1 ( По слав. 136) При реките на Вавилона, там седнахме, Да! плакахме, когато си спомняхме за Сиона;

We sat down and cried by the rivers of Babylon when we remembered Zion.

2 Н а върбите всред него Окачихме арфите си.

There upon the trees we put our harps.

3 З ащото там ония, които ни бяха пленили, Поискаха от нас да пеем думи; И ония, които ни бяха запустили, <поискаха> веселие, <казвайки>: Попейте ни от сионските песни.

For those who held us there made us sing. And those who made it hard for us asked for joy. They said, “Sing us one of the songs of Zion.”

4 К ак да пеем песента Господна В чужда земя?

How can we sing the song of the Lord in a strange land?

5 А ко те забравя, Ерусалиме, Нека забрави десницата ми <изкуството си!>

If I forget you, O Jerusalem, may my right hand forget what it is able to do.

6 Н ека се залепи езикът ми за небцето ми, ако не те помня, Ако не предпочета Ерусалим пред главното си веселие.

May my tongue hold to the roof of my mouth if I do not remember you, if I do not honor Jerusalem above my highest joy.

7 П омни, Господи, против едомците Деня <на разорението> на Ерусалим, когато казваха: Съсипете, съсипете <го> до основата му!

O Lord, remember what the sons of Edom did on the day Jerusalem fell. “Knock it down,” they said, “Knock it down to the ground.”

8 Д ъщерьо вавилонска, която ще бъдеш запустена, Блазе на онзи, който ти въздаде За всичко що си сторила нам!

O daughter of Babylon, you who will be destroyed, how honored will be the one who pays you back for what you have done to us!

9 Б лазе на онзи, който хване и разбие о камък Малките ти деца!

How honored will be the one who catches your children and throws them against the rock!