1 А Иосафат имаше богатство и голяма слава; и направи сватовщина с Ахава.

Now Jehoshaphat had great riches and honor. And by a marriage he was joined with Ahab.

2 И подир няколко години слезе при Ахава в Самария. И Ахав закла много овци и говеда за него и за людете, които бяха с него; още му предложи да отиде <с него> в Рамот-галаад.

After some years he went down to visit Ahab at Samaria. Ahab killed many sheep and cattle for him and for the people who were with him. And he wanted Jehoshaphat to fight against Ramoth-gilead.

3 З ащото Израилевият цар Ахав рече на Юдовия цар Иосафата: Дохождаш ли с мене в Рамот-галаад? И той му отговори: Аз съм както си ти, и моите люде както твоите люде; ще бъдем с тебе във войната.

King Ahab of Israel said to King Jehoshaphat of Judah, “Will you go with me against Ramoth-gilead?” He answered, “I am as you are. And my people are as your people. We will be with you in the battle.”

4 И осафат каза още на Израилевия цар: Моля, допитай се сега до Господното слово.

Then Jehoshaphat said to the king of Israel, “Ask first for word from the Lord.”

5 Т огава Израилевият цар събра пророците <си>, четиристотин мъже, та им рече: Да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не ида? А те казаха: Иди, и Бог ще го предаде в ръката на царя.

So the king of Israel gathered together the 400 men who told what would happen in the future. He said to them, “Should we go to battle against Ramoth-gilead, or should I wait?” And they said, “Go up, for God will give it into the hand of the king.”

6 О баче, Иосафат каза: Няма ли тук, освен тия някой Господен пророк, за да се допитаме чрез него?

But Jehoshaphat said, “Is there not another man who speaks for the Lord here whom we may ask?”

7 И Израилевият цар рече на Иосафата: Има още един човек, чрез когото можем да се допитаме до Господа; но аз го мразя, защото никога не пророкува добро за мене, но всякога зло; той е Михей, син на Емла. А Иосафат каза: Нека не говори така царят.

The king of Israel said to him, “There is yet one man whom we may ask of the Lord. But I hate him. For he never tells me anything good, only bad. He is Micaiah, the son of Imla.” But Jehoshaphat said, “You should not say that.”

8 Т огава Израилевият цар повика един скопец и рече: Доведи скоро Михея син на Емла.

Then the king of Israel called for one of his captains and said, “Hurry, bring Micaiah the son of Imla.”

9 А Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат седяха, всеки на престола си, облечени в одеждите си; и седяха на открито място при входа на самарийската порта; и всичките пророци пророкуваха пред тях.

The king of Israel and King Jehoshaphat of Judah were each sitting on his throne, dressed in king’s clothing. They were sitting at the grain-floor at the gate of Samaria. All the men who told what would happen in the future were speaking in front of them.

10 А Седекия, Ханаановият син, си направи железни рогове, и рече: Така казва Господ: С тия ще буташ сирийците догде ги довършиш.

Zedekiah the son of Chenaanah made horns of iron for himself and said, “The Lord says that with these you will hurt the Syrians until they are destroyed.”

11 С ъщо и всичките пророци така пророкуваха, казвайки: Иди в Рамот-галаад, и ще имаш добър успех; защото Господ ще го предаде в ръката на царя.

All the men who told what would happen in the future were saying, “Go up to Ramoth-gilead and win the battle. For the Lord will give it into the hand of the king.”

12 А пратеникът, който отиде да повика Михея, му говори казвайки: Ето, думите на пророците като из едни уста са добри за царя; моля, прочее, и твоята дума да бъде като <думата> на един от тях, и ти говори доброто.

Then the man who was sent to call Micaiah said to him, “See, all the men who tell what will happen in the future are speaking in the king’s favor. So I ask that you let your word be like one of them, and speak in the king’s favor.”

13 А Михей рече: <Заклевам се в> живота на Господа, каквото рече Бог мой, това ще говоря.

But Micaiah said, “As the Lord lives, I will speak what my God says.”

14 И тъй, дойде при царя. И царят му каза: Михее, да идем ли на бой в Рамот-галаад, или да не ида? А той рече: Идете и ще имате добър успех; защото <неприятелите> ще бъдат предадени в ръката ви.

When he came to the king, the king said to him, “Micaiah, should we go to Ramoth-gilead to battle, or should I wait?” Micaiah said, “Go up and win the battle. For they will be given into your hand.”

15 А царят му каза: Колко пъти ще те заклевам да ми не говориш друго освен истината в Господното име!

Then the king said to him, “How many times must I tell you to speak to me nothing but the truth in the name of the Lord?”

16 А той рече: Видях целият Израил пръснат по планините като овци, които нямат овчар; и Господ рече: Тия нямат господар; нека се върнат всеки у дома си с мир.

So he said, “I saw all Israel spread out on the mountains, like sheep without a shepherd. And the Lord said, ‘These have no owner. Let each of them return to his house in peace.’”

17 Т огава Израилевият цар каза на Иосафата: Не рекох ли ти, че не ще прорече добро за мене, но зло?

Then the king of Israel said to Jehoshaphat, “Did I not tell you that he would not tell me anything good, but bad?”

18 А <Михей> рече: Чуйте, прочее, Господното слово. Видях Господа седящ на престола си, и цялото небесно множество стоящо около него отдясно и отляво.

Micaiah said, “So hear the word of the Lord. I saw the Lord sitting on His throne. All the armies of heaven were standing on His right and on His left.

19 И Господ рече: Кой ще примами Израилевия цар Ахава за да отиде и да падне в Рамот-галаад? И един, проговаряйки, рече едно, а друг рече друго.

The Lord said, ‘Who will lead King Ahab of Israel to go up and fall at Ramoth-gilead?’ And one said this while another said that.

20 С етне излезе един дух та застана пред Господа и рече: Аз ще го примамя. И Господ му рече: Как?

Then a spirit came and stood before the Lord and said, ‘I will lead him to do it.’ And the Lord said to him, ‘How?’

21 А той каза: Ще изляза и ще бъда лъжлив дух в устата на всичките му пророци. И <Господ> рече: Примамвай го, още и ще сполучиш; излез, стори така.

He said, ‘I will go and be a lying spirit in the mouth of all Ahab’s men who tell what will happen in the future.’ Then the Lord said, ‘You are to make him want to go, and you will do well. Go and do so.’

22 С ега, прочее, ето, Господ е турил лъжлив дух в устата на тия твои пророци, обаче Господ е говорил зло за тебе.

So now the Lord has put a lying spirit in the mouth of your men who speak for God. For the Lord has said that trouble will come to you.”

23 Т огава Седекия, Ханаановият син, се приближи та плесна Михея по бузата и каза: През кой път мина Господният Дух от мене за да говори на тебе?

Then Zedekiah the son of Chenaanah came near and hit Micaiah on the side of the face, and said, “How did the Spirit of the Lord pass from me to speak to you?”

24 А Михей рече: Ето, ще видиш в оня ден, когато ще отиваш из клет в клет за да се криеш.

Micaiah said, “See, you will see on that day when you go into a room to hide yourself.”

25 Т огава Израилевият цар каза: Хванете Михея та го върнете при градския управител Амон и при царския син Иоас,

Then the king of Israel said, “Take Micaiah and return him to Amon the city leader, and to Joash the king’s son.

26 и речете: Така казва царят: Турете тогова в тъмницата, и хранете го със затворническа порция хляб и вода {Еврейски: С хляб печален и вода печална.} догде се завърна с мир.

Tell them, ‘The king says to put this man in prison. Feed him only a little bread and water until I return in peace.’”

27 И рече Михей: Ако някога се върнеш с мир, то Господ не е говорил чрез мене. Рече още: Слушайте вие, всички люде.

Micaiah said, “If you do return in peace, the Lord has not spoken by me.” And he said, “Listen, all you people.” Ahab Dies in Battle

28 И така, Израилевият цар и Юдовият цар Иосафат възлязоха в Рамот-галаад.

So the king of Israel and King Jehoshaphat of Judah went up against Ramoth-gilead.

29 И Израилевият цар рече на Иосафата: Аз ще се предреша като вляза в сражението, а ти облечи одеждите си. Прочее, Израилевият цар се предреши, та влязоха в сражението.

The king of Israel said to Jehoshaphat, “I will dress up to look like someone else and go into battle. But you wear your king’s clothing.” So the king of Israel dressed up to look like someone else, and they went into battle.

30 А сирийският цар бе заповядал на колесниценачалниците си, казвайки: Не се бийте нито с малък, нито с голям, но само с Израилевия цар.

Now the king of Syria had told the captains of his war-wagons, “Do not fight with small or great, but only with the king of Israel.”

31 А колесниценачалниците, като видяха Иосафата, рекоха: Тоя ще е Израилевият цар; и отклониха се за да го ударят. Но Иосафат извика; И Господ му помогна, защото Бог ги повлия <да се отвърнат> от него.

So when the captains of the war-wagons saw Jehoshaphat, they said, “It is the king of Israel.” And they turned to fight against him. But Jehoshaphat cried out, and the Lord helped him. God made them go away from him.

32 П онеже колесниценачалниците, като видяха, че не беше Израилевият цар, престанаха да го преследват и се върнаха.

When the captains of the war-wagons saw that it was not the king of Israel, they turned back from going after him.

33 А един човек устрели без да мери, и удари Израилевия цар между ставите на бронята му; затова той рече на колесничаря: Обърни юздата та ме изведи из войската, защото съм тежко ранен.

But a certain man happened to shoot an arrow and hit the king of Israel in a joint of the battle-clothes. So the king said to the man on the war-wagon, “Turn around, and take me out of the battle. For I am hurt.”

34 И в оня ден сражението се усили; но Израилевият цар се удържа в колесницата си срещу сирийците до вечерта, и около захождането на слънцето умря.

The battle was hard that day. And the king of Israel stood up against the sides of his war-wagon in front of the Syrians until the evening. When the sun went down, he died.