The king of Israel said to Jehoshaphat, “There is only one other man whom we may ask of the Lord, but I hate him. He does not speak anything good about me, only bad. He is Micaiah the son of Imlah.” But Jehoshaphat said, “Let not the king say that.”

9 Т огава Израилевият цар повика един скопец и рече: Доведи скоро Михея син на Емла.

Then the king of Israel called a soldier and said, “Be quick to bring Micaiah the son of Imlah.”

10 А Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си, на открито място при входа на самарийската порта; и всичките пророци пророкуваха пред тях.

Now the king of Israel and Jehoshaphat king of Judah were sitting on their thrones, dressed in their king’s clothing. They sat at the grain-floor at the gate of Samaria. All the men who speak for God were speaking in front of them.

11 А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове, и рече: Така казва Господ: С тия ще буташ сирийците догде ги довършиш.

Then Zedekiah the son of Chenaanah made horns of iron for himself and said, “The Lord says, ‘With these you will fight the Syrians until they are destroyed.’”

12 С ъщо и всичките пророци така пророкуваха, казвайки: Иди в Рамот-галаад, и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

And all the men who spoke for God said so. They said, “Go up to Ramoth-gilead and do well. For the Lord will give it to the king.”

13 А пратеникът, който отиде да повика Михея, му говори казвайки: Ето сега, думите на пророците, като из едни уста са добри за царя; моля, и твоята дума да бъде като думата на един от тях, и ти говори доброто.

The man who went to call Micaiah said to him, “See, the words of those who speak for God are all in the king’s favor. Let your words be like theirs and speak in favor of the king.”

14 А Михей рече: <В името на> живия Господ< заявявам, че> каквото ми рече Господ, това ще говоря.

But Micaiah said, “As the Lord lives, I will say what the Lord says to me.”

15 И тъй, дойде при царя. И царят му каза: Михее, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не идем? А той му отговори: Възлез и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

Micaiah came to the king. And the king said to him, “Micaiah, should we go to Ramothgilead to battle, or should we not?” He answered, “Go up and do well. The Lord will give it to the king.”

16 А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да ми не говориш друго освен истината в Господното име!

Then the king said to him, “How many times must I tell you to speak nothing but the truth in the name of the Lord?”

17 А той рече: Видях целия Израил пръснат по планините, като овци, които нямат овчар; и Господ рече: Тия нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.

So Micaiah said, “I saw all Israel spread upon the mountains like sheep which have no shepherd. And the Lord said, ‘These have no owner. Let each of them return to his house in peace.’”

18 Т огава Израилевият цар каза на Иосафата: Не рекох ли ти, че не ще прорече добро за мене, но зло?

Then the king of Israel said to Jehoshaphat, “Did I not tell you that he would not speak good of me, but bad?”

19 & lt;А Михей> рече: Чуй, прочее, Господното слово. Видях Господа седящ на престола Си, и цялото небесно множество стоящо около него отдясно и отляво.

Micaiah said, “So hear the word of the Lord. I saw the Lord sitting on His throne. All those in heaven were standing by Him on His right and on His left.

20 И Господ рече: Кой ще примами Ахаава, за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един каза едно, а друг каза друго.

The Lord said, ‘Who will lead Ahab to go up and die at Ramoth-gilead?’ And one said one thing, and another said another thing.

21 С етне излезе един дух та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя.

Then a spirit came and stood before the Lord and said, ‘I will lead him.’

22 И Господ му рече: Как? А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И <Господ> рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така.

The Lord said to him, ‘How?’ And he said, ‘I will go out and be a lying spirit in the mouth of all those who will tell what will happen in the future.’ Then the Lord said, ‘You are to lead him, and do well. Go and do so.’

23 С ега, прочее, ето, Господ е турил лъжлив дух в устата на всички тия твои пророци; обаче Господ е говорил зло за тебе.

Now see, the Lord has put a lying spirit in the mouth of all these who tell what will happen in the future. The Lord has said bad things against you.”

24 Т огава Седекия, Ханаановият син, се приближи та плесна Михея по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене, за да говори на тебе?

Then Zedekiah the son of Chenaanah came and hit Micaiah on the face and said, “How did the Spirit of the Lord go from me to speak to you?”

25 А Михей рече: Ето, ще видиш в оня ден, когато ще отиваш из клет в клет за да се криеш.

Micaiah said, “See, you will see on that day when you go into a room to hide yourself.”

26 Т огава Израилевият цар каза: Хванете Михея та го върнете при градския управител Амон и при царския син Иоас.

Then the king of Israel said, “Take Micaiah and return him to Amon the leader of the city and to Joash the king’s son.

27 И речете: Така казва царят: Турете тогова в тъмницата, и хранете го със затворническа порция хляб и вода {Еврейски: С хляб печален и вода печална.} догде си дойда с мир.

Tell them, ‘The king says, “Put this man in prison and feed him with little bread and water, until I return in peace.” ‘ ”

28 И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички племена.

Micaiah said, “If you do return in peace, then the Lord has not spoken by me.” And he said, “Listen, all you people.” The Death of Ahab

29 И така, Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат отидоха в Рамот-галаад.

So the king of Israel and Jehoshaphat king of Judah went up to Ramoth-gilead.

30 И Израилевият цар рече на Иосафата: Аз ще се предреша като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. Прочее, Израилевият цар се предреши та влезе в сражението.

The king of Israel said to Jehoshaphat, “I will dress so no one will know who I am, and will go to battle. But you put on your king’s clothing.” So the king of Israel dressed so no one would know who he was, and went into battle.

31 А сирийският цар бе заповядал на тридесет и двамата свои колесниценачалници, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, но само с Израилевия цар.

Now the king of Syria had told the thirty-two captains of his war-wagons, “Do not fight with the small or strong. But only fight with the king of Israel.”

32 А колесниценачалниците, като видяха Иосафата, рекоха: Несъмнено тоя ще е Израилевия цар; и отклониха се, да го ударят; но Иосафат извика.

When the captains of the war-wagons saw Jehoshaphat, they said, “For sure this is the king of Israel.” And they turned to fight against him, and Jehoshaphat cried out.

33 И колесниценачалниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.

Then the captains of the war-wagons saw that it was not the king of Israel. So they returned from going after him.

34 А един човек стреля без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; за това той рече на колесничаря си: Обърни ръката си та ме изведи из сражението, защото съм тежко ранен.

But a certain man happened to shoot an arrow and hit the king of Israel between the parts of his battle-clothes. So Ahab said to the driver of his war-wagon, “Turn around and take me out of the battle. For I am hurt.”

35 И в оня ден сражението се усили; а царят биде подкрепен в колесницата си срещу сирийците, но привечер умря; и кръвта течеше от раната в дъното на колесницата.

The battle was hard that day, and the king was set up in his war-wagon in front of the Syrians. At evening he died. The blood from the cut flowed to the bottom of the war-wagon.

36 И около захождането на слънцето, нададе се в стана вик, който казваше: Всеки <да иде> в града си и всеки на мястото си!

Then a cry went through to his country!

37 Т ака царят умря, и донесоха го в Самария, и погребаха царя в Самария.

So the king died and was brought to Samaria. They buried the king in Samaria.

38 И като миеха колесницата в самарийския водоем, гдето се миеха и блудниците, кучетата лижеха кръвта му, според словото, което Господ бе говорил.

And they washed the war-wagon by the pool of Samaria. The dogs drank up his blood. (The women who sold the use of their bodies washed themselves there.) It happened as the word of the Lord said it would.

39 А останалите дела на Ахаава, и всичко що върши, и къщата която построи от слонова кост, и всичките градове, които съгради, не са ли написани в Книгата на летописите на Израилевите царе?

Now the rest of the acts of Ahab and all he did, the ivory house and cities he built, are they not written in the Book of the Chronicles of the Kings of Israel?

40 Т ака Ахаав заспа с бащите си; и вместо него се възцари син му Охозия.

Ahab died and his son Ahaziah became king in his place. Jehoshaphat Rules Judah

41 А над Юда се възцари Иосафат, син на Аса, в четвъртата година на Израилевия цар Ахаав.

Jehoshaphat the son of Asa became the king of Judah in the fourth year of Ahab king of Israel.

42 И осафат бе тридесет и пет години на възраст, когато се възцари, и царува двадесет и пет години в Ерусалим; а името на майка му беше Азува, дъщеря на Силея.

Jehoshaphat was thirty-five years old when he became king. And he ruled twenty-five years in Jerusalem. His mother’s name was Azubah the daughter of Shilhi.

43 Т ой ходи съвършено в пътя на баща си Аса; не се отклони от него, а вършеше това, което бе право пред Господа. Високите места, обаче, не се отмахнаха; людете още жертвуваха и кадяха по високите места.

He walked in all the way of Asa his father. He did not turn aside from it. He did what was right in the eyes of the Lord. But the high places were not taken away. The people still gave gifts and burned special perfume on the high places.

44 И Иосафат сключи мир с Израилевия цар.

And Jehoshaphat made peace with the king of Israel.

45 А останалите дела на Иосафата, юначествата, които показа, и как воюваше, не са ли написани в Книгата на летописите на Юдовите царе.

The rest of the acts of Jehoshaphat, the strength he showed and how he fought, are they not written in the Book of the Chronicles of the Kings of Judah?

46 С ъщо той изтреби от земята останалите мъжеложници, които бяха останали от времето на баща му Аса.

He destroyed from the land those who were left of the men who sold the use of their bodies in their religion during the days of his father Asa.

47 В това време нямаше цар в Едом, но наместник царуваше.

Now there was no king in Edom. A leader was acting as king.

48 И осафат построи кораби< като> тарсийските, които да идат в Офир за злато; обаче не отидоха, защото корабите се разбиха в Есион-гавер.

Jehoshaphat made ships of Tarshish to go to Ophir for gold. But they did not go. For the ships were wrecked at Ezion-geber.

49 Т огава Охозия Ахаавовият син каза на Иосафата: Нека отидат моите слуги с твоите слуги в корабите. Но Иосафат отказа.

Then Ahab’s son Ahaziah said to Jehoshaphat, “Let my servants go with your servants in the ships.” But Jehoshaphat was not willing.

50 И Иосафат заспа с бащите си, и биде погребан с бащите си в града на баща си Давида; и вместо него се възцари син му Иорам.

And Jehoshaphat died and was buried with his fathers in the city of his father David. Jehoram his son became king in his place. Ahaziah Rules Israel

51 О хозия, Ахаавовият син, се възцари над Израиля в Самария, в седемнадесетата година на Юдовия цар Иосафат, и царува две години над Израиля.

Ahab’s son Ahaziah became the king of Israel in Samaria in the seventeenth year of Jehoshaphat king of Judah. And he ruled Israel for two years.

52 Т ой върши зло пред Господа, като ходи в пътя на баща си, и в пътя на майка си, и в пътя на Еровоама, Наватовия син, който направи Израиля да греши;

He did what was sinful in the eyes of the Lord. He walked in the way of his father and mother, and Jeroboam the son of Nebat, who caused Israel to sin.

53 з ащото служи на Ваала и му се поклони, и разгневи Господа Израилевия Бог според всичко, което бе вършил баща му.

He served the false god Baal and worshiped him. He made the Lord God of Israel angry in every way his father had done.